Плановете на СССР да построи лунен град – една мечта, която днес се завръща
На днешната дата през 1961 г. Юрий Гагарин ще влезе завинаги в историята, правейки първия полет в космоса. Това е доказателството, че границите на света, който познаваме, официално падат. Единственият проблем е, че в много отношения, дори не подозираме колко трудно е да се изпрати човек в космоса. И днес ще забележим, че някои от най-големите умове преследват тази мечта, търсейки повече и повече възможности за изпращането на човек на Марс. През 60-те години на миналия век, целта обаче е друга – Луната. Кацането на американци на Луната е постижение и скоро руснаците започват да мислят за ответен удар, за следващото невероятно постижение, което не само ще покаже прогреса от другата страна на Желязната завеса, но също така ще накара запада да трепери.
И така се ражда идеята за така наречения Барминград. Кръстено е на името на създателя Владимир Павлович Бармин. Това е човекът, който ще успее да полази по нервите на цяла Америка, заявявайки, че не само може, но и ще построи космическа станция, с която ще започне популацията на единствения спътник на планетата. И плановете не са по-малко впечатляващи. Според руските учени, базата ще позволява на цивилен и военен персонал да се засели на спътника и да започне да работи срещу противника. Присъстват планове за изстрелването на ракети към САЩ, използването на разузнаване над противника и също така ще се изпратят и геолози, които да помогнат за изследването на самия спътник в търсенето на още по-впечатляващи материали. Вече е известно, че на Луната ще се открие един доста сериозен елемент – тритиум – идеален за гориво и раздвижване на термоядрените електростанции, които руснаците смятат да използват в бъдеще.
По същото време, докато тези планове се разчуват из целия свят, космонавти като Алексей Леонов започват да си мислят, че това изказване е по-скоро някаква доста сериозна фантазия, създадена, за да се плашат гаргите и очевидно американците. Във времето, в което проектът получава зелена светлина и се работи върху него, няколко стотин организации работят върху проекта. Те разделят работата си на лунни сгради, лунен транспорт и енергия. Поставянето на съветската база ще се случи на 3 етапа. Всичко започва с изпращането на автоматизирани космически кораби, които ще върнат проби обратно в СССР. След по-детайлни анализи, започва да се избира и точка за позиционирането на базите. Следващата стъпка е да се изпратят първите модули, които приличат на цилиндри и екип космонавти ще поставят своите първи експерименти с помощта на луноходи. След това започва да се изпраща и оборудването, включващо всички материали за сгради, сателити, нови модули за базата, ядрени централи и технология за създаването на една ефективна космическа станция.
Плановете са да се изпраща персонал в рамките на 6 месеца, като хората ще са около 12 души за совалка. Най-важното е, че има и срокове, които се гонят – съветските граждани ще видят електрифицирането на Луната в рамките на следващите 4 петилетки. Проблемите започнали още в първата фаза от построяването на Барминград. Оказва се, че все още нямало достатъчно тренирани и опитни кадри, които да заминат в открития космос. Няма и нужната информация за създаването на сателит, който да приема и изпраща информация. За тренирането на хора е достатъчно да се изпратят на Антарктида, като в дълбините на ледниците ще се правят тренировки, а в суровата местност ще се провеждат всякакви опити за създаването на сгради, които ще имитират защитата на космическия кораб. Много важен факт е, че всичко построено трябва да стои с години и да работи без никакви проблеми, техници от Земята не могат да се изпращат толкова често, колкото си мислим. Следващата стъпка е да се създаде структура, която във времето само да се подобрява и лесно към нея да се добавят нови здания. Руснаците решават, че няма да използват метал, а ще се насочат директно към създаването на пластмасови сгради, които могат да издържат.
Владимир Бармин
Друг проблем е, че колкото по-големи са самите сгради, толкова повече място ще се изисква и товарът може да стане напълно непосилен за аудиторията. Най-накрая се дава една нова идея – употребата на сферични сгради, които могат да помогнат по-сериозно. Интересното е, че се създава нов вид осветление, стаите трябва да събират по двама души, за да няма никаква изолация – все пак не трябва да забравяме и психологичния фактор в цялото уравнение. Психолозите смятат, че лунната депресия е много по-опасна от всичко друго, което човек може да изживее. Алексей Леонов е привлечен като човек за мисията някъде през 1967 г. Неговата позиция ще е да работи в зоната на помещенията и да създава психологичен комфорт на всички обитатели. Техническата част също била от голямо значение и Леонов настоявал да бъде създадена така, че да няма нищо излишно на персонала, който ще отлети в тази посока.
Леонов дори предлага да се поставят фалшиви прозорци, които да бъдат изрисувани с различни пейзажи. Също така предлага да се поставят и специални екрани пред тренировъчните колела, с които да се създава илюзията, че човек наистина кара по улиците на града си, магистрала или някаква друга земна картина – практически е готов да разгърне въображението си до такава степен, че всеки новодошъл да не се чувства толкова ощетен. Междувременно останалите инженери също не си губят времето, някои предлагат да се създаде специална формула, която с времето да калява самите сгради. Говори се за проектирането на сгради с помощта на материал, който да има термична памет.
Всичко изглежда изключително фантастично, но след като се правят няколко теста с умалени версии, учените решават да намалят изискванията. Първата лунна космическа станция щяла да бъде изработена от цели 9 отделни модула – всеки с около 4.5 метра периметър. Модулите се товарят на транспортни кораби и напускат атмосферата. Веднъж щом стигнели на спътника, те трябвало да бъдат покрити с лунна почва – тя била смятана и за най-добрата защита от радиация. Във времето се очаква да се изгради един цял град, който ще включва в себе си обсерватория, кино, научен център, фитнес зала, работилници, оранжерия, ресторант, гаражи за луноходите, гравитационен генератор – той трябва да създава гравитация и най-вече атомна електроцентрала. Луноходите щели да приличат на мравки и са разработени в университета в Ленинград.
Част от тях трябвало да работят със слънчева енергия, а други можели да имат презареждащи батерии. А онези машини, които трябвало да покриват доста дълги разстояния, те щели да разполагат със собствени атомни реактори в себе си. Планът звучи изключително впечатляващо, а един евентуален успех ще постави всеки един научен противник на колене, но за жалост не се случва това. Работата по този проект започва като един нормален работен ден за абсолютно всеки. 9-10 часа учените полагат всички възможни усилия, за да колонизират Луната. Единственият проблем е, че на 24 ноември 1972 г. поредният опит за изстрелването на ракетата H-1 се провалил. Преди него има още три проблемни опита, а междувременно американците вече са стъпвали на Луната. Най-накрая се стига до решението този проект да бъде прекратен завинаги. Още по-големият проблем е, че учените се провалят и в създаването на луноходите, следователно липсва всякакъв шанс за действие.
И така достигаме до новото хилядолетие, в което трябва да знаете, че плановете са отново върнати на дневен ред. Отново ще се използва технологията, която някога Владимир Бармин предлага, но този път ще има някои леки разминавания. Новият поставен срок е от 2016 до 2026 г. и спокойно можем да забележим, че времето тиктака все по-сериозно. Първата стъпка е изпращането на автономни устройства, които трябва да кацнат на Южния полюс на Луната. Следващата стъпка е да се събира информация, която ще се изпраща до станция Луна-26. При евентуални успехи ще започне и следващата фаза, в която ще се избере най-добрата точка за създаването на база. По планове на Русия, първите полети трябва да започнат между 2030-2032 г.
Последната трета фаза е насрочена за 2036-2050 г. Няма много информация какво точно се очаква да се случи в последната фаза, а и самите инженери отказват да споделят каквато и да било информация. Изпълнението на този проект ще изисква нуждата от около 2050 трилиона рубли и те ще се похарчат за близо 12.5 години. Междувременно една частна компания на име Lin Industrial е обявила, че в рамките на 10 години ще започне да заселва Луната, но няма да изисква никакво финансиране. Това поне е една добра новина, защото предишната експедиция се е оценявала на сумата от 80 милиарда долара, днес очевидно се добавят много повече нули. В денят на космонавтиката е добре да знаем какви точно са били плановете на една от големите водещи сили в този период от време.
Снимки: Wikipedia
