Синдромът на плаващата патица: Защо подценяването е вредно

Когато патица се носи по повърхността на водата, може да ни изглежда, че тя не влага особено усилия – но в действителност крака ѝ работят на пълна пара, за да не потъне. Именно този контраст на външно спокойствие и скрито усилие вдъхновява термина „синдром на плаващата патица“. Освен името, той няма много общо с патиците, а описва начина, по който хората афишират постиженията си и едновременно с това прикриват трудностите, които идват с тях.

В едно скорошно проучване учените изследват явлението, неговите последици – то може да има огромно влияние върху здравето и благосъстоянието ни – и дават потенциални решения.

„Все по-често срещано явление в съвременната работна и училищна среда е това, че хората поемат твърде много задачи и изразходват усилия, без да получават съизмерими с тях награди“, пишат авторите на изследването. „Подобен дисбаланс между усилията и възнагражденията води до безброй негативни последици, като например прегаряне, тревожност и различни физически и психически болести.“

Опитвайки се да обяснят как възниква това несъответствие, изследователите проучват „синдрома на плаващата патица“, който описва социалния натиск върху хората да празнуват успехите си, като същевременно скриват труда зад тях.

По този начин тези се създава проблематична фасада, която кара другите да подценяват усилията, необходими за постигане на целите им. „Това от своя страна кара хората да влагат твърде много общи усилия и да ги разпределят в твърде много дейности, като намаляват процента на успеваемост от всяка дейност и създават дисбаланс между усилията и възнаграждението“, обяснява екипът.

За изследването си учените използват ученици, които избират да вършат различни дейности, като изследват колко усилия влагат в работата си, без да знаят точно колко усилия са необходими или колко трудна е задачата.

И екипът установява, че при наличието на предразсъдъци във взаимоотношението усилия-резултати, индивидите в модела погрешно очакват по-големи награди за усилията си, отколкото получават в действителност. Също така става ясно, че дори ако индивидите имат по-голям абсолютен брой успехи след полагане на повече усилия, процентът на успеваемост все пак е по-малък, защото са инвестирали в твърде много дейности.

„Тези констатации са от значение. Съвременният живот постоянно ни призовава да решаваме как да разпределяме времето и енергията си между различните области, включително училище, работа, семейство и свободно време. Начинът, по който разпределяме времето и енергията си между тези сфери, колко различни дейности извършваме във всяка от тях и какви са получените в резултат на това награди, имат дълбоко въздействие върху нашето психическо и физическо здраве“, казва в изявление авторът на изследването Ерол Акчай от Университета на Пенсилвания.

И може би не е изненадващо, че фасадното съвършенство, което ни се представя в социалните медии, не помага на нещата. „Синдромът на плаващата патица често се изостря от социалките и връзките с обществеността на институциите, които правят успехите по-видими, но не и непременно неуспехите или усилията, положени за постигането на успехи“, добави Акчай.

И така, какво можем да направим, за да се преборим с „плаващата патица“?

Заключението на изследователите е, че трябва да се справим с първопричината: трябва да насърчаваме култура на откритост, когато говорим за нашите успехи и неуспехи. По този начин ще станем по-наясно с работата, която се изисква от нас, и ще бъде по-малко вероятно да се разпростираме твърде много в преследване на нереалистично съвършенство.