Най-ранното пиле: Видът, който даде началото на птиците, каквито ги знаем днес

Много преди Антарктида да се превърне в ледената пустиня, която познаваме днес, тя е била гора… и дом на един от най-ранните съвременни видове птици на Земята: Vegavis iaai.

V. iaai се развива във водите на Антарктида през периода креда преди около 69 милиона години. Неговите непълни вкаменелости озадачават учените от десетилетия и предизвикват спорове дали наистина е бил ранен прародител на днешните патици и конкретно гъски.

През 2011 г. изследователите откриват череп на вида, което им позволява да анализират изцяло неговите характеристики. Наскоро публикуваните им резултати разкриват, че видът е имал форма на мозъка, подобна на тази на съвременните птици, ясно изразена структура на клюна и силни челюстни мускули, подходящи за подводен лов.

Изследователите все още уточняват мястото на създанието в еволюционната история и се надяват, че бъдещите открития на фосили ще дадат по-ясна представа за това как видът е оцелял след масовото измиране, което слага край за повечето динозаври.

Намиране на вкаменелостите в Антарктида

През 1992 г. на остров Вега на ледения континент е открита първата вкаменелост на Vegavis iaai. Той датира отпреди около 68 милиона години, от периода Креда – геоложка епоха, в която са се появявали някои от най-популярните днес динозаври, включително Тиранозавър рекс и Трицератопс. През този период Антарктида е била буйна дъждовна гора със средни температури от 20 градуса през лятото.

Краят на периода Креда настъпва, когато популярният астероид удря Земята и стартира изчезването на неавианите динозаври. Много учени са предполагали, че съвременните птици са еволюирали в отговор на това масово измиране – но откриването на V. iaai преобръща тази идея.

Остров Вега в Антарктида, където е открита първата вкаменелост на V. iaai.

„Изследванията, които разглеждат геномни сравнения на съвременните птици, предвиждат, че най-ранната дивергенция е станала преди това масово измиране“, казва за Live Science съавторът на изследването Кристофър Торес, палеонтолог от Тихоокеанския университет в Стоктън, Калифорния, САЩ. „Но техните фосилни данни са изключително оскъдни.“

Джулия Кларк, палеонтолог от Тексаския университет в Остин, първа описва V. iaai като прародител на съвременните птици, особено на водоплаващите. Други учени обаче се усъмняват в това откритие, позовавайки се на липсата на череп във фосила от 1992 г.

„[Първоначалната вкаменелост] е просто съвсем различна част от скелета. А когато става въпрос за птици, черепът има много филогенетични или информационни характеристики, които ни казват какъв е той“, казва пред Live Science съавторът на изследването Патрик О’Конър, еволюционен биолог от Университета в Охайо, САЩ.

След това, през 2011 г., е открит фосилизиран череп на V. iaai, което вече дава възможност на изследователите да позиционират по-добре птицата в еволюционния спектър.

Време е за анализ

Цифрова реконструкция на черепа на Vegavis iaai.

С помощта на 3D реконструкция изследователите установяват няколко ключови характеристики на птицата. Първо, те откриват, че тя има форма на мозъка и структура на клюна, характерни за съвременните птици. Възрастта на черепа е между 68,4 и 69,2 милиона години, което предполага, че съвременните птици са се развили преди изчезването на динозаврите.

Анализът показва също, че V. iaai е имал силни челюстни мускули, подобни на днешните гмуркащи се птици. Тези доказателства подкрепят връзката му със съвременните птици, но не определят категорично вида като прародител на патиците и гъските.

„Изглежда, че Vegavis е бил малко странна патица“, казва пред Live Science Даниел Ксепка, палеонтолог от музея „Брус“ в Кънектикът, САЩ. „При условие че филогенията е правилна, патешката човка трябва или да е еволюирала през периода Креда, но да е била загубена от Vegavis, или да е еволюирала многократно независимо. Ще бъде интересно да видим дали бъдещите вкаменелости ще потвърдят някой от тези сценарии.“

Докато тече анализът на V. iaai, изследователите се надяват да съберат повече вкаменелости както от флората, така и от фауната от периода Креда в Антарктида, за да разберат по-добре как видовете там са еволюирали и оцелели през едно от най-големите изтребления в историята на Земята.