Как Маршаловите острови станаха по-радиоактивни и от Чернобил

Може би си мислите, че атомните бомбардировки над Япония през Втората световна война и авариите в Чернобил и Фукушима са единствените инциденти довели до радиоактивно замърсяване? Това за съжаление далеч не е така.

Всъщност всяка една ядрена държава е извършвала многократни опити с ядрено оръжие, предимно на полигони в отдалечени пустинни райони, но всеки от тях малко или много е оказал влияние и върху атмосферата. Толкова строго мъмрената Северна Корея е извършила едва 6 такива опита, докато така мъмрещите я Съединени щати са извършили цели 1032 взрива на ядрени бомби на планетата, значително повече от Съветския съюз със 727 теста, Франция – 217, Великобритания – 88, Китай – 47, Индия – 6 и Пакистан – 2.

Първоначално САЩ използва за такива експерименти полигона в пустинята на щата Невада, където е пусната и първата тестова атомна бомба преди бомбардировките над Япония през 1945 г. В контекста на започналата след това Студена война и хода на усилената надпревара със СССР в превъоръжаването обаче се налага американците да конструират все по-мощни бомби, дотолкова че в един момент вече започват да се притесняват да ги взривяват на собствена, макар и пустинна територия, опасявайки се от непредвидимите им ефекти. Тези неблагоприятни обстоятелства налагат да бъде унищожено едно самотно кътче от рая под небето, разположено по средата на необятния Пасифик.

За място на новата серия тестове са избрани Маршаловите острови, архипелаг от тропически островчета в Тихия океан, на които тогава живее и местно цивилно население.

По време на опитите, през 1946 г. САЩ детонират атомна бомба на атола Бикини, в състава на Маршаловите острови. Тогава е проведен и първият подводен ядрен взрив. Поради това повечето от островите, съставляващи атолите Бикини и Енеуетак до ден днешен са все още по-радиоактивни и от Чернобил и от Фукушима, въпреки че оттогава са изминали над 60 години. Според наскоро проведено проучване, при тестване на почвата за плутоний-239 и плутоний-240, екипът от учени установява, че на някои от островите нивата им са от 10 до 1000 пъти по-високи отколкото тези във Фукушима (където земетресение и цунами доведоха до стопяване на атомен реактор) и около 10 пъти над нивата в Припят, около Чернобил. Макар и засега пробите, взети от учените, да са недостатъчни за цялостен анализ на положението, със сигурност нивата са тревожни, а нито правителството, нито международните организации са предприели нещо сериозно по въпроса до този момент.

След като през август 1945 г. хвърлят атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки, ефективно приключвайки Втората световна война, американците решават да тестват нови радиоактивни оръжия.

Много от тези тестове са проведени на Маршаловите острови, поради тяхната изолираност и отдалеченост от друга суша. Първите две бомби наречени Ейбъл и Бейкър, са взривени на атола Бикини през 1946 г., с което стартира 12-годишен период на тестове в архипелага, по време на който американците тестват 67 ядрени оръжия. Първият тест на водородна бомба, с кодовото наименование Айви Майк, е извършен на атола Енеуетак през 1951 г. А най-мощната термоядрена бомба, кръстена Кесъл Браво, американците взривяват отново на атола Бикини, на 1 март 1954 г. Със сила на експлозията от 15 мегатона тортилов еквивалент, тя е около 1000 пъти по-мощна от „Литъл бой” – атомната бомба, за която е използван уран и с която е поразена Хирошима.

Наименованието Бикини впрочем, не е дадено на този атол заради плажовете и тропическия му климат, а защото френският дизайнер, който създава бикините има едно изказване, че целта му била „те да бъдат експлозивни”, точно като бомбата тествана там горе-долу по същото време, когато и те се появяват на модния подиум и по морските курорти. В резултат от тестовете и от разпръсналата се радиация, заболяват хора населяващи съседните атоли Ронгелап и Утирик, също част от Маршаловите острови, както дори и матроси от намиращите се в района американски кораби. Мащабите както на взрива, така и на радиационното облъчване, от този тест специално, далеч надминават границите на първоначалните очаквания. Много от разположените на уж безопасно разстояние в района кули с камери и измервателни уреди са отнесени от ударната вълна. А разпръснати радиоактивни частици при експлозията са засечени чак в Индия, Австралия и Япония, както дори и в части от САЩ и Европа.

Въпреки че първоначално тестът е замислен да бъде секретен, подобно на инцидента в Чернобил, и този не успява да бъде скрит от световната общественост, след като чуждестранни измервателни уреди засичат идващата оттам радиация над собствена територия. Така той бързо се превръща в международен проблем, който провокира много страни да започнат да настояват за незабавна забрана на тестовете с атомни бомби в атмосферата.

Първоначално правителството на САЩ гарантира на местните полинезийски жители на атола Бикини (около 170 души), че след приключването на опитите могат да се завърнат обратно. Вождът им се доверява на американците и се съгласява доброволно да бъдат временно изселени с американски военни кораби оттам на 200 километра на изток, на атола Ронгерик, който освен че е едва 1/6 от площта на Бикини, е и ненаселен поради неподходящите за земеделие и препитание условия, както и поради местните полинезийски вярвания, че той е обитаван от демоничните деви на Уяае. Американския флот ги оставя там със запаси от храна и вода стигащи само за няколко седмици, които скоро са изразходени. Оказва се, че те не само не могат да се върнат, ами и че се налага да бъдат изселени и от Ронгерик чак на остров Кили, защото радиацията е достигнала и до там.

Повече от половин век след края на тези опити, изследване на учени от университета Колумбия в Ню Йорк, през 2016 г., ненадейно засича значително по-високи нива на гама лъчение от по-рано установените, на атолите Бикини, Енеуетак и Ронгелап. Там се оказва, че нивата са преминали допустимия лимит договорен между Съединените щати и Републиката на Маршаловите острови през 1990 г. Изследването установява, че както на Бикини, така и островите Рунит и Енейби имат високо съдържание на радиоактивни изотопи в почвата си (изотопът е химичен елемент с променен брой на неутроните в атомните ядра).

Така че на тези няколко острова със сигурност има по-високи нива на радиоактивен плутоний отколкото във Фукушима и в Чернобил. Най-изненадващото е колко високи са се оказали нивата на остров Наен, който се намира извън атола Ронгелап и на известно разстояние от него. А той е бил населен по време на теста на Кесъл Браво и хората живеещи на него на няколко пъти са били премествани оттам и връщани обратно.

При едно от проучванията, водолази се спускат на дъното на кратера оставен от Кесъл Браво, събирайки 130 проби от почвата там и установявайки, че около него и атола Бикини, нивата на някои изотопи като плутоний-239, плутоний-240, бисмут-207 и америций-241, са от чувствително по-висок порядък, отколкото на останалите Маршалови острови. Тези измервания на радиоактивното замърсяване и утаяване в кратера са първа стъпка в оценката на цялостното въздействие на изпитванията на ядрени оръжия върху океанските екосистеми. Удивителното, което установяват водолазите там, е че подобно на евакуирания и отцепен след аварията район на Припят, също и в кратера оставен от Кесъл Браво, гъмжи от изобилен, в случая – морски живот, въпреки радиацията.

По време на проучванията на сушата, освен от почвата, са взети проби и от над 200 плодове, предимно кокосови орехи и пандани – на 11 острова от четири различни атола в северните Маршалови острови, около района на опитите. Според резултатите, нивата на цезий-137 в голяма част от плодовете на атолите Бикини и Ронгелап съдържат нива на радиоактивност по-високи от тези, които се считат за безопасни от повечето държави и световни организации.

Предстои още много работа по обучаването на местните хора как да се справят с тези опасности. Проучванията продължават и тепърва ще се установява дали е безопасно евакуираните райони да бъдат заселени наново от предишните си обитатели, както и дали те могат да събират плодове и култури оттам.

По всичко обаче личи, че в обозримо бъдеще те ще останат негодни за риболов и земеделие. Въпреки че до момента правителството на САЩ е изплатило общо 125 милиона долара на семействата на засегнатите, човешкият живот и природата не могат да бъдат заплатени с пари. Стореното няма как да бъде върнато назад, но остава надеждата, че след поуките, извадени от Чернобил и Фукушима, повече няма да се допускат подобни аварии.