Кога е най-доброто време да се пенсионираме според науката
В Канада до 2008 г. пенсионирането става на 65-годишна възраст. И не, че 65 е била стандартната възраст или тази, на която се е предполагало, че човек ще се пенсионира – буквално човек е могъл да спре работа и да мине на обществена издръжка след като удари 65.
Почти десетилетие и половина по-късно делът на хората във Великия бял север, които работят над тази възраст, е най-малко един на всеки четирима. На юг от границата съотношението е още по-високо: почти половината американци на възраст между 60 и 75 години планират да работят на непълен работен ден след пенсиониране, а близо една трета казват, че ще се пенсионират или след 70-годишна възраст, или изобщо няма да се пенсионират.
Лесно е да видим това нарастване на броя на възрастните служители като отражение на съвременната антиутопия, в която се намираме през 2022 г. – и има известна логика в това: през последните 20 години станахме свидетели на три отделни рецесии и една пандемия, всичките от които повлияха на финансовата сигурност на възрастните хора. Но също така има някои оправдания за повишаване на възрастта за пенсиониране, които звучат направо идилично: хората са по-здрави от всякога, живеят по-дълго от всякога, и 65 постепенно спира да изглеждат толкова голяма възраст.
„При по-голяма продължителност на живота има логика възрастовият маркер за старост да също да върви нагоре“, пише Томас Класен, професор в Училището по публична политика и администрация на Йоркския университет, в скорошно есе за The Conversation. „Последното канадско преброяване установява, че в Канада има повече от 9000 столетници, предимно жени, всяка от които е на този етап е определяна за стара през почти една трета от живота си.“
Но ето въпросът: на кого му е било по-добре? На бабите и дядовците в Канада, които живеят с пенсиите си от момента, в който стигат 65? Или днешните деца, за които „пенсионирането“ може да изглежда толкова реалистична перспектива, колкото „да притежават собствен дом“?
Е, добрата новина е, че науката се е заела с този въпрос. Лошата новина? Резултатите не биха могли да бъдат по-противоречиви.
Трябва ли да се пенсионираме рано?
„Ранното пенсиониране… може да удължи живота на човек“, пише Остин Фракт, професор в катедрата по здравно право, политика и управление в Училището по обществено здраве на Бостънския университет и главен изследовател в катедрата по здравна политика и управление в Харвардското Училище по обществено здраве, в публикация от 2018 г. за изследователския блог за здравни услуги The Incidental Economist.
Фракт пише след холандско проучване, което свързва ранното пенсиониране с по-дълъг живот: в него изследователите установяват, че мъжете в проучването, които са се пенсионирали на възраст между 55 и 65 години, са имали риск да умрат 2,6 процентни пункта по-малък от все още работещите им сънародници.
И тези резултати далеч не са изолирани. Проучване в САЩ от 2014 г. установява, че пенсионирането 7 години по-рано намалява риска от сериозни заболявания като диабет или сърдечни проблеми с една пета; проучване от 2018 г. в Израел свързва работата след типичната възраст за пенсиониране с по-лоши здравни резултати; и според пан-европейски анализ от 2022 г., „пенсионирането както на нормалната, така и на ранната възраст значително подобрява всички здравни аспекти.“
Нещата изглеждат доста ясни, нали? Ето обаче нещо важно – има много други проучвания, които са стигнали до точно обратните изводи.
Трябва ли да се пенсионирате късно?
„Ние открихме, че пенсионирането една година по-късно е свързано с 9% по-нисък риск от смъртност“, казва Ченкай Ву, водещ автор на проучване от 2016 г. за връзката между пенсионирането и дълголетието и тогавашен докторант по обществено здравеопазване, в интервю за Harvard Business Review.
„Ние контролирахме типичните променливи – пол, етническа принадлежност, възраст, образование, семейно положение и богатство – и взехме под внимание по-подробни променливи, свързани със здравето или начина на живот, като консумация на цигари и алкохол, физически упражнения, индекс на телесна маса, оценки на здравето и увреждания. След това оценихме редица хронични състояния, като диабет, хипертония и сърдечни заболявания. От всичко това в крайна сметка установихме, че възрастта за пенсиониране е свързана със смъртността.“
И отново, проучването не е само: това заключение – че работата след нормалната възраст за пенсиониране може да бъде от полза за нашето здраве – се отразява и в проучване от 2020 г. от Амстердам, в което неврологът Даниел Левитин предполага, че най-добрият вариант е изобщо да не се пенсионираме…
„Дори и да сте с физически увреждания, най-добре е да продължите да работите, било то на платена служба или като доброволец“, пише той в книгата си от 2020 г. „Успешно остаряване: Невролог изследва силата и потенциала на нашия живот“.
„Твърде много време, прекарано без цел води към нещастие. Бъдете заети! Но не с натоварена работа или тривиални занимания, а със смислени дейности.„
И със сигурност е вярно, че пенсионирането не е за всеки. Приблизително един на всеки четирима души се връща на работа, след като се пенсионира като мнозинството от тях изглежда не са водени от финансови нужди. Бизнесът също може да се възползва от работна сила, която отказва да остарее без работа, като екипи, съставени от няколко поколения, са по-продуктивни, правят по-малко грешки и споделят повече положителна обратна връзка между членовете си.
Кога трябва да се пенсионираме – рано или късно?
Истинският отговор е, че зависи. „Много хора си вадят извода от нашето проучване, че ако се пенсионираме рано, ще умрем рано; ако се пенсионираме късно, да умрем късно“, каза Ву. „Но това всъщност не е основното послание, което искаме да предадем. Въпросът, който наистина искаме хората да си зададат, е „Какво представлява работата?“
Няма вълшебна възраст, на която пенсионирането ще ви накара да живеете по-дълго, ще ви направи щастливи и здрави, ще ви даде чиста кожа и ще възстанови баланса на чакрите ви – всичко се свежда до това какво правите с наскоро освободения си график.
„Нашата теория е, че по-късното пенсиониране може всъщност да забави влошаването на физическата и когнитивна функция на човек, защото работата поддържа ума и тялото активни“, казва Ву. „Ако останете активни и социално ангажирани, това помага да поддържате когнитивните и физическите си способности.“
И от другата страна на дебата, предупрежденията са същите. „Изтъкването на причинно-следствения ефект от пенсионирането върху здравето не е лесно“, казва Фракт. „В края на краищата някои хора се пенсионират именно защото са с влошено здраве. Така без внимателен анализ може да заключим, че пенсионирането причинява лошо здраве и по-ранна смърт.“
Но когато се задълбаем в дейностите на здравите пенсионери, започваме да разбираме защо ранното напускане на работа може да е от полза за продължителността на живота. „Физическата активност е свързана с превенция на заболявания и намалена смъртност при възрастните хора. Липсата на време, може би поради работа, е основната причина много възрастни да не спортуват“, обяснява Фракт. „Пенсионерите са по-склонни да спортуват и тези, които го правят, са по-добре от останалите. Едно проучване установява, че те спят повече и прекарват повече време в домакинска работа и градинарство – две занимания с повече активност от работата на бюро.“
И така, каква е идеалната възраст за пенсиониране? Отговорът е когато ви се прииска при условие, че можете. Може би само 5 години след като сте започнали работа; може би, като японския лекар Шигеаки Хинохара, който е работил по 18 часа на ден до смъртта си на 105 години… Просто се свежда до един въпрос: ще бъдете ли по-здрави, по-щастливи и по-социално ангажирани в работата или извън нея?
„Става въпрос наистина не за работната или пенсионната възраст сама по себе си“, казва Ву. „Дали можете да намерите занимание, което ви носи същите ползи като работата, това е най-важното.“
