Какво всъщност се случва с телата, дарени на науката

Ръководителя на отдела по анатомията в Медицинското училище в Брайтън и Съсекс в Обединеното кралство, професор Клеър Смит ще ни обясни. След като участва в създаването на най-модерния 3D модел на женската анатомия и с богат опит в работата с човешки трупове, Смит е изключително добре запозната с процеса на даряване, който, както обяснява тя, все още ни учи на нови неща за човешкото тяло и днес.

Дарих тялото си на медицината и починах. Сега какво?

Клеър Смит: Е, първо, наистина съжалявам, че сте починали. Надяваме се, че приживе сте казали на някой от семейството си, че това е вашето желание, и сте подписали формуляр за съгласие, че искате да дарите тялото си. Трябва да направите това, когато сте живи в Обединеното кралство и Ирландия, където има система за съгласие от първо лице. Но процесът не е такъв в целия свят. После след като умрете, ваш близък роднина или член на семейството ви трябва да се свърже с местното медицинско училище.

Въз основа на това, от което сте починали, и медицинската ви история, съответната държавна администрация, която отговаря за този процес, ще направи преценка дали тялото е подходящо за даряване. Има някои заболявания, които не можем да приемем, защото или тялото не се балсамира много добре, или представлява риск за здравето и безопасността на тези, които биха работили върху него. След като тялото бъде прието, администрацията ще организира погребалните служби да го транспортират, обикновено в рамките на 5 дни.

Дарените тела остават ли цели или понякога се използват на части?

Това вече е въпрос на търсене и предлагане и също така зависи вие приживе на какво сте се съгласили. Така че дадено лице може да избере дали можем да правим изображения, дали имаме съгласие да запазим части от тялото му и т.н. Или пък медицинската му история може да направи това тяло по-подходящо за обучение на хирурзи, например, или за обучение в някой от бакалавърските дисциплини. Всички тези фактори се оценяват от някой като мен и в зависимост от това за какво ще бъде използвано, тялото ще бъде или балсамирано, или замразено.

Защо имаме нужда от човешки донори?

В този момент нямаме нищо, което да имитира достатъчно успешно човешкото тяло. Има невероятни 3D модели, които използваме в преподаването и обучението, да. Но няма нищо, което да възпроизвежда сложността на 3D формата толкова добре, колкото истинско човешко тяло. Освен това, въпреки че имаме учебници, ние всички сме уникални и всъщност нашите лекари, зъболекари и хирурзи трябва да се учат от тази разлики, а това може да се получи само чрез изследване на истински човешки тела.

Как дарените тела се използват в обучението по хирургия?

Те позволяват на хирурзите да се упражняват в процедури, които не могат да бъдат възпроизведени върху симулационни модели или животински тъкани. Става въпрос за сложни неща на наистина високо ниво, а не просто да се научиш да шиеш артерия или нещо подобно.

Хирурзите също работят с донори за разработване на нови операции. Така че може да дойдат при нас и да кажат: „Имам наистина сложен случай, ето какво искам да направя. Имате ли донор, който може да е подходящ, върху който да опитам тази процедура?“ Защото никога преди такава операция не е правена.

Как донорските организации участват в обучението на студентите по медицина?

На някои тела се правят дисекции от студенти, така че те получават наистина близък опит с ножа и с различни части на тялото. Те може да са студенти по медицина, студенти по здравеопазване, медицински сестри, физиотерапевти… Или пък наш екип може да създадат нещо, което наричаме „просекции“, при което опитен анатом прави красива дисекция, така че студентите да могат да изследват пространствените взаимоотношения на различните структури в тялото.

А какви изследвания се правят?

Относно изследванията, студенти, мед. персонал или хирурзи може да дойдат при мен и да кажат: „Клеър, всеки път, когато правя тази операция на коляно, виждам този малък кръвоносен съд тук. Не е в „Анатомия на Грей“ (1858, 42-ро издание, Elsevier). Имате ли налични 50 колена, върху които мога да работя, да дисектирам и да се опитам да разбера откъде и накъде отиват тези връзки или артерии?“ Подобни изследвания могат да доведат до нови знания, които ще завършат в учебниците.

Появяват ли се неочаквани неща при дисекциите?

Хората умират от какви ли не неща, като за мнозина смъртта е свързана с отказ на мозъка, сърцето или белите дробове. Но се случва, когато правим дисекция на донори да намерим неща, които те никога не са подозирали, че имат. Можем да намерим естествени вариации в конструкцията на телата, като например артерия или вена, където не трябва да бъде, или органи, където не им е мястото… Друг път пък може да открием тумор или нещо, което никога не е попадало в медицинските им досиета.

Защо хората даряват?

Когато попитахме донорите (за проучване) защо са дарили телата си, мнозинството казаха, че е по алтруистични причини – за да помогнат на здравните работници и на широката общественост. Наскоро и за първи път също видяхме процент от лица да казват, че е по финансови причини, тъй като за дарените тела медицинските училища наистина покриват всички свързани разходи за погребение.

Ако хората искат да дарят телата си на науката, какво е най-доброто нещо да направят?

Най-важното е да го обсъдите с приятелите или семейството ви, защото няма автоматична система, така че процесът ще изисква някой да се обади в медицинско училище. Ако сте извън Обединеното кралство, свържете се с някое медицинско училище или университет онлайн и питайте. Ако те собствено нямат система за привличане на трупове, ще знаят кой има.