Цимерит: Уникалното покритие на германските танкове от Втората световна война

Когато разглеждате немски танкове от Втората световна война, може да сте забелязали странна текстура, която покрива повечето повърхности на бронята им. Въпреки че тя изглежда като някакъв интересен вид камуфлаж, всъщност е специално покритие, създадено от германците, за да намали магнитните свойства на бронята на танка и така да намали способността на магнитната мина да се захване за нея. Наречено „Цимерит“, покритието е твърдо и отнема време за нанасяне. В крайна сметка обаче се оказва ненужно, тъй като по ирония на съдбата Германия е единствената сила ​​във Втората световна война, който постави магнитни мини в значително количество…

През 1942 г. Германия въвежда противотанковата магнитна мина Hafthohlladung, която съдържа бойна глава със заряд и три силни магнита, които задържат устройството върху бронята на танка. Работата й е проста: войникът бяга до танка, залепва мината върху някаква магнитна повърхност, издърпва предпазния щифт и бяга обратно. Зарядът след това може да пробие със своята струя разтопен метал до 140 мм броня. Магнитите гарантират, че устройството е на правилното разстояние от бронята, за да може струята да се образува успешно.

Тъй като е магнитно, устройството премахва всички предимства, придобити от ъглиране на броня. Поставянето й обаче е опасна работа за войника, защото, естествено, го излага на вражески огън и защитата на самия танк.

Германците се опасяват, че оръжието скоро ще бъде копирано от съюзниците и използвано срещу тях, така че започват да работят по контрамерки, в случай че това се случи.

Ягдпантер с покритие от цимерит

Цимерит

Цимеритът е основната защита на Германия срещу магнитните мини. Той служи като физическа бариера между бронята и мината, за да я спре да залепне, разчитайки на принципа, че магнитостатичните полета намаляват бързо с разстоянието. Въпреки че не прави танка напълно антимагнитен, той значително намали способността мината да се захване.

Цимеритът е направен от смесване на бензен, бариев сулфат, цинков сулфид и борови дървени стърготини, PVA лепило, охра и прах от камъчета. Сместа, подобна на шпакловка, се нанася върху превозното средство с мистрия като за всяко има конкретни инструкции къде точно трябва да се нанесе. Слоят от Цимерит е с дебелина 6 мм и трябва да изсъхне, преди танкът да може да бъде изпратен на фронта.

За да се спести време, той се прилага главно в областите на превозно средство, най-достъпни за войниците. Започва да се прилага във фабриките през август 1943 г. като, разбира се, може да се прилага и на превозни средства, които вече се ползват на фронта.

Работниците нанасят първо 2 мм слой цимерит и го оставят да съхне за четири часа. След това се използва лампа, за да се изпари останалата излишната влага и покритието да се втвърди. Накрая се нанасят последните 4 мм цимерит.

Излишният бензол често избухва в пламъци, когато се използва лампата, което прави процес доста опасен за работниците. Това обаче е малка цена, тъй като цимеритът иначе отнема 8 дни, за да изсъхне естествено.

За покриването на един танк Tiger I са необходими 200 кг. цимерит.

Покритието се нанася в редица различни конфигурации, които обикновено варират между фабриките, които го прилагат. Най-често срещаният модел е на ръбове, но на някои превозни средства, като StuG-III, цимеритът е нанесен във форма на вафли (като на снимката).

Сместа се използва до септември 1944 г., когато се разпространяват слухове, че покритието може да се запали при удар от патрони. Германците тестват теорията и установяват, че не е вярна, но все пак цимеритът никога не се използва отново. Както се оказва, съюзниците никога не са използвали магнитни мини в някакъв забележим мащаб, което означава, че покритието така или иначе никога не е било необходимо.

По това време Германия има отчаяна нужда от танкове и добавянето на дни към производственото време на танка, за да се защити от оръжие, което не съществуваше, е просто неприемливо.