10 неща в градския транспорт, които те сриват психически

Антония Антонова, binar.bg

Животът изправя човек пред редица сериозни предизвикателства и едно от тях категорично е редовното пътуване с градския транспорт в София.

Ако пиеш кафе, пушач си и едновременно с това редовно се возиш в градския, добре е да спреш поне едно от трите, защото нервната ти система едва ли ще издържи на натиска и скоро ще рухнеш безвъзвратно.

За цигарите и кофеина е казано достатъчно, но ето и 10 факта от градския транспорт, които подлагат човешкото здраве на риск и предразполагат към вътрешен срив.

1. Баба с 10 литра минерална вода иска да седне.

Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против жеста на отстъпване на място на болен възрастен човек или бременна жена в трамвая. Съгласете се обаче, че в момента, в който човек има силите да смени няколко вида транспорт и да помъкне с двете си ръце пълни туби с вода от единия до другия край на града, някак си внушението, че той не би могъл да се справи с предизвикателството да стои прав за 3 спирки, избледнява.

За сметка на това пък укорителните погледи, които водопренасящият пенсионер стрелка към по-младия седящ, категорично всяват смут у втория, както и сред останалите пътници. Ако не станеш, си злодей. Поне това.

2. Баба с характер иска да седне.

Преди време в метрото една видимо свежа и енергична баба се приближи към мен и момичето, което седеше непосредствно до мен, посочи с пръст пространството помежду ни, което беше всичко друго, но не и свободна седалка, и тръгна да сяда върху нас. И двете, разбира се, скочихме секунди преди да се озовем с баба в скута. Жената спокойно се настани. Разбираш ли?

Това, всъщност е най-дребният случай на проявяване на характер от страна на пенсионер, който държи да му се подчиниш в градския транспорт. Няма значение дали си бременна, отруден, болен, изморен, лошо ти е, ухапал те е рядък вид паяк, пренесъл се тук заради странния климат напоследък, но ти още не знаеш това…

Нищо няма никакво значение. Ако си на видима възраст под 50 си обречен да стоиш прав.

Изключително добра е тактиката, в която човекът в пенсионна възраст не ти казва нищо, но се накланя по онзи особен начин над теб, сещате се – в непосредствена близост – докато ти просто си седиш. Гледа те. Странични пътници също започват да те гледат. Няма как да обясниш, че по принцип винаги би станал, но в случая тази баба е нагла, а ти си с навехнат глезен.

Ставаш. И така ще ти минат най-хубавите години.

3. Някой си пуска хаосче/някой крещи по телефона.

Ужас.

Пътуваш в посока Хаджи Димитър и всеки път трима случайни квартални тийнейджъри си пускат музика на телефона. Където „музика” е силно казано. И си крещят, понеже не се чуват.

Тъкмо се чудиш колко разновидности на обръщението „братленце” съществуват, когато до теб момиче в анцуг си вдига телефона и започва да обяснява на „кака си“ как не издържа вече и ще го напусне завинаги.

Милиш си колко е тъжно 40 непознати да разберат този факт преди него и дали пък не си го заслужава, всъщност.

4. Поне двама на ескалатора не са разбрали, че се возим отдясно.

Убеден си, че българин ще открие следващата по значение технология след Интернет, или поне ще спечели Нобелова награда за нещо, ПРЕДИ да се научи да се вози отдясно на ескалатора.

Винаги се питаш защо става така. Чудиш се не се ли усещат, когато са единствените, които са отляво. Не се ли чувстват странно? Малко като аутсайдери. Като вехти маргинали. Или това е някакъв революционен напън да не си като всички останали? Може би е така.

Отказваш се да се бориш и вярваш, че поне децата ти ще могат един ден да изпреварят статично стоящите и да поемат по пътя си невъзпрепятствани. Дай Боже.

5. Някой вдига скандал.

Осем и трийсет сутринта е и предпочиташ да се примириш със ситуацията, а не да направиш забележка на човек, който изглежда избухлив.

Жена с две туби минерална вода зад теб обаче, на видима възраст 62години и видимо добър тонус, започва да крещи на човека от ескалатора, понеже желае да премине.

Всичко оттук нататък протича като утвърден ритуал. Първо леко се прицъква с език като цъкането се усилва прогресивно. Директно в ухото ти. След това започват нападки и обиди, насочени към никого конкретно. Говорене в трето лице и коментиране като на спортно събитие, с цел да се опише случващото се на околните, само че с по-суров тон.

Разчита се на това виновният сам да се досети, че е виновен и пречи.

Когато това не се случи, най-малкото защото той е със слушалки, от които между другото, бичи Тони Стораро, жената го докосва по рамото и започва да му говори на „ти“. Оттук нататък всичко за теб и околните е въпрос на късмет и случайност.

6. Влизат, преди да излезеш.

Вратите се отварят. Те искат да се бият за седалки и тръгват да влизат. Ти не успяваш да слезеш и в последния момент, точно преди вратите да се затворят, се промушваш между две жени, които си крещят за мястото на трета.

Всичко в крайна сметка е ОК, докато не стигнеш до първия възможен ескалатор…

7. В метрото момче пресича жълтата линия.

Понякога си мислиш, че го правят за удоволствие. Хора, страдащи от хронична липса на внимание в живота си, които искат да станат известни и да се говори за тях, но това няма как да стане, освен ако не преминат отвъд жълтата ограничителна линия в метрото.

И ето –мечтата се сбъдва. Жена зад микрофон започва да повтаря с монотонен, но категоричен глас „Моля, не преминавайте ограничителна линия!“.

Това понякога може да продължи във вечността. Но пък всички ще научат кой е. Някои може и да го запомнят.

8. Метростанция „Хан Кубрат” е в розово.

Няма как да не благодаря на едно другарче – Симеонката, че ми обърна внимание на тозистрахотен факт. Да, в метростанция „Хан Кубрат“, името на големия владетел от рода Дуло, е изписано в розово.

Първоначално се забавляваш с „гениалната“ дизайнерска мисъл, вложена в интериора на това подземие и конкретно в избора на точно този сред всички други възможни цветове в космоса за изписване на името на Кубрат.

После се замисляш не ни ли е цЕлата работа такава… И без да си особен патриот или пък историк, леко се сдухваш.

9. Някой се поти.

Съвсем нормално е човек да се поти и това може да го прочетете тук.

Едно е обаче да отделяш телесни течности на открито, съвсем друго, да ти се случва, когато си заклещен между още 100 човека в някой тролей, спрял в задръстване в часа на небивало горещ залез, в София, на Патраиарха.

Предполагам неведнъж си плакал, заради лютата мишница на абсолютно непознат човек, с когото съдбата ви е събрала по този така директен и дори на моменти грозен начин, за да прекарате 15 минути заедно в непредвидена и непожелана и от двама ви интимност.

10. Друг затваря прозореца, защото му духало.

Единственият шанс за теб в тази ситуация е прозорчето, което, макар и малко, все пак пропуска някакъв кислород в превозното средство.

Успяваш да попаднеш на пътя на струя въздух, макар и наситена с автомобилни изпарения, и в този момент някой затваря прозорчето (може би същата баба с тубите), защото му духало. Човекът под теб (каквото и да значи „под“ теб в тази ситуация) полудява от този факт и започва да крещи разни неща за духането.

Тръгваш да слизаш по-рано, но хора седят пред вратата и сякаш нарочно не те пускат, други се качват и те помитат.

Лошо ти е. Всеки ден ти е лошо.

Описаните дотук ситуации са само част от всичко, което човек би могъл да преживява системно, возейки се в градския транспорт. Ако изключим шанса да се влюбите в някого за 3 спирки, всичко останало засяга по-скоро спектъра на тъжните преживявания и негативните емоции.

Ето защо, ако имате възможност, измислете някаква алтернатива на придвижване. Животът, така или иначе, е кратък.