Любопитната история на операция „Хайджъмп“ – военната експедиция на САЩ до Антарктика през 1946 г.
Операция „Хайджъмп“, която започва през 1946 г., е военноморска експедиция на САЩ в Антарктида, ръководена от контраадмиралите Ричард Е. Бърд и Ричард Х. Крузен. Целите ѝ са да обучи военен персонал в екстремни условия, да предяви претенции за територия, да създаде база на страната там, да оцени доколко може да се направи летище върху лед и да събере геоложки данни. В операцията участват 70 кораба, 13 самолета и над 4700 души персонал, което я прави най-голямата военна антарктическа експедиция в историята.
Оперативната група е изправена пред предизвикателства като екстремни метеорологични условия, в които понякога дори се налага да летят . Само няколко дни след началото на мисията трагична самолетна катастрофа води до смъртта на трима души. Въпреки тези трудности екипът успява да прокара безопасни маршрути и да създаде Малка Америка IV – временна база близо до Залива на китовете. Хеликоптерите изиграват огромна роля в цялата работа и оказват влияние върху бъдещата американска военна тактика в полярни условия.
Операция „Хайджъмп“ събра и ценни геоложки и фотографски данни, като картографира над 3,88 милиона квадратни километра от Антарктида. Въпреки това, въпреки че операцията е смятана за успешна от служителите на ВМС, мнозина от оперативната група смятат, че ѝ липсва организация и ясни цели. Всъщност тя приключва само след три месеца през февруари 1947 г.
А през последните години някои предполагат, че всъщност е начин правителствено да прикритие някаква друга дейност.
Нека да видим нейната история.
Правителството на САЩ одобрява военноморска експедиция до Антарктида
Изследователски кораб в Залива на китовете.
На 26 август 1946 г. началникът на военноморските операции на САЩ адмирал Честър Нимиц обявява мащабна комбинирана военна експедиция, наречена операция „Хайджъмп“, която ще се проведе в Антарктида от декември същата година. Военноморският контингент, известен като Оперативна група 68, ще бъде командван от контраадмирал Ричард Х. Крузен и контраадмирал Ричард Е. Бърд.
Бърд по време на операцията. Около 1946-1947 г.
Според пресконференция на адмирал Бърд, проведена през ноември, операцията „е предимно военна мисия за обучение на военноморския персонал, тестване на кораби, самолети и новите хеликоптери в условията на студ и разработване на техники за създаване и поддържане на въздушни бази в Антарктика. Второстепенна цел е да се увеличат познанията за хидрографските, географските, метеорологичните, геоложките и електромагнитните условия в района“.
Операция „Хайджъмп“ има и други, по-малко публични цели. Както разказва историкът Даян Олсън Белангер пред списание Smithsonian през 2007 г., Военноморските сили на САЩ също получават секретни заповеди да установят претенции за земя в Антарктида. Военноморският флот се опитва да се докаже и пред президента на САЩ Хари Труман, който иска да им намали бюджета след Втората световна война. Освен това мисията се провежда в сянката на Студената война, която поражда опасения за съветско нападение срещу Съединените щати откъм Северния полюс. Американската армия искаше да е сигурна, че разполага с технологии за водене на бойни действия при студен климат.
Така първите самолетоносачи пристигат на позиция да пуснат самолети към Антарктида през декември 1946 г. и операция „Хайджъмп“ започва.
Опасности и триумфи
Както мъжете от операция „Хайджъмп“ бързо откриват, Антарктида може да бъде коварна. На 30 декември 1946 г. самолет Martin PBM-5, наречен George 1, се разбива на остров Търстън. Шестима от мъжете на борда оцеляват при катастрофата и са спасени 13 дни по-късно, но Максуел А. Лопес, Уендъл К. Хендерсън и Фредерик У. Уилямс загиват.
Въпреки трагедията операцията продължава. С помощта на хеликоптери оперативната група проучва безопасни маршрути за своите кораби покрай тежки ледени покривки. Макар че хеликоптерите всъщност се оказват по-ефективни при ниски температури, тежките условия често правят изобщо пътуването по въздух изключително опасно. Хеликоптерите трябваше да бъдат грижливо подготвени преди излитане и дори тогава съществува опасност от натрупване на лед по лопатките на роторите.
Заледените лопатки на ротора са причина за катастрофата на повече от един хеликоптер. В един момент HO3S-1, който се връща на кораба Пайн Айлънд от разузнавателна мисия, се разбива в морето, след като роторните му лопатки се заледяват твърде много. Двамата мъже на борда обаче бързо са спасени от ледената вода.
През януари военните вече започват да търсят подходящо място за изграждане на база, която наричат Малка Америка IV. Те намират такова близо до залива на китовете и започват да строят почти веднага.
База Малка Америка IV
Екипажът сваля специалните си автомобили за сняг и се заема с вдигането на палатки, хижи и писти. През следващите няколко седмици Малката Америка IV се превръща в база за операция „Хайджъмп“, която се фокусира върху проучвания на околността от въздуха. Както се отбелязва в Историята на авиацията на бреговата охрана на САЩ, основната цел в този момент е да се извърши въздушно картографиране на възможно най-голяма част от Антарктида, особено на нейните брегове.
Внезапен край
Наред със създаването на американска база, Оперативна група 68 изпълнява и задачата си да събере голямо количество геоложки данни за Антарктида.
Мъжете от операция „Хайджъмп“ събират водни и почвени проби и дори откриват голямо находище на въглища – данни, които бъдещите изследователи ще използват при определянето на местата за създаване на нови бази. Самолетите на екипа също така извършват 28 фотографски полета и заснемат повече от 70 000 снимки на територия почти 4 млн. кв. км.
„Нашата надежда – отбеляза Бърд, – е, че сега разполагаме с целия материал, за да направим подробна карта на цяла Антарктида.“
Въпреки това операция „Хайджъмп“ приключва доста внезапно през февруари 1947 г. Въпреки че много служители на Военноморските сили на САЩ я смятат за успешна, операцията е белязана от човешки жертви и слаба организация. Много от участниците смятат, че е организирана невнимателно, а по-късно казват и, че не са разбрали истинската ѝ цел.
„Не знаехме наистина какво правим. Не знаехме за прецизното летене или за какво гледаме“, казва пред Беланжер Конрад Шин, който е летял с R4D от самолетоносача Филипайн Сий.
Въпреки това Военноморските сили на САЩ представиха операция „Хайджъмп“ като прозрачна пред широкия свят. По време на цялата операция военни фотографи заснемат кадри от събитията, които накрая се показват по киносалоните като документалния филм „Тайната земя“. Лентата дори печели наградата „Оскар“ за най-добър документален филм през 1948 г.
Но това не спира обществените спекулации за истинската същност на операцията. Много теоретици на конспирацията смятат, че мисията е имала за цел да издири тайни нацистки бази – или да осъществи контакт с извънземни. През последните години някои твърдят, че операция „Хайджъмп“ е имала за цел да заснеме „ледената стена“, която според плоскоземците обгражда планетата ни, или че военните снимки разкриват доказателства за съществуването на тайна цивилизация…
Разбира се, нито един от тези слухове не е доказан.
По-скоро целият този напън поставя началото на поредица от бъдещи полярни операции, включително „Вятърна мелница“ на ВМС на САЩ през 1947-1948 г. Но международната общност не желае Антарктида да се превърне във военна зона и на 1 декември 1959 г. е подписан Антарктическият договор, който предотвратява милитаризацията на най-южния континент.
Днес Антарктида е предимно място за изследвания и наука. Но „Хайджъмп“ стои като любопитен момент в нейната история.
