Моментът, в който Русия остана без цар завинаги
Стачките и бунтовете на работниците бушуваха в столицата на Руската империя, Санкт Петербург. Николай II, който е на посещение във военния щаб в Моглиев, на повече от 600 километра от Петербург, тръгва към дома си на 13 март, за да потуши ситуацията. Само два дни по-късно, преди въобще да успее да стигне до столицата, той абдикира, оставяйки Русия без суверен за първи път от 1613 г.
По времето, когато Николай напуска Моглиев, авторитетът му вече се срива, тъй като военните полкове се присъединяват към демонстрациите. Същия ден Думата отговаря на вълненията в Санкт Петербург със съобщението: „С оглед на тежката ситуация, причинена от мерки, предприети от старото правителство, Временния комитет на членовете на Дума се оказа длъжна да вземе в свои ръце възстановяването на обществения ред в държавата.“ Двама представители на комитета изминават повече от 250 километра, за да се срещнат с Николай във влака му в Псков и да му предадат съобщението. От своя страна Николай няма политически капитал да направи нищо друго, освен да приеме исканията на Думата и да се откаже от трона. Той прави промени в документа, предоставен от представителите на Думата, като абдикира не само от свое име, но и от името на 12-годишния си син Алексей, който е болен от хемофилия. Николай се опасява, че ще се раздели с болния си син и че детето ще бъде използвано, за да се легитимира новото правителство. Създава се ново руско правителство, което ще стане известно като Временно правителство.
Членовете на Временно правителство, март 1917
Откакто се възкачва на престола през 1894 г., Николай претърпява много кризи и предизвикателства, включително поражение в Руско-японската война през 1904 г. и политическите катаклизми, последвали Кървавата неделя от 1905 г. Всеки път, когато Николай влиза в конфликт с Думата, което той прави многократно, той освобождава членовете й и призовава за нови избори. Този път обаче той не успява да разформирова Думата. Без подкрепата на военните, които претърпяват огромни загуби на бойното поле срещу Германия в Първата световна война, властта на Николай е силно ограничена. Военните подкрепят протестиращите в Санкт Петербург, вместо да ги контролират по команда на царя.
Войници стрелят по демонстранти
В Псков Николай получава телеграми от генералите си, с която го умолява да абдикира заради начина, по който води войната. Генерал-адютанта Алексей Брусилов, който ръководи офанзивата на източния фронт през 1916 г., пише: „В този момент единственият начин да се спаси ситуацията и да се създаде възможност за продължаване на борбата с външния враг е да се абдикира от престола“, а генерал-адютантът Алексей Еверт телеграфира: „Да се разчита на армията за потискане на вътрешни разстройства е невъзможно… Няма как да се спре революцията в столицата“.
От Псков царят издава манифест, в който обявява своята абдикация, като се позовава на интересите на военните. Манифестът гласи: „В този момент, толкова решаващ за съществуването на Русия, съвестта ни ни предлага да улесним най-близкото обединение на нашите поданици и организацията на всичките им сили за бързото постигане на победата. Поради тази причина ние смятаме, че е правилно – и Императорската Дума споделя нашето мнение – короната на руската държава да абдикира и да подаде оставката си на върховната власт.“
Николай е съкрушен, че генералите му вече няма доверие в него и записва в дневника си: „Всичко наоколо е предателство, малодушие и измама!“
Царят има още една убедителна причина да абдикира: вълненията в Санкт Петербург застрашават безопасността на съпругата му Александра и петте им деца, които по това време са в Александровския дворец, императорска резиденция извън града. На същия този съдбовен 13 март председателят на Думата съветва императорското семейство да избяга от двореца възможно най-бързо, но Александра отказва, тъй като децата й имат морбили с усложнения, които могат да се влошат по време на пътуване. След размириците токът и водата спират в двореца. Александра пише на Никола на 15 март: „Децата лежат тихо в тъмното… асансьорът не работи, а тръбата се пука – Олга 37,7, Татяна 38,9 и ухото започва да я боли, Анастасия 37.2 (заради лекарството, което са й дали за главата) Бебето [Алексей] все още спи.“
Александра и едната й здрава дъщеря, 17-годишната Мария, посещават гарнизона на двореца, за да се уверят, че все още имат подкрепата на войските, разположени там. Въпреки усилията на Царицата, войските дезертират скоро след това, оставяйки двореца в опасност да бъде превзет от протестиращите. Мария се разболява от морбили като болестта й прераства в животозастрашаваща двойна пневмония, което означава, че семейството вече съвсем няма как да напусне дома си. Появяват се слуховете за въоръжена тълпа идва да щурмува двореца. Приятелката на Александра, Лили Ден, която е отседнала при тях по време на катаклизмите, си припомни в мемоарите си: „Чуваше се периодична стрелба с оръжия.“ Николай вижда бързата абдикация като начин да се върне у дома възможно най-бързо, за да може новото правителство да обяви подкрепата към военните и да защити семейството си от революционерите.
Падането на династията на Романови през март 1917 г. не предизвика насилие и контрареволюция – те ще дойдат няколко месеца по-късно, когато болшевиките превземат властта през ноември 1917 г. Вместо това настроенията в Санкт Петербург са оптимистични, тъй като падането на царизма изглежда като златна възможност Русия да се превъплъти в по-егалитарно общество, което се занимава с проблемите на селяните и работниците, както и на образованата средна класа. Новото правителство обаче ще се сблъска с две ключови пречки: продължаващите проблеми с поддържането на участието на Русия във войната и дългоочакваното завръщане от изгнание на Владимир Ленин, който обещава „мир, земя и хляб“.
