Легално ли е една страна да привлича чужди граждани като доброволци за водене на война

В историята на военното дело можем да открием, че нито една армия не е минала без употребата на доброволци. През последните няколко седмици наблюдаваме, че различни хора с военен опит обявяват своето желание, за да пътуват директно към дадена страна и да изберат да помогнат доброволно със своите знания. Историята на доброволците в армията ще датира от най-ранно време и не случайно се използва като един от сигурните източници за доставката на човешки капитал, като освен това той е и безплатен. Какво обаче представлява доброволеца и възможно ли е чужденец да се зачисли към конкретна армия, при това без да наруши евентуалните конвенции и политиката.

Това е интересният въпрос, особено след като се досетим, че няма нито една армия, която да не е използвала някога доброволците. Замислете се, ако трябва да се използва наемна войска, то шансовете на едно правителство и един генерал да успее да спечели сражение, са абсолютно минимални. Следователно ако не можем да набавим средствата за една армия, най-доброто решение е да открием мотив. Той може да бъде идеологически, патриотичен и дори лъжлив, но е от особено значение да се обясни на всеки един войник, че на първо място изпълнява дълга към родината си. В минималистичен план ще се бори за семейството си и роднините, както и за земята си.

Като цяло идва единствено и само в името на злото. Какво обаче трябва да се знае за доброволците? Те са перфектното морално решение за всеки един главнокомандващ и има много разумна причина. На първо място се говори за свободни хора, които имат правото да избират дали да посягат към оръжието или не – това автоматично решава и философската гледна точка, която открай време се стреми да вземе колкото се може повече внимание. Доброволци можем да открием във всяка една армия, която си изберете. Родното опълчение е доброволческо формирование, което има за цел да отхвърли настоящата османска власт, Ирландската революционна армия отново е изградена изцяло от доброволци и изпълнява същата дейност. Да не забравяме, че през Балканската война именно в България тръгват редица доброволци, които отдавна чакат своя момент за изковаване на бойната слава.

Някога самият Ричърд Никсън е имал желание да създаде армия само от доброволци, но дълго време дори Пентагонът се съмнявал, че ще проработи тази идея. Единственият проблем е, че доброволците не са качеството войници, които един главнокомандващ може да поиска. В случая при САЩ ще открием, че доброволците изостават не само с познания за битка, но и с интелект, а докато се отзовават повече от 300 000 доброволци за война, един от генералите изчислява, че военният съд започва да работи много по-усилено, отколкото някога, като процентът се повишава с различна скорост. За да може картината да бъде още по-грозна, доброволците се оказват значително изостанали спрямо комунистическите бойци, като срещата е установена в Чехословакия през 1948 г.

Още тогава конгресът получава свободата да привлече човешки капитал, с който да спре агресията на противника, но за жалост универсалното военно обучение се оказва особено слабо и дори неадекватно на фона на страничните желания. Въпросът в такива отношение е обвързан с получаването на каквото и да било качество. През Първата Световна война пристигат около 2.8 милиона души, през следващата ще се отзоват около 10 милиона, а според различни изчисления, през 70-те години се поддържа армия от 3.5 милиона, като в резерв остават още около 2.7 милиона души. Когато Виетнамския конфликт започва, САЩ вече няма толкова необходим ресурс и въпреки всички опити, максималният брой доброволци се оказва от едва 2 милиона души – около 700 хиляди не достигат за нуждите на Пентагона.

По това време се вдигат и средствата за привличане – доброволец или не, същият трябва да бъде обезпечен по някакъв начин за своите действия. И докато това е логично, мнозина започват да забелязват един особен пропуск – създаването на армия от наемници. Фактът, че говорим за войници, които могат да предложат таланта си на най-високо плащащата държава. Съмненията, че например американските войници могат да сменят своята принадлежност в името на повече пари, отново е отхвърлена от хора като Никсън, макар и много други държави да поддържат точно тази идея и спокойно да повишават заплатите, за да са сигурни, че при нужда, въпросните наемници ще останат до тях.

Разбира се, докато същият американски президент говори за патриотизъм, прозирането на страха и възможността за военен преврат ще го мотивира да запази няколко хода в своя полза, преди да се стигне до неговото сваляне от власт. Има и причина да покаже точно това, след като в Гърция армията е изтъкана от доброволци и наемници, които между другото успяват да развиват доста сериозна и дори свирепа революция през последната година. Следователно идва и по-интересният въпрос: ако една армия може да призове доброволци за своята основна цел – защита на нацията и територията – може ли да го направи и друга страна? Това е от особено значение по няколко причини:

1. Ако дадена страна е решила да запази своя неутралитет, то граждани нямат право да заемат някаква страна и да се сражават в друг конфликт.

2. Изключение може да се направи в случай на наемниците – при тях няма абсолютно никакви ограничения как точно ще процедират, особено след като не са се врекли във вярност на нито една страна.

3. При отказ от гражданство, както и всякакви други връзки с дадена страна, един доброволец може да приеме да се сражава за друга страна.

Какво се случва към този момент? Оказва се, че имаме някои налични вратички, в които един войник или доброволец може да премине границата на сражаваща се страна и след това да се занимава с охранителна дейност на територия. В някои клаузи, те могат да се наричат уикенд войници – изпълняващи дълга си през уикенда, а през останалото време да работят своята основна работа. Освен това съществува и особено широк спектър за включване в дадена война – между 18 и 60 години. Нещо още по-важно е, че обикновено за доброволство и влизане в бой, една страна трябва да избира предимно хората с военен опит. Това обаче не е задължение, а препоръка, особено след като се наблюдава военна криза и липсата на кадри. Единствените хора, които не могат да бъдат доброволци, са онези, притежаващи присъди за тежки престъпления като убийства и други подобни.

Много важно е, че войната все пак запазва своята етика и изисква от един войник да се бори само срещу противник със същите данни – нападението на цивилни или други институции, които се занимават с хуманитарна помощ, практически влизат в нарушение и се съдят с помощта на редица конвенции. При наличието на военен конфликт, можем да открием, че всяка една страна ще посъветва своите граждани да не се намесват в сраженията и да не бъдат доброволци, но това е само препоръка, абсолютно всеки има пълната свобода да избере как точно да инвестира своя живот и къде да се сражава.

Въвеждането на граждански бойни формации, подобни на така наречените партизански движения, изисква определени промени в закона. Точно по тази причина се променят и закони на дадена страна, използваща доброволци, като се посочва, че те все пак имат военна етика и получават защитата на различни конвенции. Обикновено по този начин се гарантират правата им като военнопленници и няма да бъдат третирани по-различно от посочения кодекс. Доброволци не могат да бъдат професионални войници, в редиците на определена страна. Изискването към всеки един доброволец е да бъде освободен от юридическа тежест на страната.