Дивите прасета от Чернобил са в центъра на дългогодишна научна загадка. Докато радиоактивността на елените в региона предсказуемо намалява през десетилетията след инцидента, дивите свине остават изненадващо радиоактивни.
Това е така, защото, оказва се, те са облъчени не само от печално известната катастрофа от 1986 г., но и от опитите с атомни бомби от 60-те години на миналия век.
Загадка е разгадана през 2023 г. от екип учени от Виенския университет и Университета „Лайбниц“ в Хановер, които успяват да проследят произхода на радиоактивността с помощта на съвременни измервания.
При аварията в Чернобил през 1986 г. са изхвърлени значителни количества цезий-137 – радиоактивен изотоп с период на полуразпад малко над 30 години. Тъй като от инцидента са минали повече от три десетилетия, може да се очаква, че нивата на изотопа са спаднали с поне 50%.
Този спад обаче не се наблюдава в месото от дивата свиня; нивата ѝ на радиация са останали почти постоянни.
С помощта на по-прецизни измервания екипът успява да установи, че всъщност в случая става въпрос за друг подобен изотоп: цезий-135, който има много по-дълъг период на полуразпад. Това досега не е било оценено, тъй като изотопът е много труден за измерване.
„Тъй като той има толкова дълъг период на полуразпад и рядко се разпада, не може просто да се открие с детектори за радиация. Трябва да се работи с масспектрометрични методи и да се положат сравнително големи усилия, за да се разграничи точно от другите атоми“, казва в изявлението си професор Георг Щайнхаузер, експерт по радиация, който през 2022 г. се премества от университета Лайбниц в Хановер във Виенския университет.
„Ние успяхме да направим точно това“, добави той.
Стана ясно, че дивите прасета от Чернобил все още са били натъпкани с цезий-135, поради което месото им все още е произвеждало високи нива на радиоактивност. Това обаче поражда въпроса защо точно тази твар е засегната, а сърните и другите диви животни – не.
Най-вероятно причината е свързана с диетата на дивите свине, която се състои от еленови трюфели – гъбички, които се намират на 20 до 40 сантиметра под земята. Цезият се просмуква в почвата много бавно, така че подземните трюфели едва сега поглъщат цезия, който е бил освободен при инцидента в Чернобил.
Едновременно с това еленовите трюфели все още са заредени с цезиеви изотопи от опитите с ядрени оръжия по време на Студената война.
Поради тази двойна доза бавно освобождаваща се радиация нивата на замърсяване при свинете остават относително постоянни в продължение на десетилетия, докато останалите диви животни в Чернобил успяват да се възстановят – и дори да се развиват.
„Ако се съберат всички тези ефекти, може да се обясни защо радиоактивността на еленските трюфели – а впоследствие и на прасетата – остава относително постоянна през годините“, обяснява Щайнхаузер. „Нашата работа показва колко сложни могат да бъдат взаимовръзките в природните екосистеми, но и, че отговорите на подобни загадки могат да бъдат намерени, ако имаме правилния подход.“