Терминът „алфа мъжки“ е плод на научна грешка

Глутниците вълци всъщност нямат алфа мъжки и женски. Изследователят, който въвежда този термин, след това в продължение на много години се опитва да изясни какво всъщност е имал предвид, но благодарение на поп културата объркването все още продължава.

Въпреки че повечето хора вярват, че вълците следва строга йерархия като алфа двойката е на върха, бетата е едно стъпало по-надолу и действа като техен заместник, и така до омега, реалността е много по-семейна.

Повечето глутници се състоят от двамата родители и тяхното потомство; това може да включва не само малки вълчета, а и по-възрастни, които все още не са напуснали групата, за да създадат потомство и своя собствена група. Възрастните вълци са начело, просто защото са родители. Терминът „алфа“ е остарял и предполага, че има някаква борба за лидерство, което не е така. Повечето вълци, които водят глутници, са просто тези, които са отгледали и дали живот на малките. В някои глутници, които съдържат повече от един разплоден вълк, се използва терминът „доминираща дъщеря“ или терминът „подчинен разплодник“.

„Само защото глутницата е семейна единица, не означава, че от време на време няма ожесточена конкуренция между индивидите в нея“, казва Томас Гейбъл, ръководител на проекта Voyageurs Wolf Project. „За известно време имаше голям акцент върху йерархията в нейните рамките, която след това беше заменена до известна степен с идеята, че тя е семейна единица. Но мисля, че е лесно да се стигне твърде далеч и в другата посока – да се мисли за глутниците като за хубаво щастливо семейство, в което всички се разбират“, добавя той. „Със сигурност това може и да е така – но също така има ожесточена конкуренция между индивидите за ресурси и вълците често се разпръсват или напускат, вероятно поради тази конкуренция.“

„Практиката да се използва терминът „алфа мъжкар“ започва поради изследване на поведението на вълка в плен. Важно е да запомните, че вълците се държат много различно в плен – често живеят в по-малки пространства с несвързани с тях индивиди – отколкото в дивата природа, в естествено формираните семейни групи.“

Рудолф Шенкел, специалист по поведението на животните, пише за вълците в плен през 1947 г. в зоопарка в Базел в Швейцария, където 10 вълка са държани в пространство 10×20 метра. Той вижда, че мъжът и жената с най-висок ранг образуват двойка и че йерархията може да се промени. Той също така отбелязва, че в дивото родителите и малките им съставляват глутница, но тази информация е пренебрегната по това време. Работата на Шенкел е причината за появата на термина „алфа вълк“.

„Чрез непрекъснат контрол и потискане на всички видове конкуренция в рамките на един и същи пол, и двете „алфа животни“ защитават социалната си позиция“, пише Шенкел.

Преди него един норвежки зоолог на име Торлейф Шелдеруп-Ебе през 20-те години на миналия век пише за реда, в който пилетата кълват храна. Тази идея става много популярна и оказва голямо влияние върху популярната наука по това време. Дори се смята, че първоначалният израз е бил „алфа кокошка“, а не „алфа вълк“. Кокошките имат социален ред при хранене, но петлите не са част от този ред и терминът „алфа мъжкар“ не се прилага в този сценарий.

През 60-те и 70-те години на миналия век бяха направени още изследвания върху вълци, но отново почти изключително върху такива в плен. Д-р Л. Дейвид Мех, учен и изследовател на тези животни, пише книга, наречена „Вълкът: Екология и поведение“, публикувана през 1970 г., която става хит и помага за популяризирането на алфа концепцията. Оттогава обаче Мех казва, че информацията му е остаряла, включително идеята за алфа мъжки доминиращ вълк.

До 1999 г. той публикува много повече изследвания, в които се опитва да коригира погрешното разбиране около социалната йерархия на вълците след като прекарва много лета в изучаване на дивите вълци на остров Елсмиър, Канада. Там глутницата дори се аклиматизира към неговото присъствие, което му позволява да изучава членовете й от близко разстояние. Той пише и публикува, че алфа двойката са просто родителите на останалата част от групата, по-младите вълци са им покорни и почти няма битки за надмощие.

„В естествените глутници вълци алфа мъжкият и женският са просто родителите на глутницата и състезанията за надмощие с други вълци са рядкост, ако изобщо ги има“, Мех, който е основател на Международен център за вълци, пише в статия, озаглавена „Алфа статус, господство и разделение на труда във вълчи глутници“: „По време на моите 13 лета наблюдаване глутницата на остров Елсмиър, не видях нито едно.“

В дивата природа младите вълци се отделят от глутниците си, за да намерят партньори от противоположния пол, с които да се размножават и да формират нови глутници. Ново изследване в Йелоустоун предполага, че Toxoplasma gondii – паразитът, отговорен за токсоплазмозата – може да играе роля в този процес.

Веднъж свързани, двойките вълци са силно моногамни и обикновено не сменят партньорите си, освен ако не умре. Мъжкият и женският доминират в глутницата и решават кой да яде пръв, просто защото са родители на останалата част от групата. Почти няма битки в дивото между потомци и техните бащи за статута на алфа мъжки.

„Повечето двойки вълци просто са се срещнали и са се свързали, за да направят потомство. Не знам за ситуации, в които двама или повече мъжки да се бият, за да получат достъп до женски или до цяла глутница, въпреки че е и трудно да се наблюдава такава ситуация в дивата природа“, казва Мех.

И така – за да бъдете лидер на глутницата, няма битка за надмощие до върха; просто трябва да намерите партньор и да започнете своя собствена група. „Алфа мъжкарят“ е недоразумение, което продължава и до днес.