Как точно САЩ побеждават СССР в космическата битка

Съветска Русия изстрелва Спутник – първият изкуствен спътник в света, на 4 октомври 1957 г. Самият кораб не е много повече от обикновена метална сфера с радио антена. Но на Запад възникват опасения по-конкретно за ракетата-носител на спътника, Р-7, която е първата междуконтинентална балистична ракета. Потенциално тя може да се използва за бомбардиране на САЩ с ядрени бойни глави.

Американският президент Дуайт Айзенхауер обаче знае (чрез тайни разузнавателни мисии), че твърденията на СССР за техния ракетен капацитет са преувеличени и смята, че САЩ имат военно предимство. Но САЩ не може да устои на натиска да навакса. Наследникът на Айзенхауер, Джон Кенеди, е в смут, когато съветският космонавт Юрий Гагарин прави първия полет в космоса на 12 април 1961 г., отново изстрелян с Р-7.

Джон Логсдън, бивш ръководител на Института за космическа политика във Вашингтон, дава очарователна идея. „Руснаците изпреварват Америка [с изпращане на човек в космоса] само с три седмици. Алън Шепърд от НАСА трябва да отиде пръв, в капсула Меркурий… Полетът му трябва да се случи през март, но на един от тестовете, на 31 януари, с шимпанзето Хам на борда, ракетата се отклонява с около 150 километра от траекторията си и отнема няколко часа, за да се върне животното.“ Проблемът е лесен за отстраняване, но НАСА иска да направи нов безпилотен тест, преди астронавт да лети. „И така, имаме интересен въпрос“, казва Логсдън. „Какво би станало, ако Гагарин  беше втори в космоса? Ако не беше тази разликата от три седмици, мисля, че историята би се развила по различен начин. Кенеди никога не би почувствал необходимостта да посегне към Луната.“

Когато Нийл Армстронг стъпва на Луната на 21 юли 1969 г. – може би най-емблематичният момент в историята – мнозина смятат, че САЩ са спечелили космическата надпревара. Но не винаги нещата стоят така. СССР изглежда доминира, събирайки много собствени първи места. И така, какви са решаващите разлики между двете държави?

Положителна среда
Космическият персонал на Съветския съюз работи в строга йерархия – висшите фигури очакват пълно подчинение от по-низшестоящите чинове. Ако машините се провалят, хората често отнасят вина и съответно наказание. Страхът от тези наказания създава атмосфера, в която сериозни технически проблеми не могат да бъдат обсъждани открито. Сергей Королев, който оглавява дизайнерския екип на Р-7, е добър шеф, но дори той е разочарован от морала на средата, в която работи. Пропагандата и наивното мислене налагат нереалистични очаквания на неговия екип и ракетната програма. Докато НАСА насърчава служителите си да предупреждават за технически недостатъци като ги уверява, че не трябва да се притесняват за работата си.

Фокус

Може би най-големият проблем на Съветския съюз е липсата на фокус. Королев настоява, че неговата ракета може да достигне Луната с едно изстрелване, докато конкурентен инженер, Владимир Челомей, казва, че неговата по-малка ракета, Протон, може да изпрати отделни модули в орбита, където те да се скачат, след което да се насочат към Луната. По-късно, през 1966 г., смъртта на Королев още повече отслабва космическите усилия на СССР. За разлика от тях шефът на НАСА Джеймс Уеб работи само върху един метод и гарантира абсолютен фокус върху него – Проектът Аполо.

Гориво
Свръхстуденият течен водород е най-лекото и ефективно гориво, но е изключително летливо и трудно за съхранение. Техниките на НАСА за заваряване на резервоарите и двигателите на Сатурн V са изключително прецизни. СССР не успява да постиге същите резултати и течният водород разбива слабите заварки. Дори великият Королев не знае как да се справи с водорода.

Сложна електроника
Съветският съюз не притежава изчислителната мощ в такива малки размери, изисквана за една космическа мисия. НАСА несъмнено се възползва от американския опит в електрониката. Това обаче не означава, че пилотираното кацане на Луната е напълно невъзможно за СССР. Безпилотен колесен съветски лунен марсоход, наречен Луноход, успешно каца през ноември 1970 г. Неговите дизайнери се хвалят, че с него малки роботизирани превозни средства могат да изследват Луната на далеч по-ниска цена от Аполо на НАСА. Междувременно Кремъл скрива от света огромните разходи за неуспешните си опити да се изравни с Аполо.

Пари
През 50-те и началото на 60-те години САЩ са на върха на своята мощ и богатство. Европа и Япония се възстановяват от Втората световна война. Отначало НАСА се възползва от този висок морал и оптимизъм, но към края на 60-те години социалните вълнения преобладават и ескалиращата война във Виетнам поглъща националните ресурси. Кризата с петрола и енергетиката през 70-те допълнително удря Щатите по джоба. НАСА печели космическата надпревара през 60-те, но след това не успява да запази инерцията.