Спортни хроники: Съдията, съдията, съдията… хулиган

Насилие беляза завръщането на феновете по английските стадиони. В лютото дерби от първия кръг между Манчестър Юнайтед и Лийдс безредиците започнаха от сутринта и продължиха и след последния съдийски сигнал на „Олд Трафорд“. Напрежение имаше и в Лондон около Тотнъм – Манчестър Сити, а инциденти имаше и по долните дивизии. Колкото и да ни убеждават в противното, хулиганството не е изкоренено напълно на острова. Боевете между агитките може и да са по-редки от тези през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, но още ги има. И най-любопитно е, че много от хулиганите днес са с „бели якички“ – хора, които имат престижни професии, добри доходи и са уважавани в обществото. Но дойде ли уикендът и тръгнат ли с отборите си, „късат синджира“.

Разказваме историята на Джеф Уинтър, бившия английски рефер, който в продължение на почти четвърт век надуваше свирката по терените на острова?

Уинтър, вече на 66, беше авторитетен съдия, който не обичаше да цепи басма на звездите. Имаше присъствие на терена и раздаваше правосъдие по свое усмотрение.

Личеше си, че играта му е ясна, а години по-късно той разкри и някои любопитни детайли за формирането на твърдостта на характера си.

„Движех с футболните хулигани през 70-те и началото на 80-те“, призна бившият съдия, а историята му, подета от платформата The Athletic, бе почти във всички водещи британски медии.

За бившия съдия отдавна се знае, че е много повече от обикновен почитател на Мидълзбро, но само малцина от най-близкото му обкръжение са наясно с хулиганското му минало. „Побоищата в онези години бяха ежедневие. Веднъж ме спипаха в гостуващия сектор и ми извадиха нож, не знам как оцелях“, са някои от признанията на Уинтър.

Джеф говори за трибуната „Дъ Кипакс“ на стария стадион на Манчестър Сити „Мейн Роуд“. На нея се настаняваха най-лудите глави сред почитателите на „гражданите“, но Уинтър и останалите от бригадата на Боро решили да я щурмуват – да направят „първа“ на домакините.

„Веднъж на стадиона на Манчестър Сити останах в сектора на тяхната агитка, където нахлухме да търсим конфликт. Оказах се сам и изядох бой… Не знам как се спасих, извадиха ми нож и в този момент – вероятно заради паниката и страха, прескочих някак оградата и избягах. После си платих билет и си влязох в нашия сектор“, връща лентата Джеф.

Не твърди, че е бил сред тарторите на „червените“ от Североизтока, но определено има много преживявания с агитката.

„Хулиган е силна дума, но нека кажем, че бях част от бандата на Мидълзбро. Израснах край стадиона, постоянно бях с останалите момчета, а това бяха години, в които побоищата бяха ежедневие около футбола. Често сме отнасяли другите банди, нерядко и ние сме яли бой. Когато гостувахме, бяхме като орда – сплотени и поне по 500 души. В повечето градове не ни очакваха и ги разпилявахме. Докато се организират, ние вече бяхме минали през тях. Това бе идеята на хулиганизма в онези години, да идеш някъде на гостуване, да се сбиеш и да победиш, след което една седмица да обираш лаврите в твоя град.“

Уинтър си спомня и първите камери, инсталирани по английските стадиони през 70-те. Както и първото си извеждане от „Ейърсъм Парк“, стария стадион на Мидълзбро, когато бил разпознат благодарение на техниката като един от участниците в безредиците срещу гостуващите фенове.

Най-важното в живота му било да дойде събота и никога няма да забрави славните години.

В своята автобиография от 2006 г. „Кое е копелето в черно?“ Уинтър пише: „Тръпката от това да пътуваш и автобусите, натоварвани с фенове, да се изсипват пред стадиона на домакините, никога не угасва“.

Уинтър разкрива и стандартното си облекло в онези времена – типично за хулиганите от Острова: риза или горнище „Ben Sherman“, дънки „Levi’s“ и обувки „Dr Martens“. А главата – задължително обръсната. Това е съботната му визия, преди да облече реферски екип и да чува как враждебните фенове питат: „Кое е копелето в черно?“ – въпрос, който самият той стотици пъти е задавал, сочещ гневно съдията на терена.

Уинтър бе рефер на ниво Премиършип в периода 1996-2004 г., изнасяйки близо 200 мача в английския елит. Той свири и финала за ФА къп през 2004-та, когато Манчестър Юнайтед победи с 3:0 Милуол с гол на Кристиано Роналдо и два на Рууд ван Нистелрой.