Как промиването на мозъци формира историята на САЩ

Журналистът Едуард Хънтър е първият, който бие тревога. „Промиването на мозъци вкарва китайци в редиците на Комунистическата партия“, гласи заглавието му Miami Daily News през септември 1950 г. В статията и по-късно в книга Хънтър описва как Червената армия на Мао използва ужасяващи древни техники, за да превърне китайци в безмисловни комунистически роботи. Той нарича този процес „промиване на мозъци“, буквален превод на фразата „кси-нао“, която на мандарин означава измиване (кси) и мозък (нао), и предупреждава за опасните приложения, които може да има. Процесът цели „да промени мнението на човек радикално, така че собственикът му да се превърне в жива марионетка – човешки робот – без каквато и да е видима жестокост“.

Това не е първият път, в който сред американската общественост прониква страх от комунизъм и промиване на мозъци. През 1946 г. Търговската камара на САЩ е толкова разтревожена от разпространението на комунизма, че предлага да не се допускат либерали, социалисти и комунисти на места като училища, библиотеки, вестници и на развлекателния мероприятия. Работата на Хънтър няма незабавно огромно влияние – чак три години след началото на Корейската война, когато американските военнопленници изненадващо започват да правят самопризнания за безскрупулни престъпления.

Изведнъж заплахата от промиването на мозъка е много реална и навсякъде. Американските военни отхвърлят обвиненията, направени заради „признанията“ на войниците, но не могат да обяснят как са били принудени да ги направят. Какво би могло да провокира поведението им освен, че са им промити мозъците? Постепенно идеята за контрол над ума набира популярност и в поп културата с филми като „Invasion of the Body Snatchers“ и „The Manchurian Candidate“. Директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър неведнъж се спира на контрола на мисълта в книгата си „Masters of Deceit: The Story of Communism in America and How to Fight It“. До 1980 г. дори Американската психиатрична асоциация вече се занимава с въпроса.

Дали китайските и съветските комунисти наистина бяха разкрили методите си? Краткият отговор е „не“. Но това не пречи на САЩ да вложи ресурси в борба с промиването на мозъци.

Съветска пропаганда

„Основният проблем, с който промиването на мозъци е създадено да се справя, е въпросът защо някой би станал комунист?“, казва Тимоти Мели, професор по английски език в Университета в Маями. „Промиването на мозъка е нещо, с което обясняваме това, което не можем да обясним по друг начин.“

„Терминът има множество дефиниции, които се променят в зависимост от това кой го използва. За Хънтър – който се оказва агент в пропагандното крило на ЦРУ – това е мистична, ориенталска практика, която не може да бъде разбрана или предвидена от Запада“, твърди Мели. Но за учените, които всъщност изследват американските военнопленни, след като се връщат от Корея, процесът на промиването на мозъци е много по-малко загадъчен: мъжете просто са измъчвани…

В началото на 50-те години започват изследвания на военните върху психологически изтезания и вместо да заключат, че американските войници се нуждаят от реабилитация, военните стигат до по-зловещо заключение: че мъжете им са слаби. Те пренебрегват промиването и започват да се притесняват, че войниците не издържат на болка. Това води до създаването на програма, предназначена да кали мъжете срещу бъдещи опити за психологическо изтезаване като използва същите техники на изтезания в обучението им.

Междувременно американската общественост все още говори за промиването на мозъци, отчасти благодарение на изследванията на поп психолози като Джоуст Мийрлу и Уилям Саргант. За разлика от изследователите, наети от военните, тези двама мъже се представят за обществени интелектуалци и вадят паралели между промиването на мозъка и тактиките, използвани както от американските рекламисти, така и от комунистическата пропаганда. Мийрлу вярва, че „тоталитарните общества като нацистка Германия и Съветския съюз или комунистическия Китай са били в миналото и продължават да бъдат доста успешни в своите програми за контрол на мисълта… а по-новите техники на влияние са повече базиран на научни факти, по-мощни и по-фини“, пише психоаналитикът Едгар Шейн през 1959 г. в ревю на книгата на Мийрлу „The Rape of the Mind: The Psychology of Thought Control—Menticide and Brainwashing“.

Алън Дълес

Страхът от психологически контрол все още преследва американците психика и затова директорът на ЦРУ Алън Дълес разрешава серия от психологически експерименти, използвайки халюциногени (като LSD) и биологични манипулации (като лишаване от сън), за да види дали промиването на мозъка наистина е възможно. И ако да, как точно – след това резултатите от изследванията теоретично могат да бъдат използвани както в отбранителни, така и в нападателни операции срещу Съветския съюз. Проект MK-ULTRA започва през 1953 г. и продължава под различни форми повече от 10 години. Когато скандалът Уотъргейт се разразява, ЦРУ унищожава по-голямата част от доказателствата за програмата от страх да не бъде разкрита. Но 20 000 документа са възстановени чрез Закона за свобода на информацията през 1977 г. по искане на Сената при разследването на проекта. Досиетата разкриват експерименти с наркотици (като LSD), сензорна депривация, хипнотизиране и електрошок на всякакви хора – от оперативни агенти до проститутки, възстановяващи наркомани и затворници, често без тяхното съгласие.

Въпреки че MK-ULTRA нарушава етичните норми за експерименти с хора, споменът продължават да живее в американската политика. Същите методи, използвани някога за обучение на американски войници, в крайна сметка се използват за извличане на информация от терористи в Абу Гариб, Ирак и залива Гуантанамо.

…

„Ето тогава е кратката история на промиването на мозъка“, пише Мели. „Концепцията започва като пропагандна история, създадена от ЦРУ, за да създаде вътрешнодържавна подкрепа за масов военен набор. Тази история обаче се оказа толкова ефективна, че дирекцията на ЦРУ й повярва и започва яростно търсене на истински начин за контрол на ума. Търсенето не довежда до резултати, а до програма за симулация на промиване на мозъци. Тази симулация от своя страна става реалната основа при разпит на задържани във войната срещу тероризма. “

Макар че малко хора приемат насериозно понятието „промиване на мозъка“ (извън холивудските филми като „Zoolander“), все още има много хора, които виждат опасност при определени видове контрол. Например ситуацията с Ислямска държава и радикализацията на млади хора, които по същество се държат като с промити мозъци. „Можете ли да направите от терорист обратно гражданин? Противоречивата нова програма има за цел да реформира новобранците от Ислямска държава обратно в нормални млади американци“, пише една статия в Wired.

„Мисля, че програма за изолация и строго препрограмиране на новобранците все още има живот в нашата концепция за радикализация“, казва Мели. Но извън случаите, свързани с тероризма, тя се използва предимно внимателно, добавя той.