Българския PZL 43A Чайка
В началото на 1936 г. България прави поръчка за 12 броя P.23, като допълнително изисква по-мощен двигател и още една предна картечница. По този начин фюзелажът е преработен, за да приеме двигателя Gnome-Rhone 14N-01, и самолетът получава обозначението PZL 43A Чайка.
Поради забавяне на доставките на двигатели от Франция тази първа серия в крайна сметка е оборудвана с Gnome-Rhone 14kfs, докато допълнително поръчаните от България още 42 самолета, обозначени като PZL 43B, получават предвидения GR 14N-01. В началото на войната девет от тези самолети все още се намират на летището във Варшава, Окиец, а 5 от тях са участвали в боевете в Полската кампания. Пилотите на PZL 43 от българските ВВС никога не са водили фронтови боеве, а през 1943 и 1944 г. са използвани на местно ниво срещу комунистически партизани. През септември 1944 г., след като България сменя страната си и се присъединява към Съюзниците, Чайките са окончателно заменени със самолети с местен дизайн.
PZL.23 Karas е друга някога силна полска машина, която към 1939 г. вече е изостанала в технологично отношение. Управлявани с фанатична храброст, те нанасят тежки загуби на германските бронирани формирования.
През 1931 г. полското правителство се опитва да се сдобие с нов лек бомбардировач на базата на неуспешния граждански транспортен самолет PZL P 13. Конструирани са няколко прототипа, докато капакът на двигателя не е снижен донякъде, за да се подобри видимостта на пилота напред. Тази промяна придава на новия P 23 Карас характернияя му гърбав вид. Той е изцяло метална машина с фиксиран, разперен колесник и просторен остъклен покрив. На P 23 също така е монтирана коремна пашкул за главен стрелец точно в задната част на основното крило.
По времето, когато дебютира, Карас има радикално модерни характеристики, като например напрегнатата обшивка, изработена от сандвич от сплав и балсово дърво. Това нововъведение придава на машината голяма здравина и ниско тегло. Първоначалните серийни модели са задвижвани от двигател Bristol Pegasus с мощност 590 конски сили, но техните характеристики се оказват ограничени и те служат за учебни цели. Следващите модели се отличават с по-мощни двигатели и по-голям полезен товар, като влизат на фронтова служба през 1937 г. До 1939 г. с P 23 разполагат 12 бомбардировъчни и разузнавателни ескадрили в полските ВВС. България също проявява интерес към P 23, като през 1937 г. закупува 12 и поръчва още 42. Въпреки това в навечерието на Втората световна война Карас вече са остарели като леки бомбардировачи и са безпомощни пред решителната съпротива на изтребителите.
Първоначалният германски блицкриг на 1 септември 1939 г. не успява да унищожи много P 23 на земята и те нанасят яростни удари по настъпващите бронирани колони. Няколко танкови сили губят до 30% от оборудването си при тези набези, въпреки че много Р 23 са отнесени от наземния огън и вражеските изтребители. Към края на едномесечната кампания шепа оцелели Караси си проправят път към неутрална Румъния. В рамките на две години тези машини са възстановени и летят срещу Съветския съюз. Произведени са общо 253 броя.
