Ще имаме ли летяща кола скоро
Превозно средство, което е странна смесица между футуристичен електрически миниван и задната част на самолет, скоро може да направи революция в близкото пътуване по въздух. Необичайното превозно средство, което в момента все още е само концепция, ще може да се движи както по суша, така и във въздуха и ще се захранва с електричество или водород, твърдят неговите създатели.
Проектът Luft Pinoy Electric Vertical Takeoff and Landing (eVTOL) е замислен като нов начин за прекосяване на 7 101 острова, които съставляват Филипинския архипелаг. Той се разработва в сътрудничество между базирания във Флорида стартъп LuftCar и eFrancisco Motor Corporation (eFMC) от Филипините – като се очаква прототипът да бъде завършен преди края на 2024 г.
„Нашата концепция за летящо и пътно превозно средство е специално създадена за свързване на архипелазите и превоз на товари, въздушна линейка, туризъм и регионален транспорт“, казва в изявление Сант Сатия, главен изпълнителен директор на LuftCar. „Нашето водородно задвижване ще обслужва нуждите от превоз на дълги разстояния и тежки товари в региона.“
Макар че все още предстои да бъде създаден пълен прототип, концептуалният дизайн е доволно прост в сравнение с други като Supernal SA-2. Вместо да се създава летящ автомобил, основният компонент на Luft Pinoy е миниван, задвижван от водородна горивна клетка или електрическа акумулаторна система за транзитно преминаване по пътищата.
Снимка: LuftCar
Когато трябва да се издигне в небето, миниванът има подрама, която се прикрепя към eVTOL планер, който има четири витла и собствена водородна енергийна система. Това на практика превръща микробуса в малък самолет, който може да излита и каца вертикално, без да има нужда от писта.
Въпреки че не изглежда толкова елегантно, колкото частен самолет, дизайнът на Luft Pinoy означава, че той може да кацне на площадка за хеликоптери, да отдели своя планер и да продължи останалата част от пътуването си по шосе. Така ще отпадне необходимостта от вторични превозни средства до крайната дестинация.
Не липсват други подобни концепции, но малко от тях са се превърнали в реалност поради ограничения обхват и липсата на правна рамка за летящите автомобили. Дори електрическите самолети остават на етап концепция поради ограничения им обхват до 400 км.
Но самолетите, задвижвани с водородни горивни клетки, вече са в полет. Използването на водород за задвижване на може да предложи по-дълъг пробег и по-добър потенциал за намаляване на теглото в сравнение с технологията на батериите, както посочва Центърът за енергийна ефективност в Копенхаген: „Съществува потенциал за успешно внедряване на водородни горивни клетки в камиони за дълги разстояния, влакове и линейки.“
В сравнение с литиево-йонните батерии, водородните горивни клетки са и по-енергийно плътни и по този начин могат да се използват в задвижване, което е едновременно по-леко и по-мощно. И тъй като те също не съхраняват енергия, а я създават от водородно гориво, могат да бъдат заредени само за няколко минути след изчерпването им, подобно на автомобил на бензин.
