Когато Япония нападна САЩ с балони

В сравнение с по-голямата част от света, където цели градове са изравнени със земята от Втората световна война, континенталната част на САЩ успява да излезе от нея относително невредима. Не съвсем невредим обаче, тъй като всъщност става жертва на японски балони бомби – най-ранните известни междуконтинентални оръжия.

Тези оръжия са проектирани от Япония така, че да могат да прекосят Тихия океан и да изсипят огън и терор върху населението на САЩ… поне на теория. Те не са някакъв революционен тип съвременна технология, а са просто скромни балони, които използват въздушните течения над Тихия океан, за да пренесат потенциално смъртоносните си оръжия до целта. Думата „потенциално“ е важна тук, тъй като балоните са напълно неуправлявани, разчитайки на ветровете и късмета да достигнат на правилното място.

Тези японски балонни бомби са първите междуконтинентални оръжия, които се ползват до появата на бомбардировача B-36 Peacemaker в края на 40-те години на миналия век, и държат рекорда за най-дългите атаки в историята на военните действия до мисиите от операцията Black Buck на Фолклендските острови през 1982г.

Японците започват да изстрелват балоните в края на 1944 г., надявайки се струята да ги пренесе в САЩ, където те ще свалят полезния си товар и ще повредят имуществото, ще убият хора и ще започнат горски пожари. Концепцията е създадена, след като японците научават, че има благоприятни течения на около 9 километра над Тихия океан.

Въпреки доста опростения си характер, японските балони всъщност се нуждаят от някои сложни инженерни решения, за да работят. Тъй като са били пълни с водород, те ще се издигат, когато се затоплят от слънцето през деня, и ще се снижат, когато се охладят през нощта. Инженерите създават механизирана система, която да освобождава тежести с пясък под определена надморска височина, за да поддържа височината на балона, и също така да изпуска водород над определена височина, за да не се изкачи балона твърде високо.

Механизмът, който следи надморската височина

Тежестите на един от балоните

Чувалите с пясък се освобождават с малък взривен заряд. А след като балонът вече е над САЩ, той ще освободи своя 450-килограмов полезен товар с друг взривен заряд. След това още един финален взрив ще унищожи самия балон, без да остави доказателства за неговото присъствие.

Балоните първоначално са направени от коприна, но в крайна сметка ще бъдат конструирани от определен тип хартия.

Балоните бомби са наречени Фу-Го и за първи път са използвани през ноември 1944 г. Американски военноморски патрулен самолет открива един от първите от тях близо до Лос Анджелис. След него започват да пристигат още повече в много щати на страната, което кара правителството да разследва сведенията и наблюденията, които идват както от военния персонал, така и от цивилните. Докато заплахата от балоните е сравнително ниска, служителите разбират рисковете от големи горски пожари и спад в обществения морал. За тяхното сваляне са използвани бойни самолети, което често е трудно поради голямата височина и скорост на балоните.

Един от тях каца близо до Ханфорд Сайт, където се произвежда ядрено гориво за проекта Манхатън, и предизвиква късо съединение на електропроводи и прекъсване на захранването на обекта. За щастие резервните генератори на ядрените реактори на обекта покриват спирането на енергия.

 

Изготвени са много теории за произхода на бомбите, като някои предполагат, че са пуснати от лагерите на военнопленниците в САЩ или че японски подводници ги пускат близо до бреговете на САЩ. Малцина вярват, че излитат чак от Япония. Извлеченият от баласта пясък е изпратен във Военното геоложко звено на Геологическата служба на Съединените щати, за да бъде изследвано допълнително. Химичният и микроскопският анализ установяват неговия състав и го свързват с Ичиномия. След това въздушното разузнаване открива съоръжения за производство на водород в близост до града, които впоследствие са бомбардирани и унищожени от бомбардировачи B-29 през април 1945 г.

С унищожаването на голяма част от доставките на водород по проекта и с информацията, че атаките са неуспешни, програмата Фу-Го е отменена. Общо над 9000 от тези балони са изстреляни, като само 300 са открити в САЩ

Част от забележителностите в Ичиномия днес

Както споменахме, балоните имат потенциал да причинят сериозни щети, но реално не успяват го направят почти нито веднъж благодарение на лошата си точност и защото много от тях изпускат полезния си товар в Тихия океан поради грешка в очакваното време за пътуване до САЩ.

Въпреки това балоните Фу-Го причиняват единствените смъртни случаи от вражески действия в континенталната част на САЩ след присъединяването на страната към войната. Това трагично събитие се случва на 5 май 1945 г., когато Арчи Мичъл, пастор от Църквата на християнския и мисионерски алианс в Блай, отива на пикник до планината Гиърхарт с бременната си съпруга Елси и петима от учениците им от неделното училище. Арчи оставя Елси и децата да намерят подходящо място, докато паркира колата. Докато се приближават до избраното си място, групата възкликва на Арчи, че са намерили нещо, което прилича на балон. Мъжът знае за японските балони бомби и им казва да стоят настрана от него. В този момент се чуват две експлозии, които убиват цялата група, с изключение на Арчи.

По-късно е издигнат Мемориалът на семейство Мичъл в тяхна памет на мястото на експлозията.

След като властите пристигат, е открито, че под балона все още има сняг, което показва, че е лежал там няколко седмици, преди да бъде открит. Смята се, че някой от групата го е ритнал или преместил, карайки го да експлодира.