Екраните променят мозъците на децата – трябва ли да се тревожим

Използването на цифрови устройства от ранна възраст оказва влияние върху детския мозък. Това заключение се основава на преглед на изследвания, проведени в продължение на 23 години. Но какво всъщност означава това за децата ни?

Как се осъществява проучването

Екипът от изследователи анализира 33 изследвания, публикувани между януари 2000 г. и април 2023 г. Всичко общо данните включват повече от 30 000 участници, с акцент върху деца на възраст до 12 години.

Ако мислите, че 33 проучвания не са толкова много за две десетилетия, това е нещо, което авторите коментират веднага в дискусията си за ограниченията на проучването: „Този малък размер на извадката може да се дължи на това, че темата е нова.“

Така че, нещата не са идеални, но това е най-доброто, с което можем да работим за момента.

Какво установява проучването

Има три основни констатации. Първата е, че излагането на цифрови устройства оказва влияние както върху структурата, така и върху функциите на детския мозък, но тези ефекти не са непременно отрицателни. Второто е, че са посочени областите на мозъка, които са особено силно засегнати, а третото е, че тези промени в структурата на мозъка изглежда се запазват в дългосрочен план.

Най-често срещаните видове цифрови медии, използвани от децата в проучванията, са свързани с екрана – пасивни (като гледане на телевизия) или активни (взаимодействие с приложения и т.н.), а игрите са на второ място. Включени са също така виртуалната реалност, монтажът на видео, използването на интернет, както и използването на таблети и електронни четци.

Някои от проучванията стигат до заключението, че повече време, прекарано пред екрана, оказва отрицателно въздействие върху мозъчните функции като внимание и познание, както и върху връзките, които позволяват на различните части на мозъка да комуникират.

При по-задълбочено разглеждане на различните видове технологии някои от доказателствата сочат, че използването на таблети може да има отрицателно въздействие върху мозъчните функции и способността за решаване на проблеми. Според някои от данните игрите също биха могли да бъдат свързани с намален обем на мозъка и спад в интелигентността.

„Най-уязвимата област е префронталната кора и свързаната с нея изпълнителна функция“, обобщават авторите. Изпълнителната функция обхваща всички когнитивни умения на високо ниво, които използваме като хора, като например планиране, решаване на проблеми, задържане на информация в работната памет, вземане на решения и спиране да направим нещо опасно или нежелано.

Шест от проучванията обаче стигат до заключението, че екранните устройства могат да повлияят положително върху развитието на детето, като например едно, което показва подобрение в способността за съсредоточаване и учене, опосредствано от фронталния лоб на мозъка. Друго проучване подчертава как видеоигрите могат да подобрят изпълнителната функция и когнитивните умения – нещо, което е отразено и в проучване на млади възрастни през 2022 г.

Така че картината като цяло е смесена. Не може да се отрече, че израстването в дигитална среда оказва някакво влияние върху децата, но до каква степен и дали то е чисто положително или отрицателно, е по-трудно да се определи.

Какво препоръчват авторите

Изкушаващо е след този труд веднага да се призове за ограничаване на времето, което децата прекарват пред екрана, поне докато не разберем повече за това какво устройствата правят с мозъците им. Но авторите не правят така.

„Както педагозите, така и въобще лицата, които се грижат за децата, трябва да признаят, че когнитивното им развитие може да бъде повлияно от устройствата“, казва професор Хуи Ли от Университета по образование в Хонконг,м един от авторите.

„Ограничаването на времето пред екрана е ефективен подход, който обаче често води до караници. Така че биха могли да се разработят и приложат по-иновативни, приятелски настроени и практични стратегии. За целта, от политическата страна на нещата, трябва да се предоставят подходящи насоки и подкрепа за използването на цифрови технологии от децата.“

Коментирайки какви други реакции би могъл да провокира този анализ, водещият автор д-р Дандан Ву заявява: „Може да се предложат ресурси и стимули за създаване и проучване на цифрови интервенции, насочени към подпомагане на мозъчния растеж на децата.“

Но остават някои ключови въпроси без отговори, които според авторите на проучването, трябва да бъдат във фокуса на бъдещи изследвания, като например дали „дозата“ или количеството време, прекарано в използване на цифрови устройства, е свързано с нивото на промяна в мозъка. Макар че някои от събраните данни предполагат, че евентуалните ефекти могат да бъдат дълготрайни, за да се потвърди това са необходими допълнителни изследвания.

Няма връщане назад – цифровите устройства са тук и ще останат тук. Това, което това проучване подчертава, е важността на създаването на основани на доказателства практики и политики, които да се опитат да противодействат на ползването на технологии върху развиващите се деца.