В тазгодишното издание на легендарния фестивал "Гластънбъри", феновете бяха приятно изненадани от появата на култовата британска група Pulp.
Изявата на бандата не беше обявена в афиша, но усилените слухове преди събитието бяха верни - и Pulp наистина се появиха 30 години след едно знаково за кариерата им участие на същата сцена.
Естествено, сетът им завърши с техния вечен хит Common People, звучащ също толкова актуално, колкото и при създаването си.
Това е песента, която е не само емблема на бритпопа, но и служи като идеалното напомняне, че в един период през 90-те алтернативната музика беше на абсолютния връх.
Common People на Pulp е от песните, които със сигурност сте чували и винаги е приятно да си припомните - не само заради звученето, но и заради находчивия и проникновен текст.
Преди няколко години слушателите на "Би Би Си" определият Common People за химн №1 на бритпоп жанра, като тя победи в жестока конкуренция срещу Bitterweet Symphony на Verve и двата евъргрийна на Oasis - Wonderwall и Don't Look Back In Anger.
Common People улавя по някакъв магичен начин духа на своето време - средата на 90-те на миналия век и периода, когато особняците от сферата на независимата музика се опълчват на излъсканите поп звезди и поне за малко ги побеждават.
Текстът на песента разказва историята на богата млада жена, която е запленена от начина на живот на обикновените хора от работническата класа и иска да поживее като тях.
Тя вижда някаква романтика в бедността и в простичкия живот, но обаянието се дължи на факта, че винаги може да избяга и да се върне към стандарта, с който е израснала.
Целият текст е безмилостна критика към привилегированите, придаващи някаква измислена сантименталност на проблемите, с които обикновените хора постоянно се сблъскват.
Авторът на музиката и текста е фронтменът на Pulp Джарвис Кокър. Той улавя непреодолимото класово разделение, което героинята от текста опитва лицемерно да прескочи.
"Никога няма да живееш като обикновените хора / Никога няма да можеш да правиш каквото правят те / Не можеш да се провалиш като обикновените хора и да видиш как животът ти се изплъзва от поглед", пее той в кулминацията.
Оказва се, че вдъхновението на Кокър за текста идва от една конкретна история, изживяна от него през времето му в университета.
През 1988 г. певецът и композитор си взима почивка от музиката, оставя групата си на заден план и се впуска да учи изобразително изкуство и кино в лондонския арт колеж Saint Martin's School of Art.
Там той среща студентка от Гърция от богато потекло, която в забележителен за него разговор му казва, че иска да се премести в източната част на Лондон и да заживее като "обикновените хора".
Джарвис Кокър е поразен и запомня добре случая, въпреки че това си остава неговото единствено впечатление от момичето. Няколко години по-късно се появява и песента, в която той попълва многото празни полета в историята и сглобява една безмилостна сатира, насочена към хората от висшата класа.
Неведнъж през годините различни издания се опитват да разберат коя е жената, послужила като вдъхновение за Common People. Самият Кокър твърди, че вече я помни твърде бегло.
През 2015 г. един гръцки вестник излиза с твърдение, че жената е Данае Страту - съпругата на бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис. Тя отговаря на профила, тъй като е учила в лондонския колеж по същото време като Кокър и е дъщеря на богат гръцки бизнесмен.
Лидерът на Pulp обаче отрича, че става въпрос за нея, тъй като е с руса коса, докато неговата "муза" е тъмнокоса.
Изглежда мистерията относно идентичността на копнеещото за обикновен живот момиче никога няма да бъде разгадана.
Но важното е, че тя несъзнателно е запалила искрата за една от най-значимите песни на 90-те.
Като водещ сингъл от петия албум на Pulp Different Class, Common People си остава най-значимата песен на групата. Помага и цветното и жизнерадостно видео, което подсилва сатиричния ефект и което съдържа импровизиран танц от Кокър, измислен в деня на снимките.
Неустоима мелодия с толкова хаплив текст. Това е рецепта за голям хит и Common People наистина се издига бързо в чартовете на Острова. Младото британско поколение от онзи период веднага я научава и я превръща в свой химн.
А 30 години по-късно Common People остава не само всеизвестна и мигновено грабваща мелодия, но и актуален текст, който продължава да вълнува новите поколения.
Което доказва, че цялата бритпоп вълна е не просто емблематично явление за 90-те, но има и своята непреходна стойност.
