Що е то маймунска шарка и ще има ли нова пандемия

Досега вероятно вече сте виждали заглавия в медиите, които говорят за огнища на маймунска шарка.

Новинарските статии могат да звучат страшно, но трябва ли наистина да се притесняваме? Ще има ли нова пандемия? Всички ли ще умрем? И какво изобщо е маймунската шарка?

Какво изобщо е маймунската шарка?

„Името „Маймунска шарка“ е погрешно“, казва Майкъл Скинър, специалист по вирусология в Импириъл Колидж Лондон. „Това е преди всичко заболяване… при дребни африкански животни, включително гризачи.“

Защо тогава това име? Защото първите примери на заболяването са открити при маймуни в края на 50-те години на миналия век. А още през 1970 г. е докладван първият случай при човек.

„Подобно на хората, маймуните понякога се заразяват от малки животни“, обяснява Скинър – всъщност едно от по-големите скорошни огнища извън Африка беше в САЩ през 2003 г., при което 73 души бяха хванали инфекцията от прерийни кучета (бозайник от семейство Катерицови).

Въпреки че се въртят разни тревожни статистики, че болестта има смъртност от един на всеки десет, истината е малко по-сложна.

„Вирусолозите разпознават два щама на вируса на маймунската шарка“, казва Скинър. „Щамът Конго е по-тежък (до 10% смъртност) и вероятно по-предаваем при хората от западноафриканския щам.“

Но именно западноафриканският щам е отговорен за случаите, за които чуваме, и за него „смъртността се оценява на около 1%“, посочва Скинър. Това все пак не е идеално – всъщност е сравнимо с риска от смъртност от COVID, който вече уби много милиони хора – но е много по-успокояващ факт, ако случайно започнете да проявявате симптоми.

И в този ред на мисли…

Снимки на маймунска шарка при британски пациенти, май 2022 г

Какви са симптомите на маймунска шарка?

И така, за какво трябва да внимаваме? Симптомите започват седмица или две след заразяването, обяснява Санджая Сенанаяке, специалист по инфекциозни болести и доцент по медицина в Австралийския национален университет (АНУ), а първите признаци обикновено са подобни на тези при други вирусни инфекции.“

„При заразяване след 7-17-дневен инкубационен период започва грипоподобни сиптоми с висока температура за няколко дни, след което се появява и обрива“, продължава Сенанаяке. „Самият обрив е обширен и продължава до четири седмици като може да доведе до трайно обезобразяване.“

„Могат да възникнат пневмония, диария и засягане на очите“, добавя той, макар че „смъртността е ниска.“

Подобно на други поксвируси, обривът, който идва с маймунската шарка, може да изглежда като плоски лезии или големи пълни с течност мехури. При нея обаче шуплите обикновено са съсредоточени върху лицето, ръцете и краката, а не върху торса.

Докато маймунската шарка прилича на едрата по външен вид – смъртоносна болест, която убиваше милиони хора всяка година, преди да я премахнем с ваксини от лицето на планетата през 1980 г. – тя е по-малко заразна и много по-малко смъртоносна, пишат от СЗО.

Как се разпространява?

Ето добрата новина: доколкото знаем, маймунската шарка не се предава много.

„Заболяването се причинява от вируса на маймунската шарка, който е ендемичен в различни страни в Африка, но е причинявал огнища на други места и преди“, казва Дейвид Чарке, ръководител на катедрата по имунология и инфекциозни болести в АНУ и специалист по поксвируси.

„В миналото тези огнища сред хората са били ограничени, защото разпространението й сред нашия вид не е много ефективно.“

Това е така, защото предаването изисква близък контакт със заразен човек. „Виждали сме да се инфектират близки членове на семейството на болния или членове на домакинството му, както и на полагащи грижи в болниците“, казва Скинър. „Предаването наистина разчита на близък контакт, така че по-широкото население не е изложено на значителен риск.“

Има няколко потенциални начина за предаване, продължава Скинър: „В зависимост от стадия на инфекцията вероятно може да възникне респираторно или капково предаване на близко разстояние. Пряк контакт с лезиите вероятно също ще предаде вируса, който може пък да влезе през устата. Когато лезиите заздравеят, струпеите (които може също да пренасят вирус) могат да се отделят като прах, който може да бъде вдишван.“

Обикновено не се счита за болест, предавана по полов път, но най-скорошните случаи в Обединеното кралство са предимно сред гейове и бисексуални мъже, така че Агенцията за здравна сигурност на острова отбелязва, че може да се предава и при секс чрез контакт кожа в кожа.

Има ли лечение?

Когато SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19, се появи за първи път в края на 2019 г., светът беше изненадан. Но ситуацията с маймунската шарка не е същата: „Тя беше идентифицирана за първи път при хора през 1970 г. в Африка“, обяснява Райна Макинтайър, ръководител на програмата за биосигурност в Института Кирби в Университета на Нов Южен Уелс и експерт по грип и нововъзникващи инфекциозни заболявания. „Това е повторно възникваща болест, която причинява много големи огнища в Нигерия и ДРК от 2017 г.“

И това означава, че сме много по-добре подготвени, отколкото бяхме с COVID: „Има ефективни ваксини срещу маймунска шарка“, казва Макинтайър, като ваксините срещу едра шарка от второ и трето поколение – „и двете – живи вирусни ваксини.“

„Ваксините от трето поколение не се възпроизвеждат в тялото и могат да се използват при хора с проблеми с имунната система“, добавя тя. „Има и ефективни антивирусни средства срещу едра шарка. Би било разумно да гарантираме, че имаме тях и то в достатъчно количество и от двата вида, заедно с регулаторни процеси, за да борим евентуално разпространение от маймунска шарка.“

Известно е, че съществуващите ваксини срещу едра шарка са до 85% ефективни срещу маймунска шарка. В момента САЩ разполагат с достатъчно запаси, „за да ваксинират всички“ в страната, според Томас Ингълсби, директор на Центъра за здравна сигурност на Джон Хопкинс в The Atlantic, докато Обединеното кралство сега предлага ваксина срещу едра шарка на високорискови здравни работници и други, които са били потенциално изложени на вируса.

Въпреки че няма лечения, специфични за инфекцията, проучванията показват, че ваксината срещу едра шарка „може дори да бъде ефективна, когато се прилага след излагане на вируса“, ​​отбелязва Чарке. Подобно на много експерти, той препоръчва стратегия, известна като „пръстенна ваксинация“ за противодействие на разпространението на маймунска шарка. Вместо масова ваксинация, здравните власти идентифицират контактите на заразените хора и ги ваксинират превантивно – същата техника, която е била използвана за ликвидиране на едра шарка.

Ще има ли нова пандемия?

Отново – маймунската шарка не е COVID. И експертите казват, че все още няма нужда от паника.

„Докато новите групи от случаи на маймунска шарка в Обединеното кралство и Европа трябва да бъдат наблюдавани, няма причина за паника“, казва Фасели Кулибали, доцент в Института по биомедицина на Университета Монаш.

„Има няколко причини за това. Първо, начинът на предаване на вирусите от това семейство няма експлозивната сила на разпространение на респираторни вируси като SARS CoV-2 и грипния вирус.“

Нещо повече, структурата на поксвирусите ги прави, донякъде парадоксално, по-лесни за борене от другите. Те „са сред най-сложните вируси, заразяващи хората“, казва Кулибали, както и „експерти по намаляване на защитните системи на техния домакин.“

Но с тази сложност идват и недостатъците: „те са малко като слоновете от света на вирусите. Тяхната структура и репликация ги правят по-лесни за таргетиране. Всъщност десетилетия фундаментални изследвания разкриват редица цепнатини в бронята им.

Внезапното нарастване на броя на инфекциите по света, от Обединеното кралство до САЩ и Австралия, може да е доказателство за мутация, която улеснява още повече предаването – и изследователите вече работят усилено, за да проучат дали това е така. Но някои учени подозират, че може да има и други фактори в играта.“

„Нашето изследване показва, че отслабването на имунизацията от ваксинация срещу едра шарка може да допринесе за нарастващите огнища на маймунска шарка – изминаха повече от 40-50 години, откакто масовата ваксинация спря“, посочи Макинтайър.

Проф. Кулибали мисли същото: „Защо тези случаи се появиха сега в Европа, все още не е известно. Въпреки това, ясно е, че вирусът циркулира по-активно в Централна и Западна Африка от десетилетия, тъй като имунитетът към поксвирусите, предоставени от ваксината срещу едра шарка, намалява сред общото население.“