Раждането на иконичните британски Червени палта

През 40-те години на 17 век хората от всички социални класове участват в борба по един основен и доста мрачен въпрос – кой държи върховната власт в страната, царят или Парламентът? Британските граждански войни бушуват вече в продължение на десетилетие и се превръщат в катаклизъм за душата на Англия. Това е и конфликт, който ще обхване Уелс, Шотландия и Ирландия с опустошителни последици. Полученият хаос ще финишира с екзекуцията на крал и създаването на републиканска общност.

Два фактора са до голяма степен отговорни за осъществяването на тази радикална промяна. Единият е депутатът от Хънтингдън, Оливър Кромуел, а другият е най-новаторската военна сила на епохата – т. нар. Нов Модел Армия.

Оливър Кромуел

Когато Чарлз I обявява война на 22 август 1642 г., кралската и парламентарната армии са равносилни – и доста аматьорски по отношение към битката и изпълнението й като това включва и техните командири. От страна на роялистите принц Рупърт от Рейн е опитен войник, но той също не може да контролира добре конниците под негово командване. По време на първата голяма битка от войната – тази при Еджхил от 23 октомври 1642 г. – роялистите почти печелят, когато пробиват парламентарните линии с кавалерийски заряди. Този пробив обаче не е приключен правилно, тъй като кавалеристите на Рупърт напускат бойното поле, за да грабят близките села – така крайният резултат е патов.

По същия начин парламентарните сили първоначално са командвани от неефективни аристократи като графовете на Есекс и Манчестър, чиято полева стратегия е плаха и летаргична. Резултатът е, че няма решаваща битка през първите две години на войната.

Оливър Кромуел наблюдава тези обстоятелства отстрани с разочарование, докато не решава да промени ситуацията в полза на Парламента.

Вече в четиридесетте си години, когато войната избухва, и без никакво военно обучение, Кромуел неочаквано става новатор в реорганизирането на армията на Парламента. Личната му сила произтича от религиозния му плам – той е фанатик, който вижда ръката на Бог във всичко и това му позволява да бъде изключително уверен командир, готов да рискува. През 1643 г. той формира свой собствен кавалерийски полк в Хънтингдън, който първоначално е известен като Армията на Източната асоциация, но е запомнен от историята като Айрънсайдс.

Първоначално тази сила е съставена от решителни пуритански земеделци, които целенасочено са избрани заради строгата си религиозна решителност. Обучението на Кромуел за неговия полк го откроява пред други командири, особено пред неговите колеги роялисти. Той следва обичайната практика да подрежда своята кавалерия в три реда, като същевременно ги води напред за удар, а не за огнева мощ. Той обаче насърчава войските си да атакуват в тясна формация, докато яздят коляно до коляно. Това е тактика, която вече е позната в Европа, но е съвсем нова за английските земи. Кромуел бързо се превръща в амбициозен професионален войник и неговите айрънсайдци са ценен актив на бойното поле.

Кавалерията на Кромуел изигра забележителна роля в победата на парламентаристите в битката при Марстън Мур на 2 юли 1644 г. За разлика от своите колеги от роялистите, тази кавалерия остава на бойното поле след първоначалното си нападение и продължава да атакува роялистката пехота. Тази проява на дисциплина осигурява северната част на Англия в полза на Парламента и бетонира репутацията на Кромуел.

Независимо от това, армията все още се командва от некомпетентни благородници, които не постигат още победи след Марстън Мур, за разочарование на Кромуел.

Мускетари от Новия Модел Армия

В началото на 1645 г. е приет Новият Модел Армия, която включва пълна реорганизация на армията на Парламента. Тази нова сила трябва да разполага с 22 000 души, разделени на 12 пехотни полка с по 1200 души във всяка секция. Всеки полк съдържа две-трети мускетари и една-трета мъже с пики. Освен това има 11 кавалерийски полка, един полк драгуни и артилерия от 50 оръдия. Сър Томас Феърфакс командва армията, а пехотата – Филип Скипон.

През април 1645 г. Кромуел принуждава чрез законопроекта Самоотричаща се наредба депутатите в Камарата на лордовете и общините да не заемат военни длъжности. Есекс и Манчестър подават оставки, но Кромуел, като депутат в Кеймбридж, е смятан за твърде важен и запазва командването си. Феърфакс прави Кромуел командир на кавалерията, а айрънсайдците формират ядрото на силите на Парламента. Ражда се Новия Модел Армия.

Кромуел и Феърфакс бързо развиват новата армията в ефективна сила. Един уникален ход за периода е офицерите да бъдат назначавани и повишавани по заслуги, а не по социално положение. Например, полковник Томас Прайд е бивш пивовар, а много други офицери са от скромен произход. Дисциплината се прилага стриктно, но войниците са компенсирани с редовно заплащане. Пехотинците получават по осем пенса на ден, докато кавалерията получава два шилинга, тъй като те трябва да се грижат за собствените си коне.

Новата армията на Парламента също така се отличава и на външен вид. В ранните години на Гражданските войни някои полкове и от двете страни носят цветни униформи като роялистките – така наречените „Бели палта“ и „Сини палта“. Така може да бъде много трудно да се отделят другарите от враговете по време на мелето в една битка.

Така Кромуел решава, че екипировката на войниците трябва да бъде стандартизирана, включително облеклото им и венецианското червено е избрано за цвят на официалната униформа, тъй като е най-евтиното багрило, с което разполагат. Евтиният характер на боята съответства и на пуританската етика на непретенциозна скромност и тонът на оригиналните червени палта не е ален, а кално червеникаво-кафяв. Въвеждането на червеното палто изглежда има положителен ефект върху войските и насърчава солидарността между способните, но от скромен произход войници.

Освен това структурата на Новия Модел Армия е силно организирана. Служителите поемат специфични задължения като правораздаване и придобиване на доставки. Тези задачи се изпълняват на национално ниво и под единно командване. За разлика, роялистите са възпрепятствани от спорове в двора на Карл I в Оксфорд, където ключовите решения често завършват с дрязги, хаос и объркване.

Ключът към силата на армията е нейната силна религиозност. Кромуел вярва, че военната победа е резултат от Божията воля. Той иска армията „да се бие храбро за Господ“ като“армия от светии“. За тази цел новобранците са тренирани с помощта на книга, наречена „Катехизисът на войника“ като тя внушава на войските чувство за божествена мисия. Един от първите въпроси в нея е: „Кои са основните неща, които се изискват от войника?“ Отговорът е: „Да бъде религиозен и благочестив.“

Мъжете са енергично насърчавани да бъдат честни, принципни, политически мотивирани и трезви. Тя са хранени с пропаганда, че роялистите са напълно противоположни в поведението си и съответно са описани, арогантни, пияни и претенциозни.

Това е армия, която се отличава от останалите, тъй като е специално създадена да подпомага съвременното политическо и религиозно движение. Терминът „нов модел“ е подходящ, защото нищо подобно не е било създавано преди.