Учени откриха най-дълбокия калмар в света

Когато екип от подводни изследователи завършва най-дълбокото досега гмуркане – до корабокруширал кораб – новината се разпространява по целия свят. Екип от Caladan Oceanic установява, че корабът Джонстън, който потъва по време на интензивна морска битка през 1944 г., е удивително добре запазен, като оръдията му все още са насочени по посока на врага. Няколко дни преди да направят своето рекордно гмуркане обаче, изследователите извършват едно спускане до морското дъно, което в крайна сметка е на няколко километра от целта.

Но въпреки че не успяват да намерят останките, те откриват нещо друго.

След като кадрите от спускането са свалени, Алън Джеймисън, дълбоководен изследовател от Университета на Западна Австралия, седи в офиса си на борда на експедиционния кораб и превърта кадър след кадър морска вода, търсейки нещо, което може да представлява интерес.

Двуместната подводницата, управлявана от Виктор Весково, американския инвеститор, който основава Caladan Oceanic, изглежда не е минала покрай нещо по-любопитно от кал по време на дългото си пътуване през Филипинския пасив, който се намира на 6200 метра под повърхността, източно от Филипините.

Но след това, само за няколко секунди, нещо странно се премества в далечината. Джеймисън връща и пуска пак откъса. И пак…

На екрана му, уловена в светлината от фаровете на подводницата, се вижда мъглява, но разпознаваема форма: калмар. Той минава точно над морското дъно – на километър и половина по-дълбоко, отколкото някой някога е виждал калмари.

Джеймисън бързо изряза клипче от кадрите, снима няколко неподвижни изображения и изпраща всичко на Майк Векионе, зоолог от Смитсонианския институт. От очертанията на съществото Векионе успява да разбере, че това е представител на вида Magnapinna – вид калмари, характерни с големите си пипала.

„Те са наистина странни“, казва Векионе. „Те се носят с разтворени ръце, а наистина дългите им, кльощави, подобни на спагети пипала, висящи под тях.“ Микроскопичните смукатели на тези нишки позволяват на калмарите да улавят плячката си.

Но животното, което Джеймисън и Векионе виждат на кадрите, заснети на 6212 метра под повърхността на океана, е малко. Те изчисляват, че мантията му е дълга 10 сантиметра – около една трета от размера на най-големия известен екземпляр от вида. А характерно дългите пипала, наблюдавани при други, не се виждат във видеото. Това може да означава, казва Векионе, че този калмар е още млад.

Откритието е интригуващо поради това, което предполага, казва Брус Робисън, дълбоководен еколог от Изследователския институт в залива Монтерей. Калмарите, тъй като са най-големите хищници, разчитат на по-сложна екологична мрежа и така намирането на калмар на тези дълбочини предполага, че трябва да има и много други форми на живот там някъде, за да го поддържат.

Ако калмарите обитават тази част на океана на някакъв етап от живота, това може да ги направи уязвими за определени човешки дейности. „Утайките и разрушаването от различни дейности на морското дъно могат да окажат реално въздействие върху тези популации“, казва Робисън.

Кадри от останките на кораба Джонстън оставят Джеймисън с подобни опасения. Въпреки че следите, изорани от пострадалия кораб, са направени преди 77 години, „изглежда все едно е паднал вчера“, казва той.

Има признаци на морски живот в близките седименти, но не и в самата утайка, което предполага, че когато морското дъно на такива дълбочини е нарушено – както би било по време на добивни операции – то може да отблъсне морските организми за десетилетия наред.

Намирането на калмар толкова дълбоко предполага, че има много за защитаване в тези слабо разбрани райони. Джеймисън казва, че винаги се опитва да оспори схващането, че най-дълбоките части на океана са лишени от живот.

Това не е първият път, когато той и Векионе документират някакъв биологичен вид на изключителна дълбочина. През 2020 г. двойката публикува проучване за най-дълбоката среща с октопод, което също става възможно от експедициите на Caladan Oceanic. И приблизително по същото време, когато откриват калмара, компанията заснема и кадри на медуза горе-долу на същото място на удивителната дълбочина от 10 000 метра.

„Видяхме най-дълбоката медуза някога“, казва Джеймисън, който не може да сдържи смеха си от вълнение. Сега той работи върху документ, който официално ще опише и това откритие.