Колко човешки видове са бродили по Земята? Повече, отколкото си мислите

Освен Хомо сапиенс, на Земята са живели поне още осем вида от нашия род: Хомо хабилис, Хомо рудолфензис, Хомо еректус, Хомо антецесор, Хомо хайделбергензис, Хомо наледи, Хомо флорезиензис и неандерталец. Освен това вероятно в бъдеще ще открием и още.

Всички тези животни (в това число и ние) видимо принадлежат към рода Хомо, който идва от латинското название на „човек“. Членовете на този род са част от група, наречена хоминини. Това не бива да се бърка с хоминиди – което са съвременните хора и останалите живи човекоподобни маймуни, като шимпанзета, бонобо, горили и орангутани.

Всички членове на рода са близки до съвременните хора (относително казано), като принадлежат към същия род като нас – точно както тигрите, лъвовете, ягуарите и леопардите принадлежат към рода Пантери.

Всички те, с изключение на Хомо сапиенс, са и изчезнали, но е имало моменти, в които сме обитавали свят, споделен от няколко човешки вида. Нашият вид дори се е кръстосвал с някои от тях – и това далеч не е било само за една нощ.

Имайте предвид, че нито един от тези видове не е еволюирал директно един от друг в линейно развитие: Хомо еректус не се е превърнал внезапно в Хомо сапиенс един ден все едно са покемони. Ех, да беше толкова просто. Човешкото родословно дърво е объркано, дълбоко заплетено и сложно – да не говорим, че е пълно с пропуски поради фрагментарните изкопаеми.

Въпреки това знаем много за някои от видовете Хомо, които са скитосвали из планетата през последните няколко милиона години.

Homo habilis

Най-ранният известен представител на рода е Homo habilis, който еволюира преди повече от 2,4 милиона години. Вкаменелости от този вид са открити в днешна Танзания, Кения, Етиопия и Южна Африка, което показва, че някога те са живели в значителна част от Източна и Южна Африка.

Те са ключови герои в историята на еволюцията на хоминините, тъй като мозъкът им е бил по-голям от този на другите маймуни, което бележи важен етап в развитието на сложното поведение. Познати още като „сръчни хора“, те са били опитни производители на каменни инструменти.

Повечето изследователи смятат, че хабилис е бил двукрак и е ходил изправен, въпреки че по нашите стандарти би изглеждал сравнително маймунски. След появата на този вид човешката еволюция се ускорява – по причини, които остават неясни.

Homo rudolfensis

Първите известни останки на Хомо рудолфензис са открити през 1972 г. покрай езерото Туркана в Източен Рудолф, Кения. Видът е живял преди 2,4-1,8 млн. години, приблизително по същото време като хабилис в подобни части на Африка.

В анатомично отношение той също е бил сравнително сходен с хабилис, въпреки че фосилните доказателства показват, че видът е имал значително по-голям череп. Тази прилика е довела до дебати сред палеоантрополозите относно класификацията и еволюционните взаимоотношения на тези ранни хоминини.

Homo erectus

Хомо еректус вероятно е един от най-значимите и успешни хоминини, живели някога, в зависимост от това как дефинирате тези термини.

Той несъмнено е най-дълго оцелелият хоминин, като доказателствата сочат, че е живял преди от 1 890 000 до 110 000 години – това са почти 2 милиона години, в сравнение със съвременните хора, които съществуват едва от 200 000 до 300 000 години.

Еректус е първият известен хоминин, който е мигрирал от Африка. Това постижение е дало на вида огромно географско разпространение, като вкаменелостите показват, че е обхващал Африка, Азия и Европа. За пръв път има сериозни доказателства, че е бил и първият вид, който е контролирал огъня.

Останките му показват, че е бил и изключително разнообразен вид, което не е изненадващо предвид огромния му географски и времеви обхват. Повечето екземпляри обаче имат признаци на човешко тяло, като удължени крака и по-къси ръце в сравнение с торса.

Homo antecessor

Хомо антецесор или Предшестващ човек е живял преди около 800 000 до 1,2 милиона години в Европа.

След като през 1994 г. за първи път са открити останките му в пещерата Гран Долина в Испания, те са официално описани като последния общ предшественик на съвременните хора и неандерталците. По-късната работа показа, че това не е точно така, въпреки че те може би са разклонение на хоминините, което се е формирало точно преди разделението между съвременните хора и неандерталците.

Homo heidelbergensis

Вкаменелостите показват, че Хомо хайделбергензис – Хайделбергският човек – е живял преди около 700 000 до 200 000 години в Африка, Европа и вероятно в Азия.

Видът е имал смесица от черти, наблюдавани както при по-ранни хоминини, като еректус, така и при по-късни видове, като сапиенс. Точно както предполагат тези характеристики, той е бил преходен хоминин, който е разполагал с относително голям мозък, можел е да изработва сложни инструменти и е обитавал разнообразни среди.

Homo naledi

Останките на Хомо наледи – едно от най-новите попълнения в бандата – са открити за първи път през 2013 г. при изследване на пещерната система Райзинг Стар в Люлката на човечеството, Южна Африка.

Ранният анализ предполага, че наледи е живял преди милиони години, благодарение на сравнително малкия размер на мозъка му. Последвалото датиране обаче разкрива, че се припокрива с Хомо сапиенс преди около 250 000 години.

Видът се превърна в един от най-противоречивите персонажи в тази група на изчезналите хора, защото системата от пещери Райзинг Стар съдържа скални рисунки и украсени гробове, които според някои са създадени от наледи. Пещерата също така предполага, че видът е погребвал своите мъртви, което предполага, че е имал развита емоционална интелигентност. Това твърдение е забележително, тъй като наледи е имал мозък, не много по-голям от този на шимпанзе. Всъщност е толкова забележително, че всъщност много палеоантрополози не го приемат.

Homo floresiensis

Хомо флорезиензис – Флоренски човек – е един от най-уникалните хоминини. Наричан „хобит“, видът е бил висок малко над 1 метър и е имал малък мозък.

Не позволявайте обаче малкият им ръст да ви заблуди, че са били стари – те са живели на индонезийския остров Флорес само преди 100 000 до 50 000 години, докато в региона не са пристигнали съвременните хора. Това означава, че има вероятност да сме се сблъскали с този вид на живо.

Някои антрополози изказват предположения, че Флоренския човек може все още да живее на малкия индонезийски остров въз основа на народните предания на местния народ лио. Това обаче е доста смело твърдение, което не се харесва на много други изследователи.

Homo neanderthalensis

Популярният неандерталец е нещо като „сестрински вид“ на Хомо сапиенс. Генетично ние сме 99,7% идентични и е пределно ясно, че между видовете отново и отново е имало необуздано кръстосване.

През изминалите години неандерталците често са били представяни като тъпоглавия „пещерен човек“, братовчед на сапиенс. Все повече доказателства обаче показват, че те са били артистични, адаптивни и всъщност високоинтелигентни.

Видът изчезва преди около 40 000 години по причини, които се обсъждат горещо от учените. Някои антрополози смятат, че може да е заради климатични промени или епидемия от болести, докато други обвиняват Хомо сапиенс, че ги е надвил или е внесъл тропически болести при миграцията си от Африка.

Някои дори твърдят, че гибелта на неандерталците може да е била причинена от геноцид от страна на съвременните хора.

Homo sapiens

Накрая, но не на последно място, е разумният човек, тоест ние.

Този вид се е появил преди около 300 000 до 200 000 години, но едва преди 100 000 години формата на мозъка им е станала „модерна“ като на днешните индивиди. Сапиенс се появява за първи път в Африка и след това населява всички континенти на Земята. Благодарение на тази им склонност към изследване те дори са кацали няколко пъти на Луната и имат планове скоро да се върнат.

Те са и единственият жив представител на рода Homo. През живота си на тази планета успяват да се покажат като приспособими, креативни, интелигентни, социални, силно конкурентни като имат също потенциала да бъдат жестоко агресивни.

Тази необичайна комбинация от характеристики означава, че Хомо сапиенс имат донякъде парадоксална природа. Въпреки че са достигнали невероятни културни върхове и голям технологичен напредък, те са разтърсвани от конфликти в рамките на собствения си вид и са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани с въздействието им върху околната среда.