Наполеон губи при Ватерло заради изригване на вулкан в Индонезия

Широко разпространено е мнението, че поражението на френския император Наполеон Бонапарт в битката при Ватерло през 1815 г. се дължи на лошото време в Англия. Но ново проучване показва, че проблемите му с дъжда и калта са причинени от масивно изригване на вулкан в Индонезия два месеца преди битката.

Изследване, публикувано от Американското геологическо дружество, показва, че мощното изригване на вулкана Тамбора на индонезийския остров Сумбава може да е повлияло на времето в Англия, на почти половин свят разстояние, в продължение на близо година след поражението на императора – и на свой ред да е променило хода на историята.

В нощта преди последната битка на Наполеон проливни дъждове наводняват района на Ватерло в Белгия и в резултат на това френският император се притеснява, че мократа земя ще забави армията му.

Портрет на Наполеон. // Wikimedia Commons

Макар това да се смята за мъдър избор от снегова трана, допълнителното време позволява на пруската армия да се присъедини към водената от британците съюзническа армия и да помогне за победата над французите. 25 000 от хората на Наполеон са убити и ранени, а след като се завръща в Париж, той се отказва от управлението и живее до края на живота си в изгнание на отдалечения остров Света Елена.

И всичко това можеше и да не се случи, ако не беше едно от най-големите вулканични изригвания в историята. Вулканът Тамбора може да се чуе на разстояние до 2600 км., а пепелта пада на 1300 км. В продължение на два дни след експлозията районът от 560 км. около планината остава в пълен мрак.

Д-р Матю Генг, професор в Имперския колеж в Лондон, смята, че Тамбора изпуска толкова огромен шлейф от наелектризирана вулканична пепел, че може да повлияе на времето в далечна Европа. Пепелта на практика предизвиква „късо съединение“ на електрическите токове в йоносферата: горната част на атмосферата, където се образуват облаци.

Преди това геолозите не смятат, че вулканичната пепел може да достигне чак до този най-горен участък на атмосферата, но изследванията на д-р Генг доказват обратното. Той изказва предположение, че електрически заредената вулканична пепел може да отблъсне отрицателните електрически сили в атмосферата, което я оставя да левитира в атмосферата.

В случай на особено големи изригвания този статичен прах може да достигне до най-горните нива на атмосферата и да предизвика необичайни смущения на времето по целия свят. Индексът на вулканичната експлозивност на Тамбора се оценява на 7 по скалата от 1 до 8, така че не е чудно, че последиците довеждат до „година без лято“ и потенциално променят времето дотолкова, че Наполеон и хората му губят битка на съседен континент.

Тази инфографика показва мащаба на експлозията на планината Тамбора. // Wikimedia Commons

Въпреки че няма достатъчно надеждни метеорологични данни от 1815 г., за да се докаже теорията на д-р Генг окончателно, той подчертава, че в месеците след изригването в Европа е има необичайно влажно време, и смята, че това „може да се обясни с потискането и последващото възстановяване на образуването на облаци, дължащо се на левитацията на вулканичната пепел“.

Той споменава конкретно битката при Ватерло като референтна точка за доказване на теорията си: „Влажното време в Европа освен това е отбелязано от историците като фактор, допринесъл за поражението на Наполеон Бонапарт в битката при Ватерло.“

Кой би могъл да предположи, че един вулкан на другия край на света може да е виновен за такова значително събитие…