Суеверни ли са животните

Преди да навлезем твърде дълбоко в дискусията, нека да изясним няколко въпроса. Когато говорим за суеверия в този контекст, нямаме предвид кучета, които не отварят чадър на закрито, или котки, които се страхуват човек в черно да не им пресече пътя. Дейностите, които обикновено разбираме като „суеверни“, са ясно човешки по природа и често са обвързани с по-широки културни и исторически вярвания за света. Например, каквато е ситуацията с числото 13. Такива суеверия обикновено произлизат от народни предания, които съществуват в периферията на ортодоксалните религиозни вярвания.

В същността си повечето суеверия могат да бъдат описани като опити за контрол над реалността чрез извършване на специфични действия и/или ритуали, които всъщност нямат никакво отношение към нея. В повечето случаи вярата в суеверието продължава да съществува, дори когато се сблъскваме с обстоятелства, които я оборват. Можем ли да видим поведение в животинското царство, което спада към това определение?

„Наистина дефиницията има най-голямо значение“, обяснява Кевин Фостър, професор по еволюционна биология в Оксфордския университет. „За определенията, основани на разумното начало на суеверието, е лесно да се твърди, че са черта, характерна само за хората. За поведенческите дефиниции, като например заучаване на привидна причинно-следствена връзка между две събития, когато всъщност няма такава, всеки вид, способен да забелязва такива връзки, може да генерира суеверие.“

Например Фостър обяснява: „Ако се случи хищник да се появи няколко пъти по едно и също време, когато има вятър в дърветата, различните видове, които се падат жертви на този хищник, могат да свържат шума от вятъра с тва събитие, въпреки че те реално не са свързани.“

Подобно обучение има очевидни ползи за животните, а и за хората – ако сме способни да ги забелязваме, тогава потенциално можем да идентифицирате опасностите, преди те да са се появили. „Ако се появят облаци, вероятно ще вали. Ако чуем силен шум, може да се случи нещо лошо след това“, добавя професор Фостър.

Възможно е суеверията да са страничен продукт на този вид заучаване на причините и следствията, който надхвърля всяка конкретна еволюционна полза. Но идентифицирането им при нечовешките видове е трудно.

Случаят с гълъбите

Скинър

Когато става въпрос за суеверни животни, най-често посочваният пример е скромният гълъб. Този пример става известен благодарение на поведенческия психолог Бъръс Фредерик Скинър, който през 1948 г. публикува експеримент, наречен „Суеверие“ при гълъба“.

В този експеримент той демонстрира, че случайните връзки между даден ритуал и благоприятния резултат могат да създадат трайно суеверно поведение у тези пернати. Той забелязва такова, докато храни група гладни гълъби с машина на определени интервали всеки ден. Така след време забелязва, че в очакване на тази храна някои от птиците се държат странно като многократно извършват едни и същи забележителни действия. Според психолога те са развили суеверия и сега вярват, че определени движения и действия ще им донесат храната, която така отчаяно търсят.

До края на експеримента вече 3/4 от птиците развиват свой собствен уникален суеверен ритуал. Една от тях се върти обратно на часовниковата стрелка (и само обратно) два до три пъти между храненията.

Трябва да се отбележи, че тази интерпретацията на Скинър, впоследствие е оспорена. Всъщност една от най-големите опозиции идва от двама негови студенти, които провеждат подобен експеримент с кокошки и разбират, че птиците се държат по начин, който всъщност съответства на естественото им поведение при търсене на храна. По тази причина поведението на гълъбите в експеримента се разглежда като типична за вида реакция при очакване храна.

Въпреки оборването първоначалните изследвания на Скинър предизвикват внимание по подобни „суеверни“ поведения сред различни животниски видове през 60-те и 70-те години на ХХ век. Сред тези изследвания се идентифицират поведения, смятани за „суеверни“, при орангутани, плъхове, кучета и други.

Маймуната и комарът

Макак резус

През 2014 г. група изследователи идентифицира друг подобен на суеверие феномен, който хората и някои примати споделят – склонността ни да вярваме, че една серия от успехи вероятно ще доведе до още повече успехи. Подобна вяра се наблюдава при комарджиите, които продължават да залагат, защото вярват, че късметът е на тяхна страна. Разбира се, всички знаем, че късметът не работи така и че нещата в крайна сметка ще се провалят, но това е убеждение, по което всички лесно можем да се подведем в разгара на момента.

Оказва се, че някои маймуни също могат да развият това вярване. В своето проучване изследователи от Университета Кларксън и Университета в Рочестър тестват група макаци резус (Macaca mulatta), като им дават да граят бързи компютърни игри с награди като ако маймуните правилно отгатнат следващата стъпка в даден модел, ще получават лакомство. В две от трите игри правилните модели са били лесно разпознаваеми за маймуните, но в третата нещата се случват на напълно случаен принцип.

Подобно на хората, маймуните, които първоначално имат успехи, продължават да играят и да се придържат към действията, които са извършвали при печелившата серия. Всъщност те проявяват това поведение в продължение на седмици тестване; и то продължило дори когато на маймуните били дадени възможности да се пренаучат и да променят действията си.

Обяснението може да бъде, че маймуните, както и други примати, възприемат този тип поведение в специфични контексти, свързани с набавянето на храна. Съвсем естествено е в процеса на еволюция те често да са намирали ресурси по определени дърветата или под конкретен дънер, така че очакването да се получи една и съща награда за една и съща дейност е съвсем логично. Но представлява ли това суеверно поведение? Отново зависи от определението.

Суеверия по отношение на животните

Въпреки че не е лесно да се определи дали конкретни животни проявяват специфични суеверни вярвания, това, което е ясно, е, че хората отдавна имат представи за конкретни животни като знаци за лош късмет и лошо предзнаменование. В целия свят всяка култура има своето исторически „зло“ животно, което се свързва с духове и фантастични сили. За съжаление на мнозина тази негативна културна връзка е допринесла за избиването на много животни. Така че, макар да не знаем до каква степен другите видове имат необичайни вярвания за своите действия, със сигурност можем да се опитаме да се образоваме, за да избегнем превръщането на нашите собствени вярвания в опасност.