shareit

Работи ли уринотерапията? Не, разбира се – но ето защо

| от |

Уринотерапията (или уротерапията) е практика, която съществува от много време, основана на идеята, че можем да пием урината, да се къпем в нея или да си я прилагаме по друг начин с цел подобряване и поддържане на здравето или дори лекуване на определени заболявания.

Колкото и необичайно да звучи на повечето хора, това е идея, която продължава да съществува и до днес. И като повечето неща от това естество, тя заживя свой собствен живот онлайн.

Но има ли доказателства, че уринотерапията работи?

За по-нетърпеливите – не, урината е отпадък и трябва да се остави да се отдели от тялото. Сега можете да разгледайте другите ни текстове, имаме много интересни.

За по-любопитните – ето детайли.

Konstantinderafrikaner

Картина, на която лекарят Константин Африкански приема колби с урина за диагностика

Произход

Преди съвременната медицина различните култури са имали иновативни начини за управление на здравето. Твърди се, че ранните египтяни, китайци, индийци, ацтеки и римляни са използвали урината за лечение на различни заболявания, като например рани от битки или за избелване на зъби.

Има някаква логика в тези практики. Например, урината е удачен вариант за измиване на рани, ако нямаме достъп до чиста вода. Ако нямаме противогаз пък, парцал, напоен с урина, може да се използва за филтриране на отровата по време на атака с хлорен газ – подход, открит и често прилаган през Първа световна война.

В исторически план тези употреби са били оправдани само в контексти, в които не е била налична медицинска алтернатива. Но въпреки това някои продължават да препоръчват използването на урина за различни заболявания днес.

С нашите настоящи възможности за лечение, няма причина да се ангажираме с каквато и да е форма на уринотерапия. И няма научни доказателства, че пиенето на урина или участието в някаква друга терапия с урина имат ползи.

Във всеки съвременен контекст има по-хигиенични и ефективни решения от уринотерапията – независимо от заболяването или проблема, които се лекуват. Ако търсите терапевтична полза от някое от съединенията, открити в урината, най-добре е да го вземете от аптеката, а не от чаша в тоалетната!

Какво има в урината?

Урината се отделя от бъбреците, докато те филтрират кръвта, запазвайки това, от което тялото се нуждае, и премахвайки отпадъците под формата на урина, която се съхранява в пикочния мехур, докато не я премахнем по познатия начин.

Урината е 95% вода. Останалите съставки включват урея (2%) и креатинин (0,1%) – разпаден продукт от мускулния и протеиновия метаболизъм – заедно с микроелементи като различни соли и протеини.

Уреята е безопасно органично съединение, което се среща естествено, когато протеините се метаболизират. Формули на основата на урея могат да бъдат намерени в лосиони за омекотяване на кожата и ноктите, които действат като овлажнител и спомагат за подобряване на бариерната функция на кожата.

Въпреки това, въпреки че уреята присъства в урината, нейната концентрация е твърде ниска, за да предложи някаква терапевтична полза.

Освен урея и креатинин, в урината могат да се открият повече от 3000 различни съединения. Това означава, че както продължаваме да научаваме все повече и повече за пикочната система, в един момент може да се окаже възможно да гиагностицираме голямо разнообразие от здравословни проблеми, включително рак, чрез прост тест на урината.

Могат ли терапиите с урина да са вредни?

В някои случаи общественият интерес към терапиите с урина е бил толкова силен, че се е налагало правителствата да въвеждат изрични забрани.

Факт е, че отделената урина може да бъде доста вредна.

Има само няколко начина, по които тялото може да премахне отпадъците от системата си и това става основно чрез урина, изпражнения и пот. Това означава, че урината може да съдържа токсини от околната среда и други гадости, които тялото ви е работило усилено, за да премахне. Някои лекарства също се екскретират в урината, така че пиенето може да натрупа токсични нива на тези лекарства. В някои случаи урината може да съдържа и патогенни бактерии, които при поглъщане могат да причинят сериозна диария, гадене, повръщане, разстроен стомах и инфекции.

И не, уринирането върху рани, за да заздравеят по-бързо не се препоръчва.

Дори пиенето на урина в ситуация на оцеляване не е толкова полезно, колкото често се представя. Въпреки че може да има някакъв смисъл да върнете течността във вашата система, в същото време повторното въвеждане на екскретирани соли няма да е от полза за хидратацията.

Освен това, тъй като все пак сте дехидратирани, така или иначе няма да отделяте много урина, така че пиенето на урина в ситуация на оцеляване е малко вероятно да бъде жизнеспособна опция.

Стерилна ли е урината?

В повечето случаи само много ниски нива на бактерии се екскретират в урината. Но идеята, че тя може да е стерилна, е просто мит. Думата стерилен означава „напълно чист и без замърсявания и бактерии“.

Тялото ни е пълно с (естествени) бактериални колонии, които поддържат здравето ни и подпомагат общите ежедневни функции. Това означава, че по-голямата част от нашето тяло не е стерилна – и пикочният мехур не е изключение.

Високото ниво на бактерии обикновено се свързва с инфекции на пикочните пътища. Независимо от това, има непрекъснато нарастващ набор от изследвания, които идентифицират всички видове здрави (отното естествени) бактерии в нашия пикочен мехур, които могат да бъдат екскретирани в урината на здрави хора.

Пикаенето под душа също не е добра идея, тъй като урината може да причини инфекции, ако влезе в контакт с някакви рани по краката ви. Тази практика може дори да влоши разстройства като свръхактивен пикочен мехур или инконтиненция (спонтанно изпускане на урина и/или фекалии), като накара мозъка ни да асоциира течащата вода с „нуждата от пикаене“. Това засяга особено жените, тъй като тяхната анатомия в тазовата област просто не е предназначена да уринира в изправено положение.

Докато сме прави, може да е трудно за мускулите ни да се свиват и отпускат правилно или дори да забавят струята. Това означава, че пикочният мехур може да не е напълно изпразнен, което увеличава вероятността от инфекции.

Изводът е, че няма научно подкрепени ползи от терапиите с урина. Ако се нуждаете от конкретно лечение, трябва да говорите с личния си лекар, а не да се обръщате към потенциално опасни и доказано непродуктивни методи.

Ако пък случайно приемете урина (красотата на живота е в това, че всичко се случва…), обадете се на 112 за съвет.

 
 
Коментарите са изключени за Работи ли уринотерапията? Не, разбира се – но ето защо

Повече информация Виж всички