Какво правят тези самураи пред Големия сфинкс

Зърнеста снимка, направена през 1864 г., показва група японски самураи да позират пред Големия сфинкс в Гиза в Египет. Този еклектичен образ обърква малко усещането ни за история – традиционните японски дрехи, древният египетски паметник и европейската камера просто не изглеждат хомогенно заедно. Колкото и неочаквана да е тази комбинация обаче, 159-годишната снимка подчертава ключов момент в историята на Япония и глобализиращия се по това време свят.

Икеда Нагаоки

Снимката изобразява Второто японско посолство в Европа, наричано още „мисията Икеда“. Съгласно заповедта на шогуната Токугава – тоест, военните диктатори, които управляват тогава феодална Япония – местният губернатор Икеда Нагаоки е изпратен в Европа през 1864 г. в опит да разреши горещо несъгласие относно пристанището в Йокохама.

Заедно с 27-годишния младеж има и делегация от 36 мъже. Както можем да видим на техни снимки, заснети в Париж, много от тях са въоръжени с два меча – чест, запазена за самураите, класата на образованите войни в Япония, които притежават значителна политическа власт по това време.

Втората половина на 19 век е период, в който Япония е на екзистенциален кръстопът. Европейските колонизатори вече са поели контрол над огромни части от Азия, както и Африка и Америка, и за да ги държи на разстояние, в страната действа строга изолационистка политика, наречена сакоку от 17-ти век, която се опитва да откъсне острова от външни лица в стремежа си да запази своята култура. Като част от тази политика християнството е строго забранено, а Япония търгува само с китайците и холандците.

Така гордият остров успява да остане относително недокоснат от безмилостната сила на колониализма… но става все по-ясно, че промяната чука на вратата.

Около 1853 г. американският комодор Матю Пери пристига на бреговете на Йокохама с флота от американски военни кораби и настоява Япония да отвори своите пристанища за международна търговия. Те неохотно се съгласяват и крайбрежното селище бързо се превръща в център за външната търговия.

Разбираемо, Япония се притеснява от нарастващото влияние на външни лица върху народа й и античуждестранните настроения се разпалват. През 1863 г. император Комей популяризира едикта: „Почитай императора, прогони варварите“. Като част от натиска да си върне контрола, е наредено на Икеда да пътува до Франция и да поиска край на статута на отворено пристанище на Йокохама. На борда на френски военен кораб дипломатът и неговият екип отплават, спирайки в Шанхай, Индия и Кайро.

Когато спират в Египет, те отделят време да посетят Великите пирамиди в Гиза. Именно тук, в подножието на Сфинкса, делегацията прави снимката си като фотограф е Антонио Беато.

По-нататък пътуването преминава през Суецкия канал до Средиземно море, преди в крайна сметка да пристигат във Франция. Икеда се среща с французите, но неговите искания да затворят пристанището на Йокохама са категорично отхвърлени и мисията приключва с пълен провал.

В крайна сметка Япония е принудена да се откаже напълно от намеренията си. През 1868 г. японците дават тласък на т. нар. Реставрация Мейджи***. След свалянето на шогуната Токугава, островът отваря вратите си за западняците, предизвиквайки бърза модернизация, индустриализация и урбанизация. На фона на настъпилите интензивни социални промени Япония всъщност не губи своята идентичност. Все още обръщайки внимание на традициите и културата си, страната се издига до имперска сила, която започва да съперничи на Запада.

Може делегатите по това време да не са го осъзнавали още, но когато мисията Икеда застава в подножието на Сфинкса през 1864 г., те стоят на важда историческа границата за страната си – тази между предмодерното минало на Япония и несигурното съвременно бъдеще пред нея.

Младият император Мейджи с чужди дипломати, около 1868 – 1870 г.

*** Реставрацията Мейджи е сборното наименование на редица политически и обществени промени в Япония, които водят до падането на шогуната Токугава, след когото се установява конституционна монархия през втората половина на 19 век. Така се слага край на историческия период Едо и се поставя началото на периода Мейджи. Освен, че отваря на страната към света, реставрацията премахва феодализма, въвежда пазарна икономика, ускорява индустриализацията и увеличава своята военна мощ под лозунга „Фукоку кьохей“ или „Обогатявай страната, усилвай армията“.

Традиционната власт на императора се запазва, но той е преди всичко духовен водач на нацията. Реалното управление е в ръцете на министрите, които действат от негово име.