Спортни хроники: Да играеш футбол в Източна Германия – отрепки, насилници, купони и заплата на железар
След падането на Берлинската стена много талантливи футболисти от ГДР взимат най-сладкото от капитализма на богатия западен брат. С хубавото бързо се свиква и явно това важи навсякъде.
Футболисти като Улф Кирстен и Матиас Замер се превръщат в емблеми на своите клубове и успяват бързо да натрупат солидни средства.
Името на Йорг Блютман може и да не ви е познато колкото горните, но и неговата история си заслужава – той е първият западногерманец, който заиграва на Изток, а във футболния му път ще намерим и българска следа.
В началото на 90-те юношата на Херта преминава в тима на Щал (стомана от немски) Бранденбург и мнозина решават, че е напълно побъркан.
„Трябваше да подпиша с Хановер, но нещата пропаднаха в последния момент. Тогава се обадиха от Бранденбург – разказва 57-годишният Блютман. – Имах някаква представа какво представлява Източен Берлин, но изобщо не познавах ГДР. Преди да сложа подписа си трябваше да разгледам тренировъчната база. И тогава дойде първият шок. Пътят ни минаваше покрай стоманолеярната, която беше основен спонсор на клуба. Гледката беше потресаваща – пет огромни комина, които бълват черен дим. Беше адски мръсно, изглеждаше изхабено, миришеше странно… Пълен ад! Базата беше страхотна, но като видях общежитието, в което трябваше да ме настанят, директно дадох задна. Разбрахме се да живея в Берлин и да пътувам всеки ден до Бранденбург.“
Блютман е приет топло и сърдечно и това го спечелва за каузата. Решава да остане в отбора заради хората, но културният шок за западногерманеца тепърва предстои. Оставете комините и мизерията, но Щал прибира под покрива си играчи с меко казано съмнително минало.
„Единия го бяха пратили от Берлин, защото често имал юмручни пререкания с жена си. Веднъж отишъл в полицията пиян и с прободна рана от нож в корема – спомня си Блютман. – Друг го изхвърлили от Йена, защото се бил записал в Движението за мир. Други двама бяха разследвани за опит за изнасилване. Не беше рядкост вечерта преди мача да се правят бирени партита. Скоро се образува една група от 5-6 момчета, която постояно беше готова за купон, и през уикендите ме навестяваха в Западен Берлин. Наложи се да им извадя ключове за квартирата, защото се беше превърнала в хан. Те тепърва излизаха, когато аз вече си лягах.“
В тима тогава са бъдещият национал Щефан Фройнд и голаджията Рой Прегери. С тяхна помощ Щал пробива до Втора Бундеслига.
„През зимната пауза дойдоха още двама западногерманци. Обстановката започна да става неспокойна. Плъзнаха слухове, че печеля най-много от всички – обяснява причините за напускането на Бранденбург Блютман. – Някои съотборници поискаха да ми видят договора и тогава ми стана ясно, че няма да се задържа дълго. Всъщност от клуба получавах малка сума. По-голямата част идваше от стоманолеярната, в която се водех шлосер. Банкнотите от заводи идваха сякаш току-що напечатани, чак се слепяха една с друга. Благодарение на „шлосерството“ получавах няколкостотин марки повече от останалите.„
Въпреки всичко, Блютман признава, че ако има избор, пак би предприел същата крачка в кариерата си. „Да видиш тази държава в разпад, градовете, стадионите… Беше едно огромно приключение – завършва с носталгия Йорг. – Но същевременно топлината в отношението на хората беше прекрасна. Уникално време!“
След раздялата с Щал берлинчанинът играе за нискоразредни клубове, без някакви ярки успехи, но намира своята стихия в науката. Завършва психология и започва да практикува, като е клубен терапевт на Унион Берлин по време на „българската династия“ начело с Георги Василев и с играчи като Христо Коилов, Адалберт Зафиров, Емил Кременлиев и Ивайло Андонов.
По времето на Блютман Унион достига до сензационно участие във финала за Купата на Германия срещу Шалке през 2001 г., макар че по това време играе в третия ешелон.
През 2003-та терапевтът напуска Унион заради „лоши условия за работа“ и преминава в родния Херта, където консултира играчи и треньори през следващите 10 години. На световното първенство през 2006-а пък е главен психолог на съдиите на Мондиала, а наред с това завършва маркетинг и взима ценз за биолаборант. Днес продължава да практикува любимата психология, но вече извън футбола. Просто играта му отесня – вече е видял всичко.
