shareit

Бразилия се опита да използва зелено гориво – планът им се провали

| от |

Петролът, това магическо черно злато, за което целия свят плаче. Източникът на замърсяване и парников ефект, макар и да наблюдаваме как автомобилите в цял свят да се модернизират, да се опитват да редуцират вредните емисии и като цяло да отговорят на невъзможните желания на еколозите. Последните доказаха, че не само не разбират нищо от екология, но дори ще поставят и едно агресивно дете, вече възрастен, който да се смята за лице на едно толкова важно движение.

Преди да продължим тази могъща тема, в която истинските почитатели на зелената енергия ще се опитват да показват невероятно красиви пейзажи и да ни запознават с различни възможности за устойчиво развитие. Как да стигнем по-бързо до екологично чиста среда? Отговорът се крие в подобряването на стандарта. Колкото по-висок е той, толкова по-разумен става и потребителя, обръщайки много внимание на всички налични щети, които причинява с дневното си потребление. Няма никакви други тайни.

Пирамидата на добрия стар Маслоу продължава да е актуална, следователно няма нужда да се опитваме да търсим топлата вода, тя отдавна е открита. Единственият проблем е, че икономиката не може или не иска да повиши стандарта, в нея е закодирана конкуренцията, а тя никога не се е вълнувала от чиста среда.

Докато ние говорим за електромобили и възможностите им, заклеймявайки горивата като бич за природата – пропускайки учтиво керосина и хилядите полети на ден – насочваме вниманието към Бразилия. Защо точно тя? Там успяха да премахнат петрола като необходим ресурс за движение. С помощта на захар и етанол, повечето автомобили в Бразилия се движеха точно на това гориво. Бразилия не просто видя възможност, но дори инвестира, за да работи в посоката на независимост. Производството на гориво от естествен източник е един от най-добрите варианти, но дори и с това откритие ще забележим, че страната продължава да се мъчи, дори днес.

Етанолът, познат като етилов алкохол, може да бъде произведен от почти всяка една култура. У дома успяваме да направим всичко от него с вкус и дори да се запишем в Европейския съюз като откриватели на ракията. Самата технология за използването на етанол за двигатели с вътрешно горене е още по-стара. Хенри Форд и Томас Едисън виждат много потенциал. Бразилците също го виждат още през 20-те години на миналия век.

Като страна без почти никакви петролни залежи, лоично е да видим как се преориентират в една друга посока. Захарните плантации също продължават да се разширяват, следователно има надежда. Някои местни почитатели установяват, че с помощта на смесица между петрол и етанол – до 25% от етанол – може да се измине абсолютно същото разстояние, при това без  да има някакви щети по двигателя. През 1931 г. правителството дори предлага да започне официалното смесване с добавка от 5% етанол.

Днес дори горива като 100 октана в България посочват, че там добавката е от 10% етанол, докато при останалите по-стандартни горива имаме между 5-6%. Бразилия официално поставя програмата за етанол през 1975 г. Тук се раждат и първите автомобили, които могат да работят само на етанол. С помощта на субсидии и малко по-разумни цени, около 95% от новите коли се движат на това гориво и до 1985 г. продължава да се повишава.

Нуждата от този елемент е наистина прекрасна, но идва с други проблеми. През 1975 г. Бразилия произвежда около половин милиард в литри, до 1979 г. продукцията се повишава до 3 милиарда литра, а до 1985 г. вече говорим за 10 милиарда литра. Нуждата от толкова гориво води до изсичане на гори, разчистване на пространство за нови плантации и други.

Най-забавното  е, че вторичния продукт при производството на горивото ще са оцетите. Точно те пък ще бъдат един от най-замърсяващите елементи в края на XX век. Високо киселинните продукти ще бъдат в много неприятна пропорция. За един литър етанол има около 10 до 16 литра оцет. Производителите дори не мислят за ефектите и го поставят директно във водата, без да мислят за евентуалните щети. По този начин замърсяват питейната вода, а след това излагат и обществото на риск. Едва през 50-те години на миналия век се забранява директното изхвърляне.

Някои специалисти предлагат други нитрогенни вторични продукти да се използват като торове, но и това не минава без проблеми. Разширяването на захарната индустрия води до още повече работна ръка, експлоатация на хора и връщането на някои стари колониални практики. Между 70-те и 80-те години ще има нужда от хиляди сезонни работници, които да разширяват и облагородяват полетата. С ниски заплати и никаква перспектива, повечето дори се отказват, заявявайки, че няма да бъдат евтини работници.

На фона на всичко това се говори за  зелена алтернатива на петрола, която може да бъде пример и за всички останали страни. В такива моменти трябва да сме щастливи, че тази програма не стига до Европа. Ниските въглеродни емисии са наистина чудесни, но не са единственият ефект. Именно успешното сваляне на вредните емисии бързо ще скрие останалите негативни ефекти, колкото и да не ни харесват.

През 90-те години повечето бразилци се отказват и започват да закупуват стандартните автомобили, които могат да работя комбинирано на петрол и етанол. Дори и през 2000 г. Бразилия ще намери начин, за да поставя етанола като опция. През следващите две десетилетия ще се печелят награди за страна с чиста и зелена енергия, както и още много други. Никой не се интересува от разрушаването на горите по Амазонка, нито от факта, че Бразилия е 6-тата страна с най-много вредни емисии в света – тя е зелена.

В момента това е индустрията, която заема около 15% от консумацията на енергия. Цената наистина е сурова, но все пак имаме манията по зелена енергия, ефектът обаче липсва. Подозрението, че същият експеримент ще се повтори и с електрическата кола, започва бавно да се прокрадва под вратата. Батерията също не е природен дар, а разполага с редица химикали и елементи, които не са особено благоприятни за човека.

 
 
Коментарите са изключени за Бразилия се опита да използва зелено гориво – планът им се провали

Повече информация Виж всички