Унгария зарази света с футбол, създаде таланти и потъна в забрава – днес Англия, Бразилия и Аржентина дължат много
Преди около 70 години, футболът е една от най-големите страсти на Европа. Освен адреналин и удоволствие от красивата игра, повечето страни успяват да политизират спорта, превръщайки го в димящия пистолет на пропагандата. И така се връщаме през далечната 1953 г. с гостуването на Унгария в Англия. Приятелската футболна среща ще бъде нещо като обмяна на опит, треньорите ще сверят часовниците, а английската публика смята, че това ще е просто един забавен мач.
Очакването ще издържи точно 45 секунди – толкова е необходимо на унгарците да отбележат първия гол в мрежата. През останалите 89 минути и 15 секунди ще има кански мъки за английските джентълмени, които в един момент не просто ще изгубят доброто си име, но и ще прибягнат до грубости на терена.
Крайният резултат е 6-3 в полза на гостите. Водач на унгарския футболен университет е Ференц Пушкаш. По време на лекцията, която се чете на създателите на футбола, той не просто ще направи домакините за смях, но ще се постарае да подчертае доминацията на своите съотборници. През цялото време се наблюдава една невероятна техника, скорост на игра и нови тактики, за които нито един британски треньор не се е замислял.
На тръгване унгарците ще им пожелаят успех, докато англичаните ще се върнат обратно в съблекалнята и ще мислят какво наистина се е объркало в този красив период. Отговорите не са малко, но още по-страшното е, че англичаните ще инвестират много време, за да разберат какво точно се е объркало и как да подобрят играта си. Около 6 месеца по-късно, двата отбора ще се срещнат още един път в Будапеща.
Всички ще имат надежди и очаквания, но англичаните идват с нещо повече – нова стратегия и доста по-сериозно желание за реванш. След 90 минути ожесточена битка, те ще могат да се зарадват на един гол в противниковата врата. Точно толкова струва стратегията им – един гол, но за сметка на 7 в тяхната собствена. Унгарците за пореден път показват, че английският футбол изостава драстично и по никакъв начин не може да се върне обратно в играта, особено след като класата е очевидна.
Победа над Англия не е нещо кой знае колко специално, поне в онова далечно време, но Унгария не спира с този ожесточен рейд. През 1952 г. златният им тим ще спечели Олимпийските игри и ще продължи да държи короната в продължение на четири години без нито една загуба. Това е класа, която няма как да се отрече. Докато унгарците продължават да колят и бесят на стадиона, останалите отбори не спират да търсят правилна посока за детрониране на шампионите.
Чудото се случва през 1954 г. Това е животът на една футболна империя, а някои спортни експерти са на мнение, че повечето важни книги за футбола се раждат през 20-те години на миналия век, като един от по-сериозните приноси в този спорт, са именно на унгарците. Именно те пътуват из по-голямата част на Европа и САЩ и преподават този спорт, а с него имали възможност да извлекат и доста сериозни позитиви.
Преди да покажат наученото и да започнат да трупат победи, футболът и още много други спортни дисциплини ще бъдат поставени на заден план. Втората Световна война и Холокоста ще поставят в пауза нормалния живот и страстта към спорта. Унгарските треньори и футболисти са талантливи, но след като голяма част от тях са евреи, ясно е каква е съдбата им.
Футболът е зараза дори за интелигенцията на Будапеща, която сменя рязко посоката на литературни, политически и всякакви други дебати, за да обсъжда движения, стратегия, скорост, подготовка и най-различни други тенденции. Унгария тупти с този спорт и бързо започва да прави стадиони, да тренира децата си и да възхвалява отборната игра като най-сигурния начин за победа.
С връщането на добрата стара игра ще има една много сериозна битка, този път между работническата класа и средната класа. Тук никой не се интересува от възможностите на родителите, а от възможностите на детето. Футболът става един от най-предпочитаните спортове и децата винаги ще откриват своето място там. Ако едно семейство има момче и то не играе футбол, значи има нещо много нередно във фамилията.
Унгарските посланици на футбола ще достигнат дори Бразилия през 30-те години на миналия век. Изодор „Дори Кюрсчнер ще успее да направи революция и през 1958 г. именно Бразилия ще успее да грабне световната титла. Имре Хирсчл ще е друга легенда, която попада в Уругвай и Аржентина. Никой не знае какво точно е преподавал на тамошните отбори, но е ясно, че когато си тръгва, футболът вече е превзел всичко.
До днес в Европа ще открием, че следите на футбола са завещани от унгарски треньори. Някои от тях са водили отбори в Австрия, Дания, Франция, Германия, Холандия, Италия, Португалия, Испания, Швеция, САЩ и някои от бившите югославски страни. Повече от 60 унгарски треньора са помагали за създаването на тази религия в Италия между 1920 и 1945 г. Торино никога няма да забрави Ерно Ербщайн и създаването на един от най-великите отбори в историята на футбола.
Втората Световна война ще дойде с цена за тези треньори. Мнозина ще са принудени да играят за удоволствието на надзирателите и така да спечелят живота си. Не можем да говорим за феърплей в онова време, но футболът е бил начин за оцеляване, точно както е бил и боксът за някои професионални атлети. Оцеляването на Холокоста за някои футболисти и треньори е добра новина, но други веднага са погълнати от съветските репресии и гонения.
Няма как да не открием, че голяма част от унгарските треньори са останали в историята и могат да се разглеждат като невъзпяти герои. Мнозина признават, че модерният футбол дължи много на тях, а историите могат да бъдат открити зад всеки ъгъл. Последната следа за качествения унгарски футбол ще се забележи през 1956 г. с натиска на СССР. Тогава приключва и златната епоха на този спорт.
Ференц ще се смята за един от най-добрите футболисти на всички времена, след като успява да отбележи 84 гола в 85 международни мача. Освен златен медал от Олимпийските игри и световна купа, той допълва витрината с три европейски титли. През цялата си кариера отбелязва общо 806 гола в 793 официални срещи. След Унгарската революция е принуден да имигрира в Испания и да играе за Реал Мадрид.
Като клубен състезател успява да отбележи 618 гола в 619 мача. Ференц има на свое име стадион, награда от FIFA за най-красив гол и попада в класацията на Пеле за 100-те най-добри футболиста на всички времена. Едно е сигурно, страстта и емоцията, с която унгарските треньори и футболисти играят, днес може да бъде открита в цял свят, но малцина знаят, че любовта им към играта е единственото, което е необходимо за създаването на спортна култура, която поставя здрави основи.
