Как американската армия изгуби четири водородни бомби в Гренландия
На 21 януари 1968 г. американски военен самолет се разбива близо до заледените брегове на Западна Гренландия. Огромният B-52G Stratofortress прави спешно приземяване близо до базата Туле. Тази ледена платформа се пази много сериозно от американската армия и най-вероятно до днес продължава да се използва с най-високи нива на сигурност. Причината е, че е достатъчно близо до СССР и може да бъде добър фронт за отбрана при внезапна атака. Над северните територии винаги ще открием, че има доста случаи, в които самолет може да катастрофира, тези случаи са често срещани, но точно тук можем да спекулираме колко близо сме били по ръба на унищожението.
Не е тайна за никого, че този период, носещ гръмкото име „Студената война“, започва все по-често да разкрива случаите за разходка по ръба на ядрената катастрофа. Нека обаче разберем защо в началото на годината всички погледи са насочени към този самолет. За капитан Джон Хог това е един напълно нормален и рутинен полет. Господата трябва да вдигнат птицата от базата в Платсбърг в Ню Йорк и трябва да направят учение, като трябва да покажат, че във въздуха могат да се вдигнат летящите крепости по всяко време. При евентуална тревога, по тежките самолети трябва да са готови да разтоварят бомбите по определени цели и да спрат първата вълна на нападение.
Екипажът прави тази тренировка няколко пъти, с допълнителен пилот на борда, всички могат да се редуват и да спят, което означава, че самолетите могат да бъдат във въздуха около 24 часа в денонощието, презареждайки се във въздуха с помощта на цистерни. Операцията Хромодом започва през 1961 г. и до този момент не са записани инциденти. След близо 5 часа във въздуха, провеждайки операцията над европейското небе, Хог изпраща помощник пилота да спи, след като той самият не се чувства изморен и може да лети още няколко часа. Трагедията започва само минути след напускането на кабината.
Температурата в кабината се понижава рязко и екипажът включва отоплението. Започва да се усеща аромата на пушек и скоро става ясно, че малък пожар лумва в кабината. Хог нарежда всички да сложат своите кислородни маски, обажда се веднага в най-близката база и иска разрешение за принудително кацане. Самолетът се намира на около 150 километра от военната база. Докато курсът се променя, на борда вече няма активен пожарогасител, но пожарът продължава да се разраства, като пушекът започва да пълни и кабината. Измервателните уреди са погълнати и не могат да се разчетат. Очевидно е, че полетът до базата няма да може да се случи, капитанът започва да се взира в земната повърхност, като се опитва да намери твърда повърхност. Макар и да вижда светлините на града, не може да стигне толкова близо. Всички останали скачат от самолета с парашути и се спасяват.
Единствената жертва е Ленърд Свитенко, който умира при скока. На приблизително 14 километра от базата, самолетът се разбива в ледените води. Веднага е изпратен спасителен отряд, който да търси последният пилот. Огънят се вижда на километри. Макар и Хог да е открит, армията осъзнава, че има един нов проблем – липсват четирите ядрени бомби, които се намират на борда. Това не са бомбите, които са хвърлени над Хирошима. Четирите водородни бомби са около 239 пъти по-силни спрямо бомбите хвърлени над Япония. За да стане още по-лошо, температурите се отдалечават много от нулата.
Гайгеровите броячи отчитат повишаването на радиация, макар и самите бомби да са изпратени много надолу в дълбините на океана. На 28 януари, около една седмица след инцидента, флотата заявява, че е успяла да намери всяка една бомба, но само така заявяват, никой не знае дали наистина са имали успех. Оценката на експертите е положителна, защото керосинът съвсем спокойно можел да активира бомбите и да остави Европа необитаема за много дълъг период от време. Още по-лошото е, че ако се детонират във водата, основният източник ще бъде замърсен завинаги, унищожавайки живота, какъвто го познаваме. Военните осъзнават какъв точно е рискът и инвестират много, за да намерят изгубения товар, според информацията няма подводница, която да не се е насочила в тази точка, издирвайки бомбите.
Наказанията идват само седмица след този случай. Дания официално забранява на Гренландия да приютява такъв товар, както и да се превръща в спирка по маршрута на атомните бомби. Освен това става ясно, че Гренландия е подписала договора зад гърба на Дания и политиците са готови да започнат своята по-свирепа битка в това отношение. През 2008 г. BBC официално повдига въпроса и започва да търси следи и доказателства, че всичките атомни бомби наистина са били прибрани от флотата.
Тяхното разкритие показва, че една от бомбите е официално изгубена и до днес никой не е успял да я открие. Американската армия, както и Дания, отказват да коментират случая. Каква е причината за пожара. Човек от екипажа е поставил четири възглавници една върху друга, закривайки една от духалките на борда, малко след това следва и пожара. Макар и да се разминаваме значително от този случай, трябва да си спомним и още една подробност – човечеството се разминава с една екологична катастрофа отново – за пореден път.
Снимки: Wikipedia
