Връзката между Олимпийския факел и нацистите
Традицията на Олимпийския огън води началото си от древногръцката олимпиада, когато се е палил огън пред олтар, посветен на Хера, в светилище в Олимпия. Палят се и други огньове, по време на самите Олимпийските игри – в храмовете на Зевс и Хера – за да ги почетат. Тази практика е върната по време на Летните олимпийски игри в Амстердам през 1928 г., и днес олимпийският огън се пали първо на същото място, където преди е бил храмът на Хера, преди след това да бъде транспортиран с различни средства до града, който е домакин на Игрите. По време на Олимпийските игри в Амстердам през 1928 г. обаче няма факел и огънят беше просто запален на Маратонската кула на Олимпийския стадион в града.
Малко по-новата традиция за предаването на олимпийската факла от Гърция до града домакин не се основава на някаква древногръцка традиция, противно на общоприетото схващане и нацистката пропаганда, по времето когато тази традицията всъщност се заражда.
Тя води началото си на Игрите в Берлин през 1936 г.
Олимпийският огън на Игрите в Берлин през 1936 г.
Когато Хитлер идва на власт през 1933 г., той е против Германия да е домакин на Олимпийските игри – разбирате, как насърчаването на интернационализма и мултикултурализма не съвпадат точно с неговите виждания и убеждения. Той също така смята, че Игрите са „изобретение на евреи и масони“ и някои смятат, че дори ще отмени домакинството на Берлин (и, разбира се, изначално има много спорове около това дали въобще да се провеждат там, предвид значителната разлика във философиите на нацистката партия и на олимпийските идеали).
Хитлер все пак е убеден от Паул Йозеф Гьобелс, министърът на пропагандата (в случай, че не знаете – да, нацистите са имали такова министерство), че Игрите всъщност ще дадат на нацистите чудесна платформа за демонстриране на превъзходството на Германия, както и това на техните спортисти не само пред света, но и пред собствения им народ у дома. Както Гьобелс казва в интервю през 1933 г.: „Немският спорт има само една задача: да засили характера на германския народ, да го изпълни с боен дух и непоколебимо другарство, необходими в борбата за неговото съществуване.“ Шест месеца след като пое властта, Хитлер обяви на среща, че е решил да разреши провеждането на Игрите в Берлин.
Марка с лика на Карл Дием
Щафетата с факела е само един инструмент, едно зъбно колело от пропагандната машина. Идеята е измислена от Карл Дием – той е генерален секретар на Организационния комитет на Олимпийските игри в Берлин, както и главен организатор на Летните олимпийски игри през 1936 г. и дългогодишен администратор на спорта в Берлин.
Дием е вдъхновен от факелоподобния котел на Маратонската кула, в който гореше пламъка на игрите през 1928 година. Не е точно известно дали е измислил идеята специално да се впише в нацистката пропаганда, която в последствие ще се развие около нея. Дием не е точно образец за нацист – той е женен за жена от еврейско семейство, което за известно време му печели прякора „Белия евреин“. Той също така лобира силно да се позволи на евреите да участват в Олимпийските игри през 1936 г., макар че е възможно това да е било само защото има широко разпространен слух за организирането на бойкот на Игрите, ако не им бъде е позволено. По-късно той е и важна част от процеса на убеждаване на редица ключови хора от властта, че германските еврейски спортисти ще бъдат третирани справедливо, което помага за спиране на потенциалния бойкот. Те, разбира се, нямаше да бъдат третирани справедливо, което Дием много добре знае.
Хитлер и Гьобелс много харесват идеята за факелната щафета от Гърция, точно защото би се вписала много добре в мистика около нацистите, която те така се надяваха да проектират по време на Олимпиадата. Те смятат, че е уместно да покажат връзка между Древна Гърция и съвременния германски райх, като Хитлер е убеден, че древните гърци са арийските предшественици на съвременното немско арийско население. Това също така би помогнало да се демонстрира прогреса от голямата Древногръцка империя, през Римската, към новата империя, която Германия представлява по това време. По тази причина по време на Игрите пропагандната машина втълпява, че щафетата с факела е всъщност древногръцка традиция.
Но нацистите не създават само щафетата. Ханс фон Шамер унд Остен, ръководител на спортния офис на Райха, убеди Хитлер да плати за разкопки на площадката, където са се провеждали олимпийски игри в древността, в Олимпия, за да се направи там церемония със светлинно шоу. След церемонията и щафетата на факела, те оставят камък със символа на Олимпийските пръстени, издълбан в него, който през 50-те години кара Лин и Сивият Пул да мислят, че символът има древен произход. Впоследствие те описват това в своята книга „History of the Ancient Olympic Games“, която поставя началото на мита, че символът има древногръцки произход.
Можете да прочетете повече за това в текста ни „Как се създава логото на Олимпийските игри“
Всеки случай, след като всичките приготовления са направени, включително и всички факли, изработени от Krupp – конгломерат за боеприпаси и стомана, който помага по-късно за въоръжението на Германия по време на Втората световна война (както и по време на Първата световна война), Олимпийският пламък беше запален, ограден от 15 „девици“ под надзора на „висшата жрица“ в наскоро разкопаните руини. Пламъкът е осветен от вдлъбнато огледало, отразяващо лъчите на Слънцето, а на заден план свири нацисткият химн „Die Fahne Hoch“. Тази церемония е почти същата, каквато се прави днес, с изключение на, разбира се, нацисткия химн.
В крайна сметка 3 331 бегачи пренасят огъня с различни факли на разстояние около 3187 км. Това им отне към 12 пълни дни и 11 нощи, но накрая той все пак стига от Олимпия, Гърция, до Берлин, прекосявайки Гърция, България, Югославия, Унгария, Австрия, Чехословакия и, разбира се, приключва в Германия. Както може би очаквате, имаше няколко протеста, организирани по пътя, особено в Югославия и Чехословакия, но силите за сигурност бяха призовани да ги потушат и да осигурят безпрепятствено пътешествие на олимпийския огън.
