Какво се случва с акаунтите ни в социалните мрежи, след като умрем

Когато умрем, част от личността ни може да продължи да живее под формата на електронни данни. Това е особено вярно, ако сме активни в социалните медии (и нека не се лъжем – сме), като нашите лични данни формират цифров отпечатък, който остава дори след смъртта.

До 2060 г. мъртвите може да са повече от живите във Facebook, според някои оценки. А проучване от 2019 г. установи, че до 2100 г. тази цифра може да е между 1,4 милиарда и 4,9 милиарда, в зависимост от темпа на растеж на платформата.

Изглежда обаче, че много хора не разбират какво се случва с техните данни в социалните медии след като умрат. Проучване на YouGov сред 2185 души през 2015 г. показа, че 27% от участниците не знаят, 20% смятат, че се наследяват от близки роднини, 36% смятат, че са собственост на социалната медия, а 17% смятат, че никой не ги притежава. На въпроса кой може да има достъп до акаунтите им, ако нещо им се случи, 52% отговарят с „никой“.

И така, как можем да управляваме данните си посмъртно?

Какво се случва с моите страници в социалните медии, след като умра?

Във Facebook конкретно „можете да изберете наследствен контакт, който да се грижи за вашия акаунт, или акаунтът ви да бъде изтрит за постоянно“, се казва в помощния център на сайта.

„Наследствен контакт“ е някой от списъка ви с приятели, когото сте номинирали да се погрижи за вашия профил, след като умрете, което можете да направите, ако сте на 18 или повече години. Този човек може или да запази акаунта, или да реши да го изтрие изцяло. С доказателство, че е упълномощен представител на починалия, той също може да изтегли съдържанието, споделено от акаунта.

Facebook също така дава съвети как да изтриете регистрацията на починало лице, ако не сте наследствен контакт. Първо се изисква доказателство, че човекът е мъртъв и доказателство за връзката ви с него.

„Ако не изберете акаунтът ви да бъде изтрит завинаги, той ще бъде направен в мемориал, когато научим за смъртта ви.“

Какво е мемориална страница във Facebook? Тя е маркирана с думата „Помен“ („Remembering“) до името на човека като все още съдържат неговите публикации и снимки. Човекът вече няма да се появява в напомнянията за рождени дни (горе вдясно) или да бъде предлаган за приятел. И никой няма да може да влезе в акаунта, дори наследеният контакт.

Този контакт обаче може да напише публикация, която да закачи към запазения профил, да актуализира профила и снимките, да контролира кой може да публикува почит към профила и да определи кой може да го вижда.

Instagram, подобно на Facebook, е собственост на компанията Meta. Следователно техните опции са сходни: Вашият акаунт може да бъде запазен или премахнат чрез заявка. Изискванията за премахването му са някакво доказателство, че сте непосредствен член на семейството му или че можете да действате от името на починалия.

Мемориалните акаунти в Instagram също ще имат думата „Помен“ до името и няма да бъдат предлагани за следване. Не могат да се правят промени на публикациите, коментарите, профилната снимка, последователите или последваните акаунти на починалия.

Според Twitter, „В случай на смърт на потребител, можем да работим с лице, упълномощено да действа от негово име, или с потвърден най-близък член на семейството на починалия, за да деактивираме акаунта.“

Можете да поискате деактивиране на покойния акаунт в Twitter, но ще трябва да докажете връзката си с починалия. За да предотврати фалшиви сигнали, социалната мрежа изисква копие от смъртния акт на потребителя и копие от вашата лична карта.

Нито Reddit, нито TikTok разполагат с информация или някаква опция за действие в подобна ситуация. TikTok обаче заявява, че „Ако даден акаунт остане неактивен в продължение на 180 дни или повече, потребителското име може да бъде заменено с произволно генерирано число“, което по подразбиране се прилага за мъртви потребители.

Малко вероятно е да си търсите работа от гроба и също виждането на профила на покоен близък или любим човек може да разстрои потребителите, така че LinkedIn позволява да съобщите за починал потребители и разполага с формуляри, които позволяват заявки за изтриване на акаунт или отбелязването му като споминат. Тези заявки изискват датата на смъртта на починалия и някакво доказателство за кончината му. Близките трябва да докажат също така връзката си с него и че имат правомощията да действат от името на потребителя.

Какво се случва с личните ми данни, след като умра?

Законодателството за защита на данните се прилага само за „идентифицирано или идентифицируемо физическо лице“, така че на теория, ако умрете, всички задължения за защита на данните умират с вас.

Като най-популярният домейн в мрежата, Google най-вероятно разполага с огромно количество от вашите лични данни. Затова от компанията казват, че „хората очакват Google да пази информацията им в безопасност, дори в случай на тяхната смърт“. Опцията Мениджър по неактивните акаунти е един от начините да поемете контрола върху данните си след смъртта. Той може или да ги изтрие, или да ги изпрати на доверен контакт след определен период на неактивност.

Google заявява, че „Разглеждаме няколко сигнала, за да разберем дали все още използвате акаунта си. Те включват последните ви влизания, скорошната ви активност в графата „Моята активност“, използването на Gmail (напр. приложението Gmail на телефона ви) и информацията от Android устройството ви.“

Ако умрете, без да сте настроили тази опция, близките ви могат да поискат от Google да затвори акаунта или да получат данните от него. Google обаче няма да предостави на никого данни за влизане в акаунта.

Акаунтите на Microsoft ще бъдат затворени автоматично, след като са били неактивни в продължение на 2 години. На Microsoft трябва да бъде връчена ненаказателна призовка или съдебно разпореждане, за да прецени дали да предостави информацията на потребителя на трета страна.

Потребителите на Apple могат да добавят наследствен контакт към Apple ID от iOS 15.2, iPadOS 15.2 и macOS 12.1, който ще има достъп до данните в акаунта след смъртта на потребителя. Този достъп ще изисква ключ, генериран, когато контактът е избран за наследствен, и смъртен акт на потребителя. Наследствените контакти също могат да решат да изтрият Apple ID. Те обаче нямат достъп до покупките в приложението или лицензираните медии, закупени от потребителя, платежната му информация или паролите, съхранени от Keychain. Apple също не може да отключва устройства, защото паролите са криптирани. Хората, които не са наследствени контакти на Apple ID, все още могат да поискат достъп с подходящата правна документация, която варира според региона.

Какво се случва с криптовалутата ми, след като умра?

Ако искате инвестициите ви да бъдат прехвърлени на вашите близки, когато умрете, важно е да създадете план за това; иначе криптото ви ще отиде в гроба с вас.

Всъщност счетоводителят и експерт по блокчейн активи Кейт Уолтман казва, че „Изчислено е, че общият брой съществуващи биткойни [ограничен до 21 милиона] никога няма да бъде 21 милиона, защото толкова много ранни потребители на валутата са или починали (без план някой да го наследи) или са изгубили ключовете за портфейла си и не могат да влязат в него.“

Някои хора съветват да запишете паролата за портфейла си на хартия и да я заключите на сигурно място, за което вашите близки знаят.

Поверителност след смъртта

Голяма част от личния ни живот сега се извършва чрез прехвърляне на данни. Това създава въпроса както за платформите, така и за потребителите: колко поверителни могат да бъдат всъщност тези потенциално много лични данни?

В САЩ понастоящем няма закони, които конкретно да обхващат защитата на „поверителността след смъртта“. В повечето условия, на които се съгласяваме, когато създаваме акаунт в социални медии (Тerms and services, дългите текстове, които никой никога не чете) създават лицензи и права между вас и компанията, които може да станат собственост на компанията, ако умрете. Например Instagram си запазва правото да използва вашите снимки за реклама на платформата, което може да продължи и след вашата смърт.

„Правилото е, че вие притежавате вашите данни; те са ваша собственост, по същество. Но ги притежавате заедно с платформа, на която ги качвате“, казва асоциираният старши преподавател в Департамента по управление на университета в Упсала Карл Йоман пред Popular Mechanics през март 2022 г. Той обаче обяснява, че тъй като мъртвите хора не могат да притежават собственост, компаниите стават единственият собственик на данните след смъртта. „Това, което се случва с нашите дигитални останки, не е просто етичен въпрос на „кой искам да има достъп до снимките ми в Instagram“, но до голяма степен е и политическа дискусия за това кой трябва да може да контролира нашите колективни наративи в цифровото минало.“