Чудните военни машини: Бартини А-57 – съветският бомбардировач, който можеше да спечели Студената война
Вече се запознахте с 3-главия дракон на СССР, който трябваше да брани крайбрежието на страната от потенциални атомни атаки. Неговият изобретател – Бартини, никога не успява да го види в действие и това е нещо напълно нормално, по това време финансирането и конкуренцията между бойните конструкторни бюра е толкова голяма, че крайният резултат не винаги е дори задоволителен.
Историята на Бартини е повече от впечатляваща, това е италиански конструктор, който бяга в СССР, за да пропусне фашизма. За него казват, че е нещо средно между извънземен, гений или просто човек с особено реноме сред колегите си, както и един доста сериозен проблем – никой не иска да му се довери и дори го смята за шпионин, като точно това кара в началото Сталин да остане особено скептичен към изпълнението на проектите му.
Причината Робърт да остане без някакво влияние и години по-късно да открием активността на неговата кариера е към своя край, но предложените проекти са наистина впечатляващи. Ето защо е трудно да говорим само за един негов проект и трябва да останем благодарни на факта, че ако СССР беше решила да инвестира в проектите му, то шансовете днес да има една много различна история, определено стават високи. Обръщаме внимание на Бартини А-57. Ако се чудите какво стои зад буквата, нека отговорим – Америка. Това е тактически бомбардировач, който никога не се реализира в следствие на различни технологии и ограничения, които в зората на 50-те години не могат да се изпълнят.
Какво общо има Америка? Нека просто заявим, че самият бомбардировач трябва да може да стигне бреговете на САЩ и да нанесе удар, като за целта не само е един от впечатляващите самолети, но е подготвен за нанасянето на ядрен удар. Полетът му е от приблизително 5000 километра, като Бартини го създава така, че да може да каца на всякаква повърхност, включително и вода, лед и сняг. Едно от най-големите качества е, че може спокойно да кацне във вода, да бъде презареден с подводница и след това да действа както намери за добре. Не случайно проектът се появя във времето, в което СССР доставя всички инженери от Германия и авио дизайнери, за да започне едно съвременно въоръжаване.
Това, което прави самолетът уникален е фактът, че той може дори да не стои на летище. При евентуална атака най-често тези точки са уязвими на нападение, Бертини е знаел това и затова конструира първият евентуален удар с този проект. Достатъчно е просто да бъде изпратен някъде в Сибир и да се вдигне във въздуха и да бъде активен по време на нападение. Освен това със сериозното авио покритие ще може да удари редица цели и отново да изчезне от радарите.
Това е просто един от най-добрите невидими бомбардировачи. Неговият бомбен товар може да се сведе между една или две атомни бомби клас 224Н на борда. Най-вероятно и в случай, че успее да се проектира, със сигурност товарът може да е и с друг вид атакуващо оръжие. Нещо още по-интересно е, че самолетът няма нужда от много екипаж – необходими са трима души, които да го управляват.
Както винаги, конструкторът винаги предпочита да използва огромното тегло и размери. Неговият самолет тежи около 320 тона и е с дължина от близо 70 метра. Изработен е като едно цяло крило с площ от 755 метра. С помощта на няколко реактивни двигателя и около 3 километра разстояние за излитане, Бартини А-57 спокойно може да създаде един баланс във въздуха, който му позволява да достигне свръхзвукова скорост с лекота, като не забравяме, че веднъж достигайки я, неговата конструкция позволява поддържането ѝ с минимален разход на гориво, а това е отговорът за покритието на толкова много километри.
Патентът на самолета скоро ще бъде запомнен като „Крилото на Бартини“ и докато това на мнозина може да се струва като един доста забавен куриоз – от другата страна на желязната завеса ще открием, че практиката не е по-различна, но американците така и не успяват да създадат един по-добър самолет и някои от тестовите пилоти умират по време на теста.
Специфичното за този проект е, че въздушната тяга може да се пренасочва вертикално при излитане и след като крилата преразпределят въздушната посока, шансовете да открием наличието на тяга, са напълно гарантирани. При наличието на 5 реактивни двигателя, средната скорост е около 2500 км/ч, а таванът на полета ще достига около 24 хиляди метра. И така, какво се обърква, за да може руснаците никога да не пуснат този проект в действие? Какво толкова се е объркало.
Нека започнем с факта, че това със сигурност е един съвършен самолет, но има един проблем – цената наистина е твърде висока? Това не е отговорът. В началото на 60-те години СССР вече разполага с балистична технология и има далекобойни ракети, освен това авиацията се променя и някои от командващите се заменят, с това и проектът А-57 остава само на чертежи и обещания какво може да постигне. Другият голям проблем е, че по това време вече е изстрелян Спутник-1 и голяма част от военната индустрия започва да работи в тази посока. По това време идва следващата голяма стъпка – създаването на самолет, който може да предложи нещо далеч по-вълнуващо.
Авиацията отстъпва към космическата надпревара и точно това пренасочва ресурсите в една друга посока. След това не трябва да забравяме, че подводниците стават много по-ефикасни и остават значително по-евтини за поддръжка и създаване. Трудът на Бартини не е бил напразно, голяма част от неговите идеи и възможности започват да се използват за свръхзвуковия пътнически Туполев, който трябва да се изправи срещу самолета на Конкорд.
Доказано е, че когато проектът най-накрая е отказан, конструкторното бюро на Туполев е получило пълната документация на Бартини, за да започне да работи по пътнически самолет. Това удоволствие също не е било евтино, но пък можем да открием, че е далеч по-лесно за реализиране. Това със сигурност е било някакво изкупление за човекът, който винаги е търсил по-добър вариант за създаването на авиация, която може да се окаже съвършена в много отношения. Що се отнася до самия него, някои проекти наистина са получили своя шанс, но други остават завинаги заземени.
Интересното в този случай е, че ако този конструктор се намираше в една друга епоха или страна, най-вероятно неговото оръжие щеше да намери доста сериозна реализация. Все пак не трябва да забравяме, че това е човек, който говори 7 езика, обожава философията, музиката – има дори написани творби, като към това ще добавим и докторска степен по физика.
А и нека бъдем честни, когато един самолет може да покрие толкова сериозно разстояние и да изпълнява мисии, той може да е ненадминат за епохата си. Не сме сигурни дали трябва да се радваме или не, защото при евентуален успех, това оръжие щеше да промени хода на Студената война завинаги. От хуманната гледна точка, всичко това е едно щастливо обстоятелство, а и да не забравяме, че все пак това далеч не е бил единственият негов проект. Бартини е известен с някои безумни, но и логични възможности за създаването на самолети, които за времето си ще останат ненадминати.
Снимки: TestPilot.Ru
