Проблемните танкове на Северна Корея
Корейската война започва с изненада за САЩ, които не са очаквали подобни маневри. Американските войници окупират Южна Корея след Втората Световна война с разрешението на президента Хари Трюман. Той трябва да ги отзове през 1949 г. До този момент повече от 300 съветника остават в страната и продължават да тренират крехката армия на Южна Корея. Премиерът на Северна Корея Ким Ил-сунг и неговите съветници продължават да искат война, въпреки дръпнатата ръчна спирачка от СССР, която не желае да се въвлича САЩ в това сражение.
През януари 1950 г. главният секретар на САЩ Дийн Ачесън ще заяви, че Южна Корея е отвъд границите на САЩ и не попада в линията на защита. Това повдига интереса на СССР и до април 1950 г. Сталин дава своята благословия за инвазията. Руснаците са доставили достатъчно оръжие на НАСК и оборудване за печеленето на войната. Изпратени са стотици Т-34/85 танкове и Су-76 артилерийски оръдия.
Американските съветници често посочват помощ от Япония и съседните страни, като заявява ясно:
„Има три неща, от които се страхуват японците: гонорея, диария и Корея.“
Други страни продължават да твърдят, че дори един гренадир не струва колкото цяла Южна Корея. С избухването на войната, САЩ ще направи всичко възможно, за да изпрати оръжия и помощи, но в края на Втората Световна война, предоставеният лизинг на оръжия ще се окаже много по-свиреп и труден.
Северна Корея почти успява да прегази цялата опозиция, но ОН задържа периметъра Пусан в югоизточния ъгъл на крайбрежието. През септември 1950 г. се прави десант с амфибии в Инчон и успява да победи окупираните сили на Северна Корея, предоставяйки възможност за пробив на позициите. До октомври силите от периметъра успяват да превземат Пхенян. Следващото движение на армията е към река Ялу на север, маркираща границата между Северна Корея и Китай.
27-ма британска бригада играе ролята на ляв фланг на 8-ма армия на ОН. Бригадата има инженери от САЩ, танкове и войници със 155 мм оръдия. Американците изпращат свой нов батальон със сили от Япония, създавайки 8072-ра средна танкова бригада. Именно танковете от този калибър се оказват сърцето и биещата сила на армията. Повечето техника идва с леки и бързи модификации, защото никой не очаква толкова бърз конфликт и то малко след Втората Световна война.
ОН изпраща войници, които не могат да завършат тренировката си имат нужда от повече време за подготовка. На 4 август предстои събиране на силите. След 3 дена американската армия има своите танкове. Преди началото на мисията, челните сили се ротират със задните, за да може да има време за презареждане, поддръжка и почивка. Пробивът при Инчон създава сериозни проблеми за Северна Корея и до средата на октомври американски и британски бригади влизат в Пхенян.
На 22 октомври тръгва колона от Пхенян. На първо място се пускат танковете, а след това и камионите. Колоната е повече от 5 километра. Севернокорейската армия все още се подготвя за удари по тази линия, следователно се използват всички защитни мерки.
Близо до Йонгжу започват сражения. Мисията на бригадата от Пхенян е да помогне на 187-ми въздушен полк. Десантът е направен на около 40-50 километра Пхенян, за да спре настъплението на вражески войници. Северна Корея е предвидила тази тактика и е успяла да избяга, избирайки висотите на региона за настъпление. Австралийската бригада трябва да смени парашутистите и да помогне за запазването на линията. Лейтенант-полковник Чарли Грийн иска силата само на пехотата, но не и на танковете, защото не знае къде точно са позиционирани приятелските части.
Не може да използва и артилерия по същата линия. Австралийците достигат до позицията и успяват да бележат своята първа малка победа – 500 вражески войници са загинали на цената само на 7 жертви.
Битката продължава до река Таерьонг, където 300-метров мост е разбит. Първите изпратени сили на ОН трябва да преминат със стълби и на другия бряг и веднага срещат вражески сили. Австралийците стрелят от единия бряг, но след това спират, защото е получена команда да спрат. Някой войници са готови да се предават.
Разузнавателни американски самолети ще съобщят, че в задните части има две дивизии войници, които са се насочили в посока на сражението. Извикани са американски изтребители, които да нанесат въздушен удар и няколко F-80 Shooting Star обстрелват позициите до залез слънце. Открива се и друг здрав мост, който може да позволи на танковете да преминат. Около 7 часа и 30 минути вечерта, корейците започват да изсипват артилерията си по северната страна на моста. Австралийците спират настъплението си, докато стрелбата продължава с малокалибрени оръжия. 3 часа по-късно силите на ОН преминават моста и заемат позиции. Колона от руски Т-34/85 тръгват в нападение.
Австралийците се крият достатъчно добре в мрака и откриват огън с помощта на всичко, което имат, гранати, картечници и минохвъргачки, като се налага да стрелят от минимални разстояния. Най-голямата им плячка е обвързана с карта на един от командирите на бригадата. Никой не е успял да прибере тялото, в което се крие карта на подробните позиции на Северна Корея.
За първи път става ясно, че Северна Корея успява да си стъпи на краката и се готви за ново настъпление, като този път се ориентира към по-мащабна инвазия. Настъплението продължава на следващия ден. Изисква се подробно разузнаване, преди да се стигне до следващата стъпка и дейност. Колоната танкове на ОН преминава реката и се намира на около 30 километра от последната битка, като успява да избегне вражеска засада. Разузнаването забелязва вражески сили напред, но накрая посочва, че вече има около 300 души пехота и танкове с камуфлажни окраски, намиращи се на около 5 километра от позициите на ОН.
В последният момент капитан Дикинсън забелязва други маскирани танкове и нарежда на Долвин и Грийн да се насочат на безопасно разстояние, докато самолетите се спуснат и ударят противника. Проблемът е, че самолетите не са свободни и танковете трябва да неутрализират противника. 89-та танкова дивизия е изпратена да подсигури позициите, подкрепени от втори танков взвод.
Разстоянието е достатъчно голямо и снарядите от 76 мм оръдие не могат да бъдат ефективни. Танковете на капитан Нордстром не могат да гарантират точна стрелба, но въпреки това започват обстрел. След 10 снаряда става ясно, че войниците само са се маскирали. Втори танков батальон тръгва с танкове и пехота. Задачата на лейтенант Джералд Ван Дер Лест е да стигне до върха и след това да превземе позицията, контролирайки десния път. Лейтенант Алонзо Кук трябва да направи същото, но защитавайки пътеките в лявата страна на възвишението.
Разполагайки се в мрака, танковете на ОН имат разрешение за стрелба по това, което прилича на вражески сили. Същата започва, но за изненада се оказва, че корейците не са точно там, където изглежда, че са били. Стрелбата посочва къде точно се намират американските танкове и корейците връщат инициативата. Зелената следа в тъмното подсказва, че корейските Т-34 са заредени с бронебойни снаряди. Капитан Нордстром се разминава с такъв снаряд на сантиметри и веднага нарежда на всички да започнат стрелба в посока на танковете. Първият изстрелян снаряд разкрива жестоката истина, в мрака, американци и австралийци са се доближили опасно близо до противника.
Взривеният Т-34 е само на 100 метра от позициите. Американските части започват яростна стрелба, докато в мрака не избухва позиция със снаряди и гориво. Танковете в задните позиции получават команда да стрелят само с картечници през пушека. Нордстром не иска да напредва по стръмния път надолу. Продължава да вярва, че позициите надолу са завардени. Танковете продължават своя обстрел и взривяват случайно втори маскиран Т-34. Ударените вражески танкове имат дефект и при пробив на бронята, започват да се взривяват отвътре. След вътрешен взрив, куполът на танка излита във въздуха.
По-късно всички танкисти посочват, че Т-34 имат слабо място в покривите на своите купули и лесно могат да се пробиват.
Разчистването на танковете позволява на пехотата от австралийци да нападнат от висотите на юг по пътя. Подкрепяни от танкове Sherman те тръгват по планинските пътеки. Битката им продължава 2 часа и висотата е превзета. 90-та артилерия и минохвъргачки продължават да покриват позицията и да обстрелват врагове.
В движението напред, корейците обстрелват от различни позиции скрити в гората. Проблемът е, че никой не може да ги открие по време на стрелбата. Нортстром продължава напред по пътя, докато взвод Д се сражава по висотите на левия фланг. Открити са още няколко Т-34 и артилерийски оръдия. Австралийците вкарват в употреба и новите базуки за обстрел на танкове.
Сражението приключва около 9 часа и 30 минути, когато войниците на ОН искат активиране на тежката артилерия. Снаряди падат на около 400-500 метра от техните позиции, но официално се елиминира желанието на корейците да водят настъпление.
Пътят към Чонгжу е чист, а с него и самият град. Оценката от тези сражения показват някои много ясни факти. Съветските танкове в Северна Корея изостават от западните. Осъзнавайки тежките проблеми, Северна Корея ще се обърне към силите на Китай, които на 19 октомври 1950 г. се включват във войната. Китай изпраща стотици хиляди войници около река Ялу. Китайците печелят войната и изтласкват методични силите на ОН по време на студената зима между 1950-1951 г.
Войната не е приключила и до днес, като няма официална информация за победител. САЩ, СССР и Китай имат един и същ проблем – очакват тази война да прерасне в Трета Световна война и всичко това води до сериозен проблем.
