Страстта на Америка към амфетамините
Сузана Макбий влиза в кабинета на лекар, когото никога не е срещала, преглежда се за 3 минути и излиза със стотици цветни хапчета амфетамин. След това отива при друг доктор. След това и при друг, и друг… Във всеки лекарски кабинет са й предписани диетични хапчета, съдържащи силния стимулант; понякога лекарите й ги дават без да произнася и дума. Годината е 1969 и журналистката под прикритие се кани да разкрие пристрастяването на САЩ към амфетамините.
Днес амфетаминът и неговите производни, като фентермин и ефедрин, са строго контролирани вещества. По времето на Макбий обаче те са ежедневие. Тя получава признание за това, че помага да се разкрият габаритите на проблема с употребата на стимуланта в САЩ – нормализиран по време на войната, подхранван от притеснения в теглото и предписван почти безразсъдно до 70-те години.
Само дни след влизането на Съединените щати във Втората световна война, физиологът от Северозападния университет Андрю Айви внася предложение на Службата за научни изследвания и развитие – федерална агенция, която провежда военномедицински изследвания – да тества Бензедрин като средство срещу умора. Бензедрин по принцип е лекарство за астма, което представлява памучна лента, напоена с амфетаминово масло. „В бурните месеци месеци след шока от Пърл Харбър“, обясни историкът Алън Дериксън в Journal of Social History, „имаше едновременно голямо желание да се захванем с бързо възстановяване с всички налични ресурси и да се възползваме от всички възможности“.
Айви незабавно започва да тества таблетки Бензедрин спрямо метамфетамина – производно на амфетамина, за който се твърди, че подхранва германския блиц срещу Великобритания – и спрямо кофеина. В началото тестовете на Айви показват, че лекарството не дава по-добри резултати от другите. С течение на времето обаче той все повече се убеждава, че си струва да се предписва, въпреки резултатите от тестовете, които показват, че препаратът е пристрастяващ и малкото доказателства за ефекта му върху мисленето.
Не е ясно как Айви преминава от скептик към фен на Бензедрина, но до 1942 г. военните вече са дали голяма поръчка за хапчетата. (Десетилетия по-късно на Айви ще бъде повдигнато обвинение, но няма да бъде осъден, във връзка с лансирането на опровергано лекарство за рак, наречено Кребиозен.)
Кристал на метамфетамин е синтезиран за пръв път през 1919 от Акира Огата
САЩ не е единствената страна, която изследва или използва стимуланти по време на Втората световна война. Метамфетаминът – предлаган в Германия като „помощното средство за повишаване на бдителността“ Первитин и в други държави под други имена – е наркотикът, който германските войници взимат, и помага на японските летци камикадзе да се подготвят за своите самоубийствени мисии. Британските военни също изучават и използват Бензедрин и химическите стимуланти стават също толкова нормални в битка, колкото каските и манерките.
Въпреки предупрежденията на американския висши военни амфетаминът да се използва внимателно, наркотиците придобиват незабавна популярност – и същите висши военни, който издават официални указания, си затварят очите, когато препоръките им са игнорирани.
Има основателни причини както за войниците, така и за техните офицери да харесат Бензедрин на бойното поле. Трудно е да се спи, докато гърми артилерийски огън и е студено. С напредването на войната все повече от тях натрупват значителен недостиг на сън. Бензедрин обаче ги държи будни, бдителни и готови да се бият, дори и без лукса на доброто спане.
Препаратът променя и начина, по който мъжете се бият. Войниците, които иначе проявяват признаци на страх или безпокойство пред битка, сега изглеждат уверени и целенасочени. „Това промени поведението на хората в битка“, казва Никола Расмусен, професор по история в Университета на Ню Саут Уелс в Сидни. Според него военните психиатри оправдават предписването на амфетамини като изтъкват неговите физически свойства. Но на бойното поле наркотиците са използвани за повишаване на настроението на войските и за поддържането им в боя.
До края на войната, според Расмусен, около 16 милиона американци са изложени на хапчета Бензедрин. Това помогна за нормализиране на употребата на амфетамини и когато войната приключва, употреба от цивилни бързо скача. Този път обаче не войници приемаха амфетамини, а техните съпруги.
Изследователите знаят от десетилетия, че амфетамините потискат апетита, но конкретни формули специално за отслабване се появяват едва след Втората световна война. Smith, Kline & French, същата компания, която произвежда Бензедрин, започва планирането на този преход още от рано. Щом войната приключва, те наемат Чарлз Айви – същия човек, който помогна за въвеждането на амфетамините в армията – да проведе проучване на токсичността им. Неучудващо той заключава, че те са безопасни за отслабване. SKF разширява бизнеса си с амфетамини като десетилетия наред продава лекарствата както за отслабване, така и за депресия.
Те имаха и конкуренция: лекарства като Кларкотабс, което комбинира амфетаминови соли с други съединения. Обещавайки „доказани формули за приятно и равномерно намаляване на теглото“, тези хапчета за отслабване се предлагаха в множество цветове. Така наречените „диетични хапчета дъга“, предписвани почти на случаен принцип в специални клиники, снабдяват пациентите с амфетамини и им дават илюзията за персонално отношение. Пациентите, които искат да свалят килограми, получават кратка консултация и след това специална комбинация от различни цветове хапчета, уж изготвена специално за тях.
„Това, което всъщност правеше компанията, беше да продава стимуланти в комбинация с други лекарства, които да противодействат на страничните им ефекти“, казва Питър Коен, доцент по медицина в Медицинското училище в Харвард, който специализира в хранителните добавки.
Пациентите не осъзнават това, но лекарите го осъзнават много добре. Затова от десетилетия компаниите за диетични медикаменти рекламират стоките си директно на докторите и им казват, че като предписват цветните хапчета, те могат да продадат илюзията за лично отношение. „Трябва да имате повече от един цвят от всяко лекарство“, пише в една брошура, предупреждавайки лекарите никога да не предписват една и съща комбинация два пъти.
До 60-те години на миналия век опасностите на амфетамините – зависимост, повишено кръвно налягане и психоза – стават все по-известни. През 1959 г. американската Агенция за контрол на храните и лекарствата прави инхалаторите с Бензедрин само по лекарско предписание. Но употребата на амфетаминови хапчета продължава да бъде насърчавана от лекари, които не се замислят за потенциалните последствия в дългосрочен план.
Едно от тези последствия е увеличената употреба за развлечение. Нарастващата хипи контракултура – и нейните наркотици – събудиха съмнения у Америка. Но в по-голямата си част тези хипи наркотиците се ползват и от хората, които не са хипита. До 1970 г. 5% от американците – най-малко 9,7 милиона – използват амфетамини по рецепта, а други 3,2 милиона са пристрастени.
Нужни са смъртта на няколко млади бели жени, експозето на Макбий в списание LIFE и редица изслушвания в конгреса, за да отвори очите си Америка за епидемия, която има. През 1970 г., с приемането на Закона за контролиране на вещества, амфетаминът е класифициран като наркотик „с висок потенциал за злоупотреба, като употребата му може да доведе до тежка психологическа или физическа зависимост“. Днес опиоиди като Викодин и Фентанил – част от съвременна епидемия със законно предписани наркотици в САЩ – попадат в една класификация като амфетамина.
