„Фитнес в хапче“ помага на срещу деменцията

Редовните физически упражнения се свързват с различни ползи, като не на последно място предпазват мозъка от вредните ефекти на стареенето и помагат да се предотврати деменцията. Но те не са достъпни за всички хора – затова изследователи от Университета на Южна Калифорния (УЮК) и Калифорнийския университет в Лос Анджелис проучват дали тези ефекти не биха могли един ден да бъдат предизвикани от хапче.

Упражненията са полезни за организма по начини, които далеч надхвърлят корекция на теглото. Има основателна причина, поради която Центровете за контрол и превенция на заболяванията препоръчват на всички възрастни да се ангажират с поне 150 минути умерена физическа активност седмично, както и с поне 2 дни в седмицата силови тренировки.

Но това ниво на активност не е достъпно за всеки. Независимо дали поради възраст, травма или някакво здравословно състояние, има хора, които не могат да постигнат тези препоръчителни цели, и затова изследователите търсят начини за тях да извлекат ползите от физическите упражнения по други начини.

Един от основните начини, по които физическите упражнения са полезни с напредването на възрастта, е, че активират мрежа, наречена „ос мускул-мозък“. Освобождават се малки протеини или пептиди, наречени миокини, които имат неврозащитни свойства. Смята се, че този процес може да помогне за предпазване от болестта на Алцхаймер, най-разпространената форма на деменция, въпреки че основните механизми все още не са достатъчно изяснени.

„Разгледахме куп патологии, свързани с алцхаймера – натрупване на плаки в мозъка, възпаление в мозъка и комуникация със синапси, т.е. как невроните разговарят помежду си. При болестта всички тези неща са напълно нарушени“, казва в изявление Констанца Кортес, асистент в Училището по геронтология „Леонард Дейвис“ на УЮК и главен автор на новото изследване.

„Затова изследвахме група мишки с Алцхаймер, а след това изследвахме същите болни мишки, но с тази мускулна модификация, и показахме, че можем да „спасим“ много от въпросните симптоми.“

Екипът използва установен – и изцяло женски – модел на мишки за болестта на Алцхаймер, но някои от гризачите са били генетично модифицирани, за да имат подобрена функция на скелетната мускулатура. Когато двете групи са сравнени с поведенчески тестове, учените наблюдават, че тези с подобрени мускули се справят по-добре с когнитивните тестове, които включват изграждане на гнездо или ориентиране в лабиринт.

При мишките с подобрени мускули също така се наблюдават по-малко признаци на натрупване на амилоид-бета – един от токсичните протеини, свързани с алцхаймера – в кората и хипокампуса на мозъка.

Ползи са наблюдавани и при инжектирането на доза миокини на здрави мишки, което предполага потенциала на този подход като медицинска интервенция в бъдеще.

„Това е специално за активиране на тези мозъчни пътища, които реагират на физически упражнения за тези, които не могат да се упражняват. Това е за хора, които не могат да се качат на бягащата пътека и да се упражняват колкото им е нужно“, казва Кортес.

И макар че ще мине известно време, преди да видим подобна интервенция при хора, Кортес потвърди, че екипът вече е започнал да работи в тази посока: „Това ни открива възможности за разработване на лечение на мозъка с „упражнения в хапче„, което в момента активно тестваме в нашата лаборатория.“