Така наречената „Кралица на Андите“ принадлежи към семейството на бромелиите, в което влиза и ананасът. Puya raimondii има същото бодливо качество на листата, но е много, много по-високо растение като може да достигне до 12 метра. Това го прави най-големият представител на семейство Бромелиеви в света.
За пръв път е описано от френския естествоизпитател Алсид д’Орбиня през 1830 г., въпреки че е класифицирано едва през 1874 г., когато ученият Антонио Раймонди го нарича Pourretia gigantea. По-късно, през 1928 г., е прекласифицирана в род Puya и получава видовото си име в чест на Раймонди.
Къде се среща?
В Андите – най-дългата континентална планинска верига в света. Въпреки това P. raimondii е ендемичен вид само в тревистите райони в Перу и Боливия, като обикновено се намира на височина между 3000 и 4800 метра и е обърнат на север.
Почти половината от общата популация на растението се намира на едно единствено място – регионалната защитена зона Титанкайок в Перу, за която се смята, че е дом на повече от 450 000 растения. Останалата популация обикновено е много по-разпръсната.
Какво прави вида специален?
Част от това, което прави Кралицата на Андите „харизматична“, е, разбира се, нейната височина – но това растение има нещо повече.
Изследователите подозират, че то може да е „протомесоядно“, което означава, че може да улавя и убива малки животни, но не може да ги смила. Въпреки че за доказването на тази теория трябва да се направят допълнителни изследвания, тя не е напълно изключена; за един вид от същия род, Puya chilensis, се смята, че има специален апетит към овце.
След това стои въпросът за особено дългия ѝ живот. P. raimondii може да живее по-дълго от някои хора, като продължителността на живота ѝ е между 80 и 100 години. Доста впечатляващо, но това не е всичко – тя цъфти само веднъж в живота си и то в самия му край. Но след като се покрие с пропорционално голям букет от бели цветове, създава и между 6 и 12 милиона семена.