shareit

Ако Япония не беше нападнала Пърл Харбър

Япония има много грехове през Втората Световна война, но никой не е подозирал, че ще реши да напада САЩ. Вероломната атака наистина успява да постави на колене американската флота и много дълго време се налага на американците да работят, за да се възстановят. Известно е какво се случва след това. Нека разгледаме и някои алтернативни сценарии, които страната на изгряващото слънце можеше да използва, за да не навлича гнева на американците. Япония напада колонията на Холандия в Борнео и избягва онази зона, която се контролира от Великобритания.

След това продължава нападението си в Азия и превзема точка след точка. След превземането на Източните Инди през юли 1941 г. започват да се строят военни бази, изпращат се бойни кораби и се подсилват позициите около новата територия. Немската инвазия в ССР през предишния месец отклонява вниманието на руснаците от източния театър на бойни действия, следователно сега Япония има  достъп до редица полезни ресурси като петрол, газ, манган, цинк, никел и въглища.

С взимането на толкова полезни изкопаеми е гарантирано, че Япония става напълно независима държава и сега може да диктува правила. Това е наистина много сложна маневра, особено след като САЩ продължава доставките на желязо, стомана и преди всичко – петрол. Според различни данни, повече от 80% от петролните продукти идват именно от САЩ. По това време администрацията на Рузвелт се опитва от години да използва икономическите санкции върху Япония и да я принуди най-накрая да откаже своите апетити от Китай. Както се очаква, Южен Индокитай замразява достъпа до петрола и поставя ново ембарго.

Японските лидери смятат да продължат своята инвазия в Източните Инди, но осъзнават, че това ще означава и война с Великобритания и САЩ. Точно по тази причина има  и планове за атака на британски бази над Сингапур и Хонконг, друг интерес са базите във Филипините и едва след това се гледа към тихоокеанската флота в Пърл Харбър. С малко повече внимание става ясно, че британците няма да тръгнат на война, особено ако не могат да осигурят своя вечен партньор в лицето на САЩ. Освен това са заети изцяло с Германия и Италия. Единствените разумни варианти са нападение на колонии, които със сигурност няма да се разглеждат като много сериозен удар.

Landscape

Причината е, че ако се нападне една колония като Сингапур по това време, Чърчил няма да има никаква възможност да мотивира американците да се включат във войната, като отново ще се гарантира солидна доставка на различни продукти. Колко е било възможно това? До някаква степен ще срещнат затруднения, особено след като холандската част не може да се предостави толкова лесно. Ако японците решат да обърнат цялата си флота и да защитават новата придобивка, то най-вероятно ще успеят да вземат победата до март 1942 г. С извършването на такава офанзива е логично да гледаме и какви ще бъдат точно решенията на Америка и Великобритания. След като няма преминаване на Тихия океан, най-вероятно двете страни ще преследват Япония и ще търсят отговорност, но тогава нямаше да има въздушен удар над Пърл Харбър.

Логично е, че британците няма да издържат на война, в която липсват американците. През същата година се приема договора за наем на оръжия от САЩ и вече започва захранването на военната индустрия. По това време американски кораби продължават доставките до Великобритания с продоволствия. При срещата между Рузвелт и Чърчил през 1941 г. става ясно, че двамата коментират действията в Европа, но Япония остава много далече от хоризонта. Макар и да се говори за заплахи по адрес на Япония, тримата лидери – представител на Холандия също е на срещата – решават просто да изпратят писмена заплаха, че при ответен удар ще бъдат принудени да се намесят, особено ако той е в Югоизточна Азия. Единственото, което Рузвелт прави, е да посочи на Япония, че ако продължат на юг, той най-вероятно ще направи всичко, за да подсигури своите граждани. По това време всички съветници на американския президент твърдят, че най-добрата дипломация е да се използва по-малко провокация при дипломацията с японците.

По това време САЩ не може да направи нищо, ако Япония удари нейната флота, евентуално се разправи с британската или холандската. На 1 декември Рузвелт наистина споделя, че ако има удар по една от трите страни, то всички ще се обединят и ще търсят сметка на агресора. Когато посланикът на САЩ в Япония пита какво точно трябва да предаде, Рузвелт посочва, че е редно да каже на англичаните и холандците в Азия, че ще получат въоръжена подкрепа.

По това време има и още едно ограничение – Рузвелт може да обяви война, а конгресът да я приеме. Следователно няма повод за такава, защото нито една американска част не е пострадала. Пърл Харбър се оказва дар от Бог. Япония наистина напада и подписва своята смъртна присъда, вместо да се насочи към Източните Инди и да вземе необходимите ресурси там. Алтернативната стратегия можеше да задържи завинаги САЩ извън войната. След Източните Инди е ясно, че Филипините също са военна база, която трябва да бъде неутрализирана.

Проблемът е, че този план е отхвърлен по-рано, както и богатата колония. Вместо да рискуват по-малко и просто да се насочат към близките ресурси, японците избират най-големият риск – Пърл Харбър. Япония се надява, че дори тази атака няма да накара американците да се впуснат във война и този кон се оказва възможно най-куц. Този избор се оказва най-голямата грешка и затова Япония плаща горчива цена, както и всички нейни партньори. Друг е въпросът, че самите японци никога не се опитват да открият каквито и да било опити дори да се синхронизират по военни действия с Германия и Италия, те предпочитат да действат самосиндикално и така последни да изгубят войната.

 
 
Коментарите са изключени за Ако Япония не беше нападнала Пърл Харбър

Повече информация Виж всички