САЩ за малко да пуснат ядрена бомба над Виетнам

Наскоро New York Times  публикува изключителна статия за войната във Виетнам, в който фигурират факти, които едва скоро излизат наяве и илюстрират колко точно e фрустриранo американското военно и политическо ръководство от войната и един към друг. Тази новина е, че генерал Уилям Уестморланд, американски военен командир във Виетнам от 1968-1972 г., задейства план за евентуално използване на ядрени оръжия срещу северните виетнамци.

Битка при Хесан

Наскоро разсекретените документи показват, че Уестморленд става все по-изнервен от резултата от Битка при Хесан, една от най-големите и дълги битки от войната. В крайна сметка боят, който продължи от януари до юни 1968 г., се оказва нерешителен. Виетнамските комунисти не успяват да изтласкат американците от тяхната стратегическа база и американските сили се оттеглят от района доброволно след снемането на обсадата. В много отношения Хесан е войната във Виетнам накратко: САЩ нанасят ужасни поражения на северно-виетнамците и техните съюзници от Виетконг, а виетнамците успяват да ангажират американците в продължителен конфликт без ясен край. Особено след края си, тази битка довърши и без това слабата подкрепа у американското общество за войната и смазва морала на американците на бойното поле.

Когато Уестморленд започна да действа по своите идеи, обсадата все още продължава и не върви добре за Съединените щати. Хората по целия свят сравняват Хесан с поражението на Франция в Северен Виетнам при Диенбиенфу през 1954 г., което по същество слага край на френската доминация в Югоизточна Азия.

Хесан започва девет дни преди офанзивата на Северен Виетнам/Виетконг Тет, която сигнализира на мнозина на Запад, че Виетнамската война е загубена, въпреки победата на терен. С продължаването на обсадата в Хесан във времето това чувство само нараства. Уестморланд и администрацията на Джонсън се тревожат, че явната победа на Северен Виетнам при Хесан ще постави още един пирон в ковчега на американското участие в Югоизточна Азия и ще предизвика още по-голям протест в Съединените щати срещу войната.

За тази цел Уестморленд въведе план за извънредни ситуации – такъв, за който Джонсън не знае.

Наречен операция Фракчъед Джау, планът призовава за преместване на ядрени оръжия от американски бази в Тихия океан и САЩ във Виетнам в случай на поражение при Хесан. На 10 февруари 1968 г. Уестморланд комуникира с адмирал Шарп, главнокомандващ в Тихия океан и му казва, че „Операцията е одобрена“. Той също така комуникира и с други генерали, като Ърл Уилър, председател на Съвместния щаб на началниците на щабове, и двамата обсъждат прилагането на плана възможно най-скоро, ако обстоятелствата го наложат.

Линдън Джонсън

Както често се случва във Вашингтон, има изтичане на информация и съветникът по националната сигурност на президента Джонсън разбира за дискусиите. Естествено, той незабавно уведомява Линдън Джонсън. Президентът от своя страна вече е изключително подозрителен към армията с течение на Виетнамската война и с основателни причини. Сред тях са постоянните обещания за победа, последвани от искания за милиарди долари, за да спечелите войната.

Когато Джонсън разбира за операцията, той е бесен и веднага издава заповед на Уестморленд, която не оставя място за недоразумения: „Прекратете всякакви постъпки по операция Фракчърд Джоу“, е първата точка от заповедите на Джонсън до генерала. Другите три точки подчертават важността на секретността по отношение на този инцидент: „Информирайте целия персонал с достъп до този проект, че не може да бъде разкривано съдържанието на плана или въобще, че такъв план е бил в ход или е спрян“ и „Секретността по отношение на тези и предхождащите ги действия трябва да бъде пълна.“

Тогава за последно се чува и говори за операция Фракчърд Джоу, докато тези документи наскоро не са разсекретени.

Преди края на Студената война много американци се чудят защо СССР и Китай се готвят за американски ядрен удар. Те си казват: „Ние не сме агресивни. Ако някой ще започва ядрена война, ще бъдат комунистите.“ За съжаление и двете страни имат основания да се подозират една друга и като гледат на ситуацията единствено от гледна точка на съветите, историята сякаш подкрепя идеята им, че американците могат да ударят първи с ядрени оръжия.

Съединените щати са единствената държава, която някога е използвала ядрени оръжия във война. Бомбите над Хирошима и Нагасаки слагат край на Втората световна война. Въпросът тук не е дали САЩ успяват да оправдаят използването им или не, а в това, че Америка е използвала за първи път ядрени оръжия.

След три години и хиляди смъртни случаи в Корея, новият президент на САЩ Дуайт Д. Айзенхауер използва прикритата заплаха от американска ядрена атака, за да изведе комунистите на масата за преговори.

През 1962 г. Джон Кенеди излезе по телевизията, за да уведоми американската общественост, а между другото и съветите, че всеки удар, идващ от Куба срещу Съединените щати, ще се счита за атака на СССР срещу САЩ. Много по-късно научаваме, че кубинците, за голямо съжаление на съветите, са готови да поемат съветските тактически ядрени оръжия, за да отблъснат американската инвазия.

През 1981 г. новоизбраният президент Роналд Рейгън съобщава, че обмисля използването на ядрени оръжия за прекратяване на иранската криза със заложниците. В деня, в който Рейгън встъпва в длъжност, заложниците са освободени.

Публикуването на информацията операция Фракчърд Джау вече е отразено и в заглавията в Русия.