Как отварите на вещиците помогнаха на модерната медицина

Няма по-емблематичен образ на магьосничеството от този, който Шекспир ни представя в началото на Макбет. Всеки път когато стане въпрос за вещици, става въпрос и за класическата тропа, където те бъркат казани, пълни с най-различни цветни съставки: отровни жаби, животински езици, пръсти на мъртвец…

Въпреки че е имало реален страх от магии и окултното, малко вероятно е повечето хора, съдени за вещерство по времето на Шекспир и по-рано през Средновековието, наистина да са вярвали, че отварите им са за коварни цели. Вместо това най-вероятно повечето отвари са били някакви упойки или народна медицина.

Може би най-яркият пример за влиянието на магьосничеството върху медицината идва от психотропните съединения в различни растения, от които се правят „весели мехлеми“, за които пък после се твърди, че са създадени като „магически“ отвари в разгара на пика в лова на вещици в Европа през 16 и 17 век. През 1545 г. испанският лекар Анрес Лагуна представя доклад за един такъв мехлем, открит в дома на възрастна двойка, заподозряна в магьосничество:

„… Буркан, наполовина напълнен с някаква зелена смес… с която са се помазвали… беше съставен от билки… които са бучиниш, куче грозде, буника и мандрагора.“

Някои от тези растения се оказват отровни във високи дози, но някои също съдържат и тропанов алкалоид, наречен хиосцин. Коренните американци използват богатия на хиосцин татул (Datura stramonium) като местна упойка, но и в религиозни ритуали, тъй като при по-високи дози хиосцинът може да причини делириум и халюцинации. В средновековна Европа асоциацията на хиоскина с магията може да обясни защо вещиците имат метли.

Предполага се, че вещиците нанасят мехлема върху кожата си – под мишниците или (за по-дръзките) върху гениталиите. Усвояването на химикалите през потните канали един вид заобикаля стомаха и риска от отравяне или разстройване. Халюцинациите и като цяло психотропното въздействие, предизвикано от хиосцина, може би създава у средновековните вещици илюзията за полет. Не е ясно колко широко разпространени са тези мехлеми, а някои и поставят под съмнение истинността на подобни твърдения, тъй като разследващите може да са принудили самопризнанията. Едно свидетелство на инквизитора от 1324 г. на заподозряната вещица, лейди Алис Кителер, рисува интересна картина на мехлема в действие:

При претърсването в гардероба на лейди те намират съд с мазило, с което тя намазва метлата, която след това язди.

Днес хиосцинът – наричан още в САЩ скополамин – е често срещано лечение при морска болест, тъй като ниските дози могат да облекчат гаденето и стомашните спазми.

Билките буника (Hyoscyamus niger), смъртоносното куче грозде (Atropa belladonna) и мандрагора (Mandragora officinarum) съдържат и други тропанови алкалоиди. От кучето грозде, химиците от 19 век изолират атропин – мускулен релаксант, който по-късно се използва за успокояване на пациентите по време на операция преди прилагане на анестезия. Атропинът също се ползва като антидот при отравяне с нервни газове. Тропановите алкалоиди по-късно се оказват полезни като химическа основа в създаването на лекарства през 20 век като от тях се произвежда най-вече антипсихотичното лекарство халоперидол.

Смесите на други вещици вероятно изначално са предназначени да лекуват неразположения (а не да надрусват). Много от жените и мъжете, които се пробват като вещици в Европа през късното средновековие, а Ренесанса, също са акушерки или доктори. Лекарите са малко и за членовете на по-ниските социални класове в Европа местните лечители често са единственият вариант. Когато медицината започна да се регулира през около 1200 г., жените са лишени от официално медицинско обучение в университетите, а тези, които продължават да работят като лекари или акушерки, понякога са обявявани за вещици. Някои от тях дори са съдени за незаконно практикуване на медицина.

Въпреки че някои от отварите и мехлемите, предназначени за лечение, може да са доста неефективни, няколко съставки в шкафа на вещиците, вероятно ги има и в нашия шкаф с лекарства под някаква форма. Кората на върба се използва за лечение на възпаление, тъй като сега знаем, че съдържа салицин – съединение, което дава салицилова киселина и след това аспирин. Чесънът се използва за лечение на различни заболявания – от змийски болести до язви, а днес някои съединения от чесън се предлагат като инхибитори на съсирването на кръвта.

Растението напръстник също се ползва – билкарят от 17 век Николас Кълпепър го препоръча при епилепсия, но на шотландският лекар Уилям Уидърдинг използва екстрактите на растението при сърдечни проблеми. През 1775 г. пациент с „капчица“ – термин за подуване, вероятно причинен от сърдечно заболяване – идва в Бирмингам при Уидърдинг. Изглежда, че никое лечение не дава резултат и затова пациентът търси второ мнение от местна циганка, която предписа отвара, съдържаща приблизително 20 различни растителни съставки, и той е излекуван!