shareit

Съветската евакуация на Талин се превръща в най-голямото военно клане

В началото на Втората Световна война има един много популярен виц относно съветската флота:

„Какво прави Русия, когато се обяви война? Събира всичките си кораби на едно място!“

Шегата идва от факта, че след Кримската война и пълният провал на Руската империя, повечето кораби от Черно море са изпратени първо до САЩ, като се представят за един вид помощ по време на войната за независимост, но истината е, че никой не иска за пореден път да има обсада или блокиране на бойни сили.

Оказва се, че Руската империя може да разбира от сухопътно военно дело, но подценява зловещо възможностите на флотата. Пример може да бъде Русо-японската война, в която Русия ще изгуби близо 2/3 от своята флота. Подценяването на противника е най-голямата грешка, а сме сигурни, че и до днес ще има много сериозни въпроси относно корабът Москва и неговата съдба. Историята обаче помни и още един много тежък момент – през 1941 г. СССР е на път да изгуби своята Балтийска флота.

Един поглед във военните действия ще покаже, че СССР успява да придобие Естония, Литва и Латвия без да произведе и един снаряд. Самата флота се позиционира близо до залива на Финландия и с някои териториални претенции успява да направи много сериозен преврат, налагайки съветско военноморско присъствие в западното крило. Бойните кораби ще успеят да национализират всички малки корабчета, търговски лодки и риболовни лодки в своя полза и така ще изградят едни от най-големите военноморски бази в региона, включително и най-голямата в Рига по западното крайбрежие.

На 22 юни 1941 г. ще се скъсат всички връзки между Нацистка Германия и Съветския съюз и с това ще започне началото на края на Втората Световна война. Липсата на по-големи кораби във Финландия, описани като нисък приоритет за самите германци, флотата им се състои от торпедоносци, миноносци, подводни флотилии и подсилване от малки, но много опитни финландски бойни лодки. От другата страна на сражението ще открием, че съветската флота наистина демонстрира изключителни качества, които включват два тежки бойни кораба, четири крузейра огромен брой унищожители и редица други по-малки лодки и подводници.

Активното и агресивно настъпление на германците ще изненада всички в СССР. Командването няма никакво решение, докато наблюдава как някогашните партньори успяват да прегазят абсолютно всеки. Немските войници натискат на изток и достигат до Балтийските страни, където се намират и съветските военноморски бази, като всяка една от тях ще започне да пада като домино. Повечето руски кораби трябва да бягат, а до средата на август 1941 г. Талин ще стане най-западната съветска морска база в Балтийско море.

Съветска илюстрация на евакуацията, която няма нищо общо с реалността.

Само няколко дена по-рано, финландци и германци са започнали да минират региона на стратегически места, за да направят живота на руснаците още по-труден. Има и друга причина за използването на тази стратегия – двете страни наистина нямат достатъчно ресурси и сили, за да се борят директно срещу противника. Връзката между Талин и Котленския остров близо до Ленинград е практически прекъсната и достъпът до Балтийско море е горчиво прекъснат. Именно там Германия и Финландия дружно поставят повече от 2000 мини.

От самото начало на войната става ясно, че СССР губи сериозно всички предимства, макар и от самото начало да се смята за по-силният противник. Загубите започват да се трупат до такава степен, че почти няма ден, в който руски боен кораб да не е потопен, при това най-често с целия си екипаж. Балтийско море започва да се изчиства от съветското присъствие. Човекът, който е принуден да наблюдава огромното страдание, официално стои маршал Климент Ворошилов. Той е човекът с най-висок ранг в армията на СССР и въпреки това няма никакви умения в създаването на военна тактика. Неговото назначение остава изцяло политическо и той самият приема инструкции директно от Сталин – още един легендарен военен тактик, който няма понятие от воденето на война. Ворошилов никога няма шанс да се справи с всички налични предизвикателства.

Напредвайки към Ленинград, немската армия успява да стигне до съветската 8-ма армия, която се намира най-близо до Талин. Руснаците никога не се подготвяли някаква стратегия за защита на града, никога не са мислили и планове за евакуация. На 22 юли немските сили удрят руските стрелкови бригади. Резултатът е, че една цяла 10-та рота е отцепена от боя и попада във висините на Талин. На 5 август германците успяват да отрежат и железопътната линия, която стига почти до бреговете на Финландия. Талин остава на близо 320 километра в тила на врага.

Защитата на базата ще се падне на нещастния адмирал Владимир Трибутс. Под неговото командване остава нещастната 10-та рота, която почти е изчерпала своите муниции и 22-ра дивизия на НКВД, която изпълнява охранителни дейности и изпраща затворници в различните трудови лагери в региона. Адмирал Трибутс осъзнава, че има нужда от сухопътни сили и сваля всички моряци, които вече нямат кораби и не могат да изпълняват своите команди.

В допълнение се изпразват и всички допълнителни здания, които имат персонал, който вече няма възможност да обслужва флотата – причината е, че вече няма и кораби. Крайният резултат ще включва около 10 хиляди войника, които трябва да пазят града. Създават се и няколко граждански организации – състоящи се от 4000 латвийци и естонци (предимно комунисти) и се подготвят за предстоящото клане. Никой няма време за тренировки.

Няма и достатъчно оръжие за всички, следователно се искат многократно помощи, които идват от Кронстадт със самолет. Липсата на каквито и да е сухопътни машини ще принуди защитниците на Талин да използват артилерия. Корабите, които са позиционирани на котва на пристанището ще трябва да осигуряват необходимата сила. Поставени са и стотици морски наблюдатели, които да работят като пожарникари.

Недостатък е, че нямат почти никаква комуникация и често не могат да разберат за нанесените поражения, след като корабните оръдия не спират да стрелят. Круйзърът Киров практически стреля денонощно, докато останалите батареии по брега трябва да се обърнат в друга посока, за да защитават линията.

Напредването на немските сили ще доведе до още проблеми. Руснаците губят своите летища, като повечето останали самолети трябва да се евакуират на изток и да се включат в защитата на Ленинград. На 21 август немците пробиват защитите на града. Въпреки сериозните опити на руснаците да се защитят и да ги върнат, Ленинград пада, а границата на Талин влиза в обсега на немската артилерия и много скоро руските бойни кораби започват да получават комплименти. Нуждата за смяна на позиция намалява и крайния резултат по време на стрелба, а с това започва да се отслабва и защитата.

Адмирал Трибутс не може да поиска от Ворошилов разрешение да евакуира града. Причината е, че ще го осъдят за създаване на паника и после ще получи куршум в челото. На 25 август ще има по-оригинално решение за евакуация Ворошилов ще заяви, че има нужда от инструкции от директора на флотата – адмирал Николай Кузнецов. Трибутс обяснява, че корабите са под постоянен обстрел и реално няма никаква стратегическа полза да се задържат корабите на пристанището. Трибутс съобщава за картината, но реално посочва, че очаква отговор от Кузнецов относно предстоящите планове и действия. На 26 август ще стане ясно, че Кузнецов е успял да спечели ценната благословия от адмирал Ворошилов, за да започне евакуацията.

С това започва евакуирането на около 40 хиляди военен персонал и цивилни, които трябва да се съберат на близо 200 кораба. Руснаците практически не са чакали покана или разрешение за евакуация, тяхната мисия е започнала много по-рано. Докато се организира товаренето на хора, един специален отряд започва да взривява военно оборудване, което не може да се натовари на корабите.

Пътят към отстъпление е отворен, но кой точно маршрут трябва да се използва. Кронстадт има цели три варианта: по крайбрежието на Финландия, което е едва 64 километра на ширина в някои точки. По северния маршрут, който попада отново близо до финландската територия и реално е под контрола на немските ВВС.

Този маршрут няма една подводна мина, но това не е известно на руснаците. Британското правителство предоставя на своите руски другари, че няма нито един голям немски кораб в Балтийско море или в залива на Финландия. Липсата на руско разузнаване по това време ще накара командирите, които все още смятат британците за врагове, веднага да отхвърлят тази идея.

Южният маршрут обаче създава повече главоболия, след като там говорим за около 640 километра движение по брегова линия, окупирана от немски сили. Ворошилов нарежда много ясно на Трибутс, че по тази линия не трябва да се правят някакви евакуации. Има и още една причина, този маршрут има достатъчно плитчини и много измамни води, които да създадат още по-сериозни главоболия. Едно блокиране на кораб ще го превърне в мишена за немските батареи.

Адмирал Юри Ф. Рал ще твърди, че по този канал са минали успешно повече от 200 кораба и той самият ги е направлявал. Немският огън няма да стигне до корабите и често по бреговете се разполагали по-малокалибрени оръдия. Никой не е можел да бъде много сигурен относно този факт, но има и още една истинска причина. Нито един руснак от щаба не можел да вярва на латвийските и естонските кораби, които пренасяли редица транспортни машини и оборудване.

Параноята се е създала точно по две причини. Има няколко случая на естонци, които обръщат корабите си и отиват да се предадат на германците, след като са забелязали зверствата на руските нови братя. Командването не изпуска и още една възможност, много от руските моряци също биха били готови да се предадат веднага на германците, ако имат тази възможност.

Киров в движение

Евакуацията на Талин трябва да се случи задължително по средния маршрут, който е посочен в началото. Никой не обръща внимание на наличието на подводните мини там. Германци и финландци са оставили достатъчно приятни дарове, които са налични много преди да започне инвазията. Още по време на самия процес, немските моряци не спирали да се изумяват на глупостта на руснаците, наблюдаващи спокойно целия процес.

До тук добре, руската флота има мощни и силно бойни кораби, които впечатляват с размерите си и могат да издържат на по-тежка стрелба, но нека не забравяме, че това също идва с голяма цена. Преди войната се изисква строенето на сериозно количество големи плавателни бойни лодки и никой не е обърнал внимание на факта, че трябват и спомагателни съдове. Още в началото на войната става ясно, че СССР няма лодки за разчистване на мини – почти никакви. Повечето такива произведени модели се използват най-често за помощ на транспортни кораби, но дори там не са толкова ефективни, колкото се очаква.

Адмирал Рал и неговият екипаж ще изчислят, че му трябват поне 100 такива лодки, за да може да напусне Талин, но вместо това има само 10. За повишаване на шансовете ще има и преработка на още 17 кораба за разчистване на мини, като това най-често са бавни траулери и други по-малки лодки.

10 професионални лодки и още 17 спомагателни недоразумения ще трябва да помогнат на 200 големи бойни кораба да стигнат до свободата. В такива специални моменти е наистина трудно да не зададем този въпрос: какво може да се обърка?

Бойните кораби се разделят на три части – главни сили, прикриващи сили и задна защита. 10-те модерни лодки за разчистване се разделят на 2 отряда по 5 и застават на предната и на задната част. Тайната им мисия е, че трябва да предпазват бойния кораб Киров. За преминаването на минното поле ще има специален график и повечето кораби трябва да преминават през нос Джуминда само през деня и то по време на дневните часове.

Пътят ще започва от Талин до остров Гогланд, а след това към Кронстадт. Първата част на пътешествието е най-опасна, защото все пак се говори за минно поле и липсата на всякаква въздушна подкрепа Ако флотата стигне до острова през нощта, може да попадне в района на въздушната база на Ленинград и Кронстад. Част от корабите, които стигат в Гогланд, трябва да останат и да асистират на следващите, ако има поражения и по-сериозни удари. Изисква се много сериозно време. Високото напрежение ще кара повечето капитани постоянно да нарушават формацията.

Адмирал Трибутс накрая се отказва да поддържа формация, след като нещо му подсказва, че най-вероятно няма да успее да спаси всички. За да няма никаква паника, евакуацията се съобщава чак в следобеда на 27 август. Барикади са издигнати по улицата до последната линия на окопите. Жителите най-накрая осъзнават, че руснаците и НКВД не са вдигнали барикади за защита от германците, а за защита от самите руски цивилни, които могат да напълнят корабите.

До 8 часа вечерта ще стане ясно, че започва отстъплението по време на усилен огън от пристанището. Вместо да има някаква организация, хаосът бързо поема контрол. Руснаците не могат повече да пазят дисциплина, няколко транспортни кораба ще трябва да тръгнат много по-рано и ще забравят, че трябва да качат още военни и друг персонал. Повечето военни и цивилни ще тичат от кей на кей, за да си намерят свободно място.

Мнозина са прегазени и стъпкани от натиска. Целият град вече е в пламъци и ситуацията изглежда напълно безнадеждна. По данни на самите руснаци, повече от 23 хиляди войника са качени на борда  още около 4000 ранени. Малцина обаче ще признаят, че близо 10 хиляди други са изоставени на пристанището.

Поради проблемното време и забавените решения, самото излизане в открито море не се случва чак до обяд на 28 август, тоест повечето от изоставените хора са принудени да гледат как корабите отплават. Те поне не са се чувствали толкова излъгани, защото само няколко секунди след излизането в открито море, конвоят се удря в мина. За изненада на всички от екипажа, водите не разкривали наличието на такива вредители, поне не от самото начало. Течението и бурята от предната вечер е доставило мините в опасна близост. През следващите два дни ще има редуциране на самото движение със скоростта на ранен охлюв.

Малко след отплаването, немски бомбардировачи прелитат и започват атака на конвоя. Съветските бойни кораби се разгръщат около цивилните и започват ожесточена стрелба, като успяват да ударят няколко самолета.

Около 6 часа следобед ще пристигне първият цивилен кораб на нос Джуминда. Кошмарът започва сам след 5 минути, когато следва и първата експлозия на конвоя. Транспортният кораб „Ела“ е превърнат във военен и вече е поразен, като капитанът съобщава за потъване. Изпратен е влекач, който трябва да я тегли, докато не потъне. Повече от 100 пасажера на борда, които са пострадали, не успяват да се спасят, извадени са по-малко от 100.

Немските кораби повторно подновяват атаката си. След потъването на „Ела“, ледоразбивачът Волдемарс е ударен от бомба и потъва с още по-високи загуби на човешки живот. Най-големият транспортен кораб Вирония, конвертиран от лайнер, е повреден от експлозии в близост.

Монумент на избитите.

На горната палуба, някои от евакуираните изпадат в паника и започват да скачат във водата. Спасителната лодка „Сатурн“ също се намесва, за да извади някои от пострадалите. Така се изоставя втората „Вирония“, която към този момент наистина не знае как да подходи спрямо ситуацията.

Около 6 часа и 30 минути съветския конвой продължава да страда от мините. Немска батарея, която до този момент се е крила под прикритието на бойната маскировка, започва да стреля без команда и изобщо не се притеснява от разкритието на позицията си. Калибърът от 150 мм не може да даде достатъчно ефикасна стрелба. Бойните кораби пускат димна завеса, а Киров отвръща на огъня със своето главно 180 мм оръдие. Никой не може да потвърди съдбата на немската батарея, но спира да стреля.

Около 10 часа вечерта, немска подводница S-5 следва Киров много близо на повърхността. Ударена е от мина и след това се потапя. Киров също страда от мини и е принуден да спре. Изпратени са заварчици, които да поправят щетите от дясната страна, но лявата е ударена само няколко минути по-късно. Ескортиращия унищожител „Горд“ ще бъде ударен от мина и ще остане неподвижен във водата. Успява да докуца до Кронстадт на свой собствен ход. Корабът „Яков Свердлов“ също е ударен от мина и потъва.

Повече и повече кораби започват да потъват или замръзват във водата. Мнозина губят куража да продължат. Бойните кораби се отделят от цивилните, за да могат да привлекат вниманието на самолетите, но често се разминават с осакатени транспортни кораби. Унищожителят Минск е ударен от мина към 10 часа вечерта. Екипажът се прехвърля на другия унищожител. „Скорий“ се опитва да тегли „Минск“, когато също е поразен от мина и двата унищожителя отплават към дълбините. Корабът „Циклон“ потъва точно 15 минути след потапянето на „Скорий“.

„Славний“ е повреден от няколк овзрива, но продължава да се движи на собствен ход. Унищожителят „Калинин“ също няма късмет и след детонация започва бавно да потъва. Унищожителят „Артьом“ няма шансове за оцеляване, а адмирал Рал е качен с мозъчно сътресение на по-малка лодка. Жертвите и на по-малките кораби без военна защита не е малък. Корабът Вирония потъва доста бързо, преди да има време за реакция. На него са всички ранени войници и цивилни.

Оцелелите кораби трябва да минават покрай петролни петна, телата на бйните си другари и понякога не успяват да спрат на време, оставяйки телата да минат под перките. Има и записано чудо на моряк, който остава да се носи върху подводна мина с часове, преди да бъде спасен.

Параноята не закъснява и почти всеки час ще има наблюдаване на вражески подводници, следвано от пускането на подводни заряди. Истината е, че по това време няма нито една подводница в региона. Открива се стрелба по малки лодки, които приличат на финландски и немски торпедоносци, но рапортът посочва, че това са съветски разузнавателни лодки, които следят движенията по северния главен канал.

Стрелбата на пострадалите също не закъснява и една съветска торпедна лодка е ударена директно, като се разпада пред очите на конвоя. Адмирал Трибутс нарежда на всички да спрат и да чакат изгрева. Така поне се намалява шанса за удар на стационарна мина. Мъжете остават от всички страни на корабите и започват с прътове да отблъскват всичко, което прилича на мина. Някои от доброволците скачат в ледената вода и отнасят мините с голи ръце.

В утрото на 29 август, доброто време най-накрая дава и възможност за окопитване. Руснаците имат нов курс и се надяват, че този път ще стигнат на време до приятелските води. Удоволствието от мирното плаване е елиминирано, защото около 7 часа сутринта започват новите безмилостни бомбардировки. Около 5 часа следобед групата на Киров пристига в Кронстадт. Транспортните кораби са оставени на милостта на немските самлети.

Немците не прощават на транспортните лодки. Нито един капитан няма надежда, че ще се върне в базата. Някои стигат на остров Гогланд и разтоварват хората, чакайки германец, на когото да се предадат. Транспортният кораб Казахстан с 5000 войници и цивилни на борда ще се евакуира, докато капитанът е отнесен от ударната вълна на лодките. Хората скачат зад борда, докато други се опитват да ремонтират щетите. Капитанът е спасен от подводница, а един ден по-късно, корабът ще докуца до базата, докато голяма част от хората на борда са се издавили.

Евакуацията на Талин е адекватна на евакуацията в Дънкирк. На второто място около 338 хиляди войници успяват да избягат на германците. При тях е необходимо да плават около 32 километра и да използват прикритието на британските самолети. При евакуацията на Талин трябва да се изминат около 320 километра. И тук започват големите катастрофи.

Изгубени са повече от 11 хиляди евакуирани. 3000 цивилни умират по пътя си към Ленинград, както и още 17 хиляди военни. Корабът Киров е спасен, но не и Ленинград и Минск. От оригиналните 10 унищожителя – 5 не стигат до другата база. Оръдията на Киров са унищожени по пътя. Малките лодки са повредени тежко или са потънали. От цивилните транспортни лодки – повече от 40, включително и 19 големи – потъват.

Никой от щаба на флотата не поема отговорност и генерално не се коментира целия случай. Всички са оставени на съдбата.

 
 
Коментарите са изключени за Съветската евакуация на Талин се превръща в най-голямото военно клане

Повече информация Виж всички