Спортни хроники: Майкъл Джордан бил заклет фен на Adidas
Майкъл Джордан е едно специално име в баскетбола. Всички помнят изкованата му история, превръщането му в легенда и налагането му на игрището. В един момент името се превърна в марка и доказа, че с малко повече желание и отдаденост, човек може да постигне всичко. Малцина знаят, че Джордан е бил заклет фен на Adidas и винаги е искал да има договор с тях. В Северна Каролина се е налагало да носи марката Converse – тогавашният треньор получавал сумата от 10 000 долара за обзавеждането на играчите, следователно никой не можел да избира собствени брандове.
Младият талант очаквал предложение, но такова не идвало. И причината не е в качествата на Майкъл, до този момент всички вече виждали на какво е способен и какво може да направи, ала немският бранд се намирал в много трудна ситуация. След като Ади Даслер умира през 1978 г., компанията остава в ръцете на съпругата Кейт. Децата ѝ трябвало да поемат различните подразделения на компанията. Госпожа Даслер имала един син и четири дъщери и щом генерирала властта в ръцете им, дамите бързо били обградени от своите съпрузи и съответно работата започнала да буксува.
Щом преговорите започнали, отношенията между всички собственици били повече от лоши. Кейт се влошила допълнително здравословното си състояние и в последствие починала по-късно същата година. И докато всеки дърпа чергата към себе си Джордан започнал да изпитва по-сериозно разочарование. Сякаш неговата любима марка не представлява това, което той искал да бъде. Единственият вариант за спонсорство останал Converse. Проблемът там бил малко по-различен.
Още с посрещането на бъдещата звезда, господата заявили, че вече притежават всички големи имена: Меджик Джонсън, Бърд, Д-р Джей и други. Майкъл попитал къде ще стои в листата им и Дийн Онийл отговорил, че компанията не прави разлика и съответно ще даде това, което дава и на всички останали – 100 000 долара на година. Джеймс Джордан попитал дали Converse няма намерение да направи иновация в спорта и бил посрещнат с абсолютно мълчание. И така сделката пропада, Converse нямали идея какво да правят.
Промени в договора и повече пари щели да повишат разходите и за останалите звезди, а в този момент Джордан не си заслужавал риска. Всички виждали таланта, но след като баскетболът е една гладиаторска арена, чийто таланти могат да бъдат сигурни еднодневки, никой не искал да плати на новобранеца повече, без да има гаранция дали изобщо ще може да завърши сезона. Историята разказва, че един ден О Джей Симпсън заявил пред медиите, че Майкъл ще стане истинска звезда. Точните думи са:
„Има едно хлапе от Северна Каролина, той ще бъде успешен колкото мен.“
Добрите новини са, че Майкъл не тръгва буквално по стъпките на Симпсън. Колегата му в този момент е вицепрезидент на компанията Spot-Bilt. След тази свирепа препоръка, Джон Фишър решил да потърси талантливия младеж. Интересното е, че още тогава Spot-Bilt работели със старата агенция на Nike – Джон Браун и Партньори. Вместо да се хвалят с цял списък от звезди, господата заявили, че ако Джордан реши да постави подписа си на техен договор, той ще бъде смятан за най-важната им звезда.
Майкъл бил достатъчно доволен от тези думи и се доверил. Междувременно Nike започват своя сериозен възход. През 1973 г. започват работа с приходи от 28.7 милиона долара и до края на 1983 г. вече имат близо 867 милиарда долара. На следващата година за първи път отбелязват загуба. Макар и малко светлина да идва от Олимпийските игри през февруари, когато Карл Луис успява да спечели четири златни медала, носейки своите Nike-та, компанията още не е усетила желанието за обувките на медалиста. Изпитвала се нужда за истинска звезда на борда. Сега бил специалният момент за нови договори и предизвикателства и внезапно всички погледи били насочени към Джордан. Вестоносците на Nike потърсили Дейвид Фолк за връзка с Майкъл, но той самият заявил, че няма никакви интереси към тази компания и фокусът трябва да е насочен изцяло към Adidas.
Другият основен проблем е, че агентът имал най-малко думата относно съдбата на баскетболиста. Всички решения се взимали изцяло с участието на семейството и Фолк знаел, че ако спечели родителите, всички врати ще бъдат отворени. Повечето му клиенти вече били обути в Nikе, докато Джордан се дърпал и настоявал битката за немския бранд да продължи. Фолк позвънил на Джеймс Джордан и разказал какво точно може да спечелят.
Още с пристигането в централата на компанията, всички са посрещани от водещия дизайнер, директора на компанията и отговорникът на баскетболната дивизия – Хауърд Уайт. След като гледат записи на Майкъл, започват да се вадят и предложенията. Дизайнерът показва обувка в черно и червено. Джордан признава, че харесва ниските обувки на Adidas, а не високите на Nike. Дизайнерите бързо отвърнали, че могат да ушият такива обувки и ще се съобразят с желанията му.
Това е прецедентът в компанията и никой до този момент не получавал подобна чест. В следващата зала било времето за ухажване и съответно някой трябвало да пусне златната кокошка на младия талант. Докато говорили за евентуалните планове, в стаята се появил и Фил Найт, който имал много сериозни планове и знаел как точно да накара Джордан да подпише. Първите му думи са „Ако дойдеш в Nike…“. Фолк се обърнал и очаквал да види ключове за кола в директора, вместо това Роб Страсър (човекът отговорен за подписването на всички сделки в компанията) извадил от джоба си две малки колички на Mercedes.
След всичко представено, семейството и мениджърът излизат на вечеря. Всички очакват решението на Майкъл. До този момент младият атлет не е обелвал дума, просто е стоял и наблюдавал. След кратък миг на тишина, който във вселената на Фолк бил цяла вечност, някой трябвало да започне. Именно агентът попитал плахо за решение, а Джордан отвърнал „Не искам да ходя на още една среща.“. Отговорът на Nike е брониран: 500 000 долара на година и договор за 5 години. Единствено Джеймс Уорти е взимал по 150 000 на година с 8-годишен договор.
Допълнителните клаузи ще донесат близо 7 милиона долара към годишната заплата и при положение, че всички клаузи се спазят. Условията на Nike не били космически, но изисквали много труд. Новото им попълнени трябва да стане“Новобранец на годината“, да стане част от All-Star отбора или да отбелязва по 20 точки на мач. Понеже не всичко било възможно, компанията била готова да плати и за само една изпълнена клауза. При неуспех, името на Джордан трябва да продаде обувки за 4 милиона долара в следващите години и ще получи парите за останалите две години без право на преподписване. Преди да подпише този договор, Джордан се качва на колата и отива при Adidas.
Показал какво точно се предлага от конкуренцията и заявил, че ако предложат нещо близко до това, веднага ще подпише с тях. Златното птиче кацало само веднъж, но бъдещата звезда на Чикаго все пак не искала да се откаже от немския бранд. Хората от Spot-Bilt знаели, че ще изгубят ценен кадър. Те правили добри продукти, но не можели да се мерят с азиатския пазар, освен това Nike раздавал обувки безплатно на спортистите, следователно битката щяла да бъде жестока и непосилна. Конкуренцията може да се победи само с пари.
Двете страни започнали разработката на Air Jordan. И до днес Spot-Bilt смятат, че са можели да постигнат същия успех с името на Майкъл, но не с тази скорост, не с тези цветове. В този момент от спортната и маркетингова история, двете страни са имали жизнена нужда да се срещнат и магията се случила. Всичко се развивало по-план, само за маркетинг на новия бранд Nike платил около 1 милион долара.
През следващия сезон 1984 – 1985 бил нанесен неочакван удар – NBA забранили рекламните обувки, защото не били в тон с екипите на баскетболистите. Брандът плаща всички глоби и прави реклама. Слоганът също бил впечатляващ. „На 15 октомври Nike създадоха революционна баскетболна обувка. На 18 октомври NBA официално я забрани. За щастие не може да ви забрани да я носите.“.
Междувременно Майки започва да играе с невероятна скорост. Печели наградата „Новобранец на годината“ и освен това отбелязва по 28.2 точки на игра. Децата са в екстаз, името му е навсякъде. Маратонките Air Jordan започват да се продават в САЩ за сумата от 65 долара на чифт. През май компанията вече е продала обувки на стойност 70 милиона долара и до края на годината събира приходи на стойност от 100 милиона долара.
В края на сезона се наблюдава перфектна работа между атлет, качествен продукт и съвършена маркетингова стратегия. През 2012 година брандът на Джордан продава обувки за 2.5 милиарда долара – най-добрата им година. 58% от всички баскетболни обувки са с името „Джордан“. Името Джордан вече е такава легенда, че дори децата, които никога не са виждали спортиста, избират марката. Днес пенсионираното баскетболно божество признава, че е най-благодарен на Adidas. Причината е, че след всички опити да отиде при тях, той най-накрая можел да вземе спокойно решението… и да създаде една от най-великите и разпознаваеми марки в света.
