Първият хибриден автомобил в историята
Макар че хибридните и електрическите автомобили често се рекламират от медиите и автомобилните компании като машините на бъдещето, всъщност ние просто по-скоро освежаваме една вълната от преди 100 години, но с по-актуални технологии.
Преди автомобилите на бензин да завладеят пътя, първо парните, а след това и електрическите коли бяха най-разпространени като някои производители също правят и хибриди на бензин и ток, за да компенсират за ограничения обхват и голямото тегло на изцяло електрическите превозни средства заради големия брой акумулаторни клетки. Освен че създава проблеми по време на изкачването на хълмове и други подобни, това голямо тегло създава особено много проблемите на тогавашните гуми, които все още използват мека бяла гума без добавен въглерод.
Тук се появява един австриец с познатото име – Фердинанд Порше. Той има скромно академично инженерно обучение – от редките посещения, които е правил на часове в Императорското техническо училище в Райхенберг, и по-късно от присъствията си на някои лекции във Виена, след като си намира работа в Електрическата компания Béla Egger.
Тази липса на официално обучение не го спира да проектира системата Lohner-Porsche, когато е едва на 23-годишна възраст през 1898 г. Създаденият автомобил с тази система беше не само първото в света превозно средство с предно задвижване, но и основа за първия истински хибриден автомобил. Lohner-Porsche имаше два електрически мотора, вградени в гумите, и се задвижваше от батерии. По-късно те ще добавят още два мотора на колелата, което я прави една от първите коли с четири самостоятелно задвижвани колела и първият, който има система за спиране и на четирите колела.
Тъй като моторите за задвижване на колелата бяха вградени в самите главини на предните гуми, това значително повишаваше ефективността на системата като намалява механичното триене, защото елиминира необходимостта от скоростна кутия, съединител, задвижващ вал и други части.
След Lohner-Porsche Порше вече създава първото напълно функциониращо бензиново-електрическо хибридно превозно средство в света. То се казва Semper Vivus, което означава „Винаги жив“, и можете да го разгледате във видеото. Както споменахме, този автомобил се основаваше на дизайна на автомобила Lohner-Porsche, но броя на акумулаторните клетки е по-малък – от 74 на 44 – и се добавят два двигателя с вътрешно горене De-Dion-Bouton с мощност 2,5 к.с., които захранват два генератора, който пък произвеждат общо 3,68 kw.
Тази първа хибридна автомобилна система работи, като генераторите изпращат електричество директно на електродвигателите, а излишъкът се използва за зареждане на батериите. Този автомобил също имаше възможност да работи и само с батерии с изключени горивни двигатели, ако така реши шофьорът.
Още едно нововъведение при Semper Vivus беше, че той позволява на двигателите да се стартират от електромоторите като просто обърне полярността и пусне батериите да го завъртят на задна предавка за няколко секунди. Като алтернатива, моторите на бензин могат да бъдат стартирани и по „нормалния“ начин – на ръка с манивелата.
Semper Vivus все пак имаше и няколко проблема. Беше доста опоскан откъм външен вид – бензиновите двигатели бяха открити, нямаше амортисьори на задната ос, а кал, камъчета и мръсотията непрекъснато попадаха в различни части на системата, което често води и до аварии. В допълнение към това, проблемът с теглото, както и при Lohner-Porsche, не беше решен, тъй като в новата кола беше със 70 кг. по-тежка от предната (въпреки значителното намаляване на батериите). Независимо от това, за Semper Vivus се смята, че е могла да достигне максимална скорост от 35 километра в час и има обхват от около 200 километра с пълен резервоар. За онова време тези числа са били много добри.
Порше последва Semper Vivus с нов хибрид през 1901 г., който вече може да влезе в серийно производство – Lohner-Porsche Mixte (на снимката най-горе). Mixte драстично намалява броя на батерийните клетки и въвежда много по-мощен двигател (25 к.с.), както и много други значителни подобрения. Сред различните си постижения Mixte печели Ралито Екселбърг през 1901 г. – пилот на автомобила е самия Порше. Той също така чупи австрийския скоростен рекорд с максимална скорост от 60 км/ч, а по-късно и четири по четири версията успя да достигне до 112,6 км/ч.
Други подобрения бяха направени на Mixte и много други хибридни автомобили скоро бяха разработени от различни производители, като хиляди газови / електрически хибридни и електрически превозни средства се продават по целия свят, докато Хенри Форд и различни други фактори не влязат в игра.
Отчасти благодарение на иновативната си конструкция на поточната линия във фабриките, до 1915 г. Хенри Форд успя да предложи автомобилите си на базова цена от около 500 долара на бройка (еквивалентна на около 10 000 долара днес), което ги направи достъпни дори за не особено богатите. За разлика от тях обаче, по това време средната цена на електромобила постоянно нараства – до около 1700 долара – а хибридите обикновено са дори много повече. Горе-долу по същото време в Тексас и Оклахома е открит нефт, което пък драстично намалява цената на бензина, така че сега и той е достъпен за средната класа. Също така Чарлз Кетеринг изобретява електрическия стартер, който елиминира необходимостта от палене на бензиновия двигател на ръка с манивела. Пътищата също започнаха да се разширяват, което довежда до необходимостта от по-голям обсег, отколкото електрическите автомобили мога да предложат. Освен това бензиновите коли станаха значително по-бързи от електрическите. Хибридите можеха да покрият разстоянието и някои бяха доста бързи, но бяха много по-скъпи от техните нехибридната бензинова конкуренция.
Opel GT
Така до 1935 г. с електрическите и хибридните автомобили беше официално приключено и те нямаше да се появят отново чак до около 60-те години. През 1979 г. електроинженерът Дейвид Артърс модифицира Opel GT да върви на бензин и ток и успява да постигне среден разход от около 3 литра на 100 километра при нормално шофиране. Този модифициран автомобил има двигател от косачка с мощност 5 к.с., който задейства генератор със 100 ампера, и четири батерии от 12 волта. Може да работи само на батерии за по-кратки пътувания, а максималната му скорост от около 150 км/ч. Генераторът пък можеше да зареди батериите от 25% до почти 100% само за 15 минути. Модификациите за този автомобил струват на Артърс само 1500 долара и той проектира хибридната система и я вгражда в колата за по-малко от месец. Въпреки това успехът на хибридните и електрическите коли ще дойде чак през последните 10 или 15 години
