Спортни хроники: Той поведе Франция към първия Мондиал – 14 години по-късно го разстреляха като предател
Капитанът на Франция на първото Световно първенство по футбол е разстрелян само 14 години след Мондиала заради обвинение в национално предателство.
На 25 години Александър Вилаплан извежда „петлите“ с капитанската лента в първия мач от Мондиал 1930 – срещу Мексико в Монтевидео.
Със сигурност моментът е паметен за халфа, роден в Константин (Алжир) – все пак той стига дотам да бъде избран за лидер на националния отбор на страната-колонизатор.
По това време той е футболист на парижкия Расинг Клуб и е в пика на кариерата си. Вилаплан е мощен полузащитник, който не бяга от единоборствата и се отличава с тънко чувство към паса. Носи се бързо по десния фланг, а по зла ирония, години по-късно бягането му вече ще е от различно естество и той ще бяга от закона в страната си.
В първия двубой от груповата фаза срещу мексиканците Вилаплан подава един пас по конец към Люсиен Лоран и голмайсторът отбелязва първия гол за Франция на световни първенства, който е и първи гол в цялата история на мондиалите.
„Всички се радвахме, но не беше като да се въргаляме по терена. Никой не осъзнаваше, че се пише история. Набързо се здрависахме и мачът продължи. Не получихме и бонуси, тъй като всички до един бяхме аматьори“, разказва Лоран, играч на Сошо и служител в завода на „Пежо“.
После Франция бележи още три за крайното 4:1 и срещата остава голямата гордост в живота на Вилаплан.
Следват две загуби с по 0:1 от бъдещия финалист Аржентина и от Чили, които изхвърлят „петлите“ от турнира. Вилаплан изиграва още само един мач за Франция и се завръща в южната част на страната, за да облече екипа на Антиб. Някъде тогава алчността му започва да го погубва. През 1932 г. френският шампионат става професионален и приходите не са никак лоши за онова време. Антиб обаче удря дъното заради корупционна афера, водена основно от Вилаплан. След това звездата му започва да залязва стремглаво. В края на 30-те, когато лидерите на подземния свят се готвят за началото на Втората световна война, футболистът вече е завързал сериозни контакти сред престъпниците.
Заради бандитски прояви Вилаплан е вкаран в затвора „Санте“, а при излизането си осъществява контакт с Анри Шамберлен, наричан още „Лафон“ – бъдещ шеф на френското Гестапо. Бившият футболист се ангажира с колаборационистите, участва в хайки, мъчения и екзекуции. През 1943 г. нацистките власти го повишават в чин лейтенант от СС.
„Криминалните елементи са използвани от нацистите и френските им сътрудници да преследват евреите в Южна Франция след германската окупация през 1942 г. Бандитите ги залавят, измъчват и ги предават за пари. Много по-надеждни са от полицаите за тези поръчки, тъй като повечето от редовите служители изпитват скрупули да се занимават с подобни издевателства“, обяснява професор Роберт Пакстън, автор на „Vichy France: Old Guard and New Order“.
За известно време Вилаплан е отлъчен от Гестапо за кражба, но се завръща и продължава по утъпкания път, воден от сребролюбието си. И въпреки че Лафонт е наясно с егоистичния му и опортюнистичен характер, той знае, че бившият футболист може да му е полезен. През 1944-та Александър Вилаплан е назначен за водач на Северноафриканската бригада, която се бие за Германия. 14 години след Световното в Уругвай, на което е капитан на Франция, Вилаплан води черните воини в униформи на СС.
По това време голмайсторът Лоран тъкмо е освободен от германски затвор след 3-годишно изгнание. Арестуван е на север, докато се сражава за родината, а когато се завръща, нацистите са обрали всичко от дома му в Страсбург. Включително и най-ценната вещ – фланелката от Мондиал 1930.
А Вилаплан продължава да върти смъртоносната си търговия. Престъпленията му са безброй, но нищо не може да се сравни с предаването за екзекуция на 52-ма души от съпротивата.
Броени месеци по-късно войната претърпява обрат и започва яростно преследване на Лафонт и френското Гестапо. През август 1944 г. Вилаплан е осъден от трибунала на Сена за предателство към френския народ и за варварски действия. Така капитанът на „петлите“ отпреди войната е разстрелян точно на Коледа.
Бившият му съотборник Люсиен Лоран, автор на първия гол за Les Bleus, е последният и единствен представител на френския тим, който доживява до световната титла през 1998 г. Съдбата явно му го е дължала.
