Портата на Плутон: Древната врата към един все още смъртоносен подземен свят

В Турция има място, където от земята излизат странни изпарения, които древните гърци и римляни са използвали в ритуалите си към боговете на подземния свят. Това място, известно като Портата на Плутон, е смъртоносната граница между два свята.

Вратата на Плутон е чудесен пример за плутонион – религиозен храм, посветен на бог Плутон (първоначално Хадес, но в крайна сметка името става синоним на самия подземен свят). Той е преоткрит край град Памуккале в Югозападна Турция през 2013 г., след като италиански археолози проследяват маршрута на термален извор.

Според историческите източници се знае, че тази порта към Ада се намира някъде в Хиераполис, който е основан през 190 г. пр. н. е. от Евмен II, цар на Пергамон. Градът е бил оживено място, известно като център за лечение, тъй като лекарите вярвали, че термалните извори, които излизат от недрата му, имат лечебни свойства, които могат да излекуват болните и да облекчат тези с хронични оплаквания. В крайна сметка градът е подарен на Римската република след смъртта на последния цар на Пергамон Аталид през 133 г. пр. н. е.

Въпреки че по-късно Хиераполис изиграва важна роля за разпространението на християнството през I в. от н. е., храмът на Плутон остава място, където древните хора могат да общуват с хтоничните богове – боговете на подземния свят.

Храмът бил построен с порта и заобикаляща го арена, която водела към самата пещера. На посетителите било забранено да влизат във вътрешността, но те можели да седят на издигнати седалки и да наблюдават работата на жреците, които при изгрев слънце водели бикове през арената към портата – там животните след кратка борба и бързо умирали, докато жреците оставали невредими.

Посетителите можели дори сами да участват в този ритуал: те можели да си купят малки животни (с приходите от които се подпомагала издръжката на храма по същия начин, както в един съвременен музеен магазин за сувенири), които след това да пуснат на арената. След като попадали в нея, животните се поддавали на хадейския дъх на смъртта – оставяйки зрителите озадачени и изумени.

За това разказва Страбон, известен гръцки географ, философ и пътешественик, който твърди: „Това пространство е изпълнено с толкова мъглива и гъста пара, че човек едва вижда земята. Всяко животно, което премине вътре, загива незабавно. Хвърлих там врабчета и те веднага паднаха и умряха.“

Изпаренията, които излизат от пещерата, и днес все още са толкова силни, че птиците понякога падат, ако се приближат твърде много.

Археологически доказателства сочат, че „вратата“ е функционирала до 4 век сл. н. е., но и след това мястото е спорадично се е посещавало през следващите два века. Храмът е разрушен през 6 век от н. е. от земетресения.

Тези смърти са причинени от газовете, които съпътстват термалните води, излизащи от пукнатина в пещерата. През 2018 г. изследователи проучват този газ – вулканичен въглероден диоксид (CO₂) – и установяват, че концентрацията му в атмосферата варира в зависимост от това колко близо се намирате до входа. В арената, където животните са били принасяни в жертва, нивото на CO₂ може да бъде между 4 и 53% в зависимост от това колко близо сте до входа на пещерата и от височината ви над земната повърхност.

Колкото по-близо сте до пода, толкова по-силна е била концентрацията. По същество, изпаренията образуват езеро от невидими токсични газове и са толкова силни, че могат да убият човек в рамките на една минута, след като е изложен на въздействието им.

Самите жреци успявали да издържат на ритуала само защото били по-високи от биковете и другите животни, които принасяли в жертва.

Въпреки това излагането на въглероден диоксид в заобикалящата ги атмосфера ги е карало да са малко надрусани и понякога да халюцинират.