Великите битки, променили историята: Битката при прохода Касерин (1943 г.)
Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
В края на 1942 г. Светът виси на ръба на острието. Германските войски са достигнали предела на своите възможности. Силите на Ромел са достигнали Ел Аламейн в Египет, а група армии Юг е поставила под обсада Сталингарад. Ленинград е блокиран от финландски и германски войски. Вермахтът успява да запази позициите си в района на настъпление на група армии Център в посока Москва. Цяла континентална Европа е окупирана от Оста. В Азия японските войски са окупирали Индокитай, 30% от Китай и множество острови в Океания.
Но всичко това се оказва недостатъчно. Американският тихоокеански флот разбива японците при Мидуей и обръща хода на войната в Пасифика. Съветите са бити лошо, но не и разгромени. В края на 1942 г. Жуков и генералите от Ставката планират една от най-успешните военни операции в историята – Уран. В резултат от нея, Червената армия успява да разгроми фланговете на Шеста германска армия в Сталинград и да я откъсне от останалите войски на Оста.
Същевременно, в Египет, използвайки по-многобройните си сили и ресурси, Бърнард Монтгомъри успява да победи Ромел при Ел Аламейн и започва да изтласква германо-италианските войски към Либия, а след това и в посока Тунис. Успоредно с тази победа, Съюзниците извършват мащабен десант в Мароко и Алжир и настъпват в тила на германо-италианските сили в Северна Африка. Планът е американците и британците да приклещят силите на Оста и да ги откъснат от възможността да се евакуират обратно в Европа.
Съюзниците разполагат с много повече техника. Освен всичко останало, машините им са в голямата си част нови, здрави и добре поддържани, без месеците на амортизация, през които преминава техниката на Оста. Войниците на САЩ са свежи, мотивирани и добре снабдени. Британците, макар да се сражават вече от две години, са снабдени с нов поток американски припаси и техника. Победата в Египет е повдигнала духа им и те са готови да продължат победния си ход към Тунис.
Положението на германо-италианските сили е незавидно. Числеността им е значително по-малка от противниковия. Всякаква надежда за адекватни подкрепления пропада с оглед положението на фронтовете в Европа и пристигането на силен Съюзнически флот в Средиземно море. В края на 1942 г. Оста прехвърля последния по-голям контингент сили за да окупира Тунис и да подсигури тила на своите войски в Либия. Това е и последния приток на свежа кръв в редиците на Ромел.
Техниката с която разполагат германо-италианските части е амортизирана от месеци на постоянни военни действия. Машините не се подменят, войските търпят постоянни загуби. Често техниката за всяка следваща битка се сглобява от останките на предишната. Същевременно военно-промишления комплекс на Оста започва да издиша в сравнение с темповете на мобилизация на съюзници. Да, германците създават нови страховити модели танкове, но Ромел няма как да разчита на Тигри и Пантери в Африка. Същевременно, Великобритания и САЩ нямат проблем да пращат новите си модели към Африка, където превъзходството, което германските машини са имали през 1941 г., вече окончателно е неутрализирано в края на 1942 г.
Остава въпросът с командването. Ромел е безспорно един от най-добрите пълководци в историята на XX век. Ромел е смел, съобразителен, решителен, но Ромел не е чудотворец. Битката при Аламейн е показала, че дори неговия тактически гений има граници. Доставките, които британците получават доказват една от най-старите военни максими – „количеството е само по себе си форма на качество“. Единственият лъч надежда за Ромел е, че американските генерали не са тествани в открита кампания срещу германците. От друга страна, британците имат предостатъчно опит, с който на теория могат да компенсират недостатъците на янките.
В тази ситуация, Ромел взема единственото разумно решение – оттегляне с бой към по-добре защитими позиции и недопускане на успешни флангови маневри и опити за обкръжение от страна на Съюзниците. Идеята на маршала е да се възползва максимално от терена в Тунис за да съгради мрежа от отбранителни линии, които да не допуснат вражеско настъпление през Либия и Алжир, преди германо-италианските сили да са се прегрупирали в Тунис. Съюзниците, естествено, ще бързат да настъпят преди враговете им да успеят да се окопаят.
Използвайки последните попълнения, прехвърлени от Сицилия, Ромел решава да е дързък и в края на м. януари, 1943 г. минава в настъпление в Тунис. Германските части се сблъскват с американския авангард в лицето на Първа бронетанкова дивизия и я разгромяват в битката при прохода Фаид. С тази победа Ромел успява да постави ръка върху всички ключови пътища, водещи от вътрешността на Атласките планини към крайбрежните райони на Тунис.
Верен на своя офанзивен стил, фелдмаршалът изпраща искане към италианското командване и командирът на германските сили в северен Тунис – фон Арним, за организиране на широка офанзива срещу Съюзниците с цел изтласкването им от Тунис. Идеята на Ромел е, че британските войски са приковани в Либия заради разрушаването на пристанището в Триполи и до отварянето му, Монтгомъри няма да може да придвижи своите или от юг. Това дава шанс на Оста да пренасочи основните си сили срещу американците. „Разделяй и владей“ е идеята на Ромел за задържане на вражеските операции в Северна Африка.
На 14 февруари, с повече от седмица забавяне, Арним и италианците се координират с частите на Ромел. С две окомплектовани бронетанкови дивизии – 10 и 21-ва, фон Арним стартира офанзива, носеща кодовото име „Пролетен бриз“. Първото съприкосновение със съюзниците в при Сиди Бу Зид. Германски части в състава на Пета танкова армия нанасят поражение на американо-френските войски и започват да ги изтласкват на запад, навътре в Атласките планини.
Макар частите на Свободна Франция да оказват отчаяна съпротива, силите на Арним успяват да напреднат в посока Сбейтла. Американците, които за първи път влизат в по-сериозни бойни действия набързо осъзнават, че военните учения не са ги подготвили достатъчно за ветераните от Вермахта. Както посочва един американски анализатор, съприкосновението на американските танкове с германската артилерия от 88-мм оръдия при Сиди Бу Зид е моментът, в който германците въвеждат американците в същината на военното изкуство от XX век. В рамките на няколко дни, германските войски изтласкват Съюзниците от стратегическия хребет Източен Дорсал в посока следващия основен хребет в сектора – Западен Дорсал.
Страхувайки се от възможност за обкръжение, американците, начело с генерал-лейтенант Лойд Фредендал отстъпват към прохода Касерин с идеята да формират по-стабилна отбранителна линия. Това дава възможност на Ромел да настъпи почти без да срещне съпротива и да завладее ключовия кръстопътен град Гафса, който контролира подстъпите към южен Тунис. В нощта на 18 срещу 19 февруари, Ромел концентрира всичките си сили с идеята да атакува прохода Касерин. В своите редици германците разполагат с ок. 22 000 войници.
Срещу тях Съюзниците имат на разположение ок. 33 000, в това число бронеизтребителен батальон и качествената френска артилерия. Макар и да са претърпели тежки удари от врага, янките имат преимущество и освен това са в отбрана. Тук е моментът, в който Фредендал може да се покрие със слава като нанесе поражение на Ромел – до сега само Монтгомъри може да се похвали с подобен успех.
Ромел няма намерение да остави инициативата да се изплъзне от ръцете му. На сутринта на 19-ти февруари авангардът на германските части извършва няколко пробни атаки на вражеските позиции. В боя са хвърлени съединения от 10-та танкова дивизия, прехвърлени от Арним на юг за офанзивата. Следват ги бригади от Африканския корпус. Към следобеда няколко щурма предприема и 131 бронетанкова дивизия Центурион от италианските сили, придадена към частите на Ромел. С падането на нощта Ромел прегрупира силите си и решава да поднови атаките на идната сутрин. Съюзниците са се съпротивлявали добре, а към частите на Фредендал са се присъединили и танкове от британската 6-та бронетанкова дивизия.
На 20-ти февруари, 1943 г. италианските берселиери щурмуват американските позиции край селището Джебел. След няколко часа на кървави щурмове, италианците успяват да превземат селището и отварят пробойна в линията на Съюзниците, макар и с цената на тежки загуби. Ромел не губи и секунда – танкови и моторизирани части са хвърлени в пробива.
Опитът на американската 1-ва бронетанкова дивизия да запуши пробойната са отразени от опитните германски екипажи, които застрашават американците във фланг и ги принуждават да отстъпят панически на запад, за да избегнат обкръжение. Окрилени от успеха, италианците се хвърлят в преследване на врага, а в края на деня действията им получават заслужени похвали от германското командване.
На 21-ви и 22-ри февруари, американците успяват да задържат вражеското настъпление при Джебел ел Хамра и да нанесат сериозни поражения на германо-италианските части. Междувременно частите на Ромел напредват към Тебеса и Тала, като германците търсят слабост във вражеските позиции, за да пробият и да повторят успехът си при Касерин. Опитите за развиване на успеха са посрещнати с масирани артилерийски баражи от американците, които трескаво прехвърлят оръдия и муниции към фронтовите линии в опит да задържат Тебеса и Тала.
Засилва се и присъствието на съюзническите ВВС, които поразяват германския авангард и италианците. В тази ситуация, към вечерта на 22 февруари, Ромел заповядва на войските си да спрат настъплението и да се прегрупират. Американско-френско-британските части се окопават по протежение на рида Западен Дорсал в очакване на свежи подкрепления и по-ясен план за противодействие.
На 23-ти февруари 1943 г. в щаба на Ромел пристига командира на германските ВВС в сектора – маршал Кеселринг. Той се опитва да убеди Ромел, че силите му имат възможност да развият успеха си. Пустинната лисица обаче е твърде опитен за да рискува хазартен ход срещу превъзхождащ го противник.
С горчивина фелдмаршалът заключва, че по-нататъшен успех срещу Съюзниците на запад няма как да се постигне. Междувременно е ясно, че всеки момент Монтгомъри ще поднови настъплението си от Либия. Ромел заявява че е дошло време да се планира финалната отбрана на Тунис, а не да с е мисли за прогонване на Съюзниците от Северна Африка.
Последните изстрели на операцията, останала в историята с името „битка при Касерин“ завършват със затихването на огъня на 24-ти февруари, 1943 г. Макар Ромел да е постигнал сериозни успехи срещу американците, окончателната победа, на която се е надявал е изпусната. Съюзниците успяват да добият здраво предмостие в Тунис, което им дава възможност да организират контраофанзива през март същата година.
От друга страна, загубите, които американците понасят са смазващи. Близо 7000 души са убити, ранени или изчезнали – над 1/5 от силите, ангажирани в сраженията. Отделно от тях ок. 4000 съюзнически войници попадат във вражески плен. Янките губят 183 танка, над 500 камиона, над 200 оръдия и над 100 верижни машини. Германците успяват да пленят голямо количество бензин и над 45 тона амуниции. Силите на Ромел губят едва 20 танка, 67 други машини и 14 оръдия. От гледна точка на личен състав, германците губят ок. 1000 убити, ранени и изчезнали.
Победата на Ромел е наистина забележителна, особено с оглед ограничените ресурси, с които разполага. Далеч по-важни обаче са последиците от нея за развитието на американската армия. Върховния командващ на войските на САЩ в Европа – Дуайт Айзенхауър бърза да извлече поуки от поражението. Промените, които са въведени, изменят коренно структурата, организацията и командването на американските войски, сражаващи се с германците. С цел да подсигури по-адекватно командване, към Тунис е прехвърлен генерал Джордж Патън – един от най-опитните танкови командири на Съюзниците за цялата война.
Заедно с него на фронта застава Омар Брадли – един от най-декорираните генерали в американската история, който тогава служи като заместник-командир на Патън. „Американците, отбелязва в последствие Ромел, успяха доста бързо да се поучат от грешките си и да се настроят към същината на модерната мобилна война.“ За разлика от мнозина лекомислени генерали, Ромел не бърза да подценява победения враг. Последвалите кампании в Африка и Европа доказват на практика, че армията на САЩ е опасен и адаптивен враг, който германците бързо се научават да уважават.
Битката при Касерин бележи последния опит на Германия и Италия да обърнат хода на войната в Северна Африка. След неуспеха на Ромел да постигне решителен пробив, става ясно, че съдбата на Оста в Тунис е предрешена. Изтласкването на германо-италианските войски се превръща във въпрос на време. За върховното командване в Рим и Берлин остава само да планират най-добрия начин за изтегляне на силите им от Африка. Междувременно, Съюзниците се впускат със всички сили да обмислят най-добрия вариант за превземане на Сицилия и отваряне на фронт в Южна Европа.
