Мъртво море е толкова солено, защото се захранва от река Йордан, но няма отток, което означава, че водата може да излезе от него само като се изпари и остави своите минерали – и соли. Това означава, че с течение на времето то става все по-солено, тъй като солите се натрупват, и сега вече е 9,7 пъти по-солено от океана.
Солеността се засилва и от човешката дейност, тъй като до Мъртво море достига по-малко вода от река Йордан поради язовири и пренасочването ѝ за нуждите на селското стопанство. Това означава, че има по-малко налична вода за разреждане на соленото езеро. Като прибавим и горещината в региона и богатите на минерали извори, които извират по бреговете му поради тектоничната дейност, получаваме настоящият силно солен водоем.
Изгрев над Мъртво море
Колко е солено?
То е второто най-солено езеро на планетата, като го превъзхожда само езерото Гает’але, разположено в депресията Данакил, Етиопия, което има 43,3 % соленост в сравнение с 34 % в Мъртво море. Но като се има предвид, че океанът е средно 3,5 %, представяте си за какво става въпрос.
Екстремната соленост придава на Мъртво море „усещане като зехтин, смесен с пясък“, съобщава Обсерваторията на Земята на НАСА, и позволява на всеки да плува в него с лекота. В резултат на човешката дейност нивата му обаче спадат с около 1,2 метра годишно, а тъй като същевременно става още по-солено, учените забелязват, че нещо се случва на дъното му.
От Обсерваторията на Мъртво море откриват, че в отговор на нарастващите нива на соленост, на дъното на езерото се утаява сол, създавайки слой, който всяка година става по-дебел с няколко сантиметра. Това се случва чрез процес, известен като двойнодифузна конвекция, тъй като горещата вода се движи към сравнително по-хладното дъно, като при охлаждането губи способността си да задържа сол. Така солта се изхвърля под формата на кристали и това се случва сравнително бързо, тъй като Мъртво море вече е на крайната граница на количеството сол, което водата му може да поеме.
Живее ли нещо там?
Dunaliella parva
Но от 30-те години на миналия век знаем, че Мъртво море не е напълно мъртво, а е дом на микроби, за които списанието Scientific American съобщава, че съществуват в концентрации от около 1000 до 10 000 археи (биологична империя едноклетъчни микроорганизми) на милилитър. През 1992 г. пък животът в Мъртво море прави истинско шоу, когато цъфтеж на Dunaliella parva – едноклетъчни, фотосинтезиращи зелени водорасли – оцветява горния слой вода, който вероятно е бил достатъчно разреден от дъждове, за да стане възможно това. Въпреки че D. parva е зелено водорасло, цъфтежът прави Мъртво море червено поради високите нива на бактериоруберин.